Как ще осъществяваме иновационната Програма?
Проблематиката с иновациите в образованието се изследва и разработва от реформаторската педагогика и педагогическата иноватика.
Проведените през 60-те години реформи в образованието допринася за натрупването на опит и познание за организирането и управлението на иновационната дейност в образованието.
Анализът на специализираната литература по въпросите за иновациите в образованието показва, че се открояват три стратегии всяка от които има особености, както по отношение на теоретичното конструиране, така и по отношение на практическата реализация.
Анализирайки междувременно и натрупания опит, проф. Бижков откроява три иновационни стратегии в образованието: „политико-административна”, „за изменение на квалификацията на педагогическите кадри” и „към детериториализация и увеличаване на автономията”. Да ги разгледаме по отделно.
1. Политико-административна стратегия
Тя се характеризира с това, че се реализира по пътя на глобалното администриране и разпореждане отгоре, при въвеждане на определени иновации или частични изменения в образованието. Това се постига чрез разработване задължителни за изпълнения учебни планове, литератури, единни критерии за оценяване /Наредба №3/ или т.нар. държавни общообразователни изисквания /ДОИ/. Тази стратегия има следните параметри:
· наличие на нормативно правна уредба;
· наличие на централизирана учебна документация;
· извеждане на преден план на основните понятия на иновациите;
· управленските експерименти и други изследователски проекти се предлагат като главен инструмент за изменение на образователната система.
Прилагането и има и недостатъци:
- Централизирането на иновационната дейност е своеобразно социално инжинерство, което крие големи опасности от социални и управленски деформации за които се заплаща с висока цена.
- Тази стратегия е бърза и икономична.
- В демократичната политико плуралистична среда не може да се постигне национален консенсус поради нежеланието на политическите субекти да преговарят с компромиси. Основно право при образователната реформа е постигането на национален консенсус за бъдещите нововъведения.
Фигурата по-долу представя тази политико-административна стратегия.
единен субект
фундаментални открития
теоретични изследвания
емпирични изследвания
приложни/внедрителски
експерименти
масовизиране
оценка на ефективността
образователна институция
Бюрократично-ентрализирана система, при която промяната се осъществява отгоре на
долу.
При организационното развитие схемата се преобръща:
анализи> проблеми> причини> решения> новости> иновации>алтернативи>
избор на иновации > процес на промяна
Плурализация на организираните занимания с иновации. Промяната се осъществява от долу нагоре от гл. т. на цялата система.
---------------------
През 1991 година се приема Закона за народната просвета /ЗНП/, неговите нововъведения са насочени към децентрализацията на българското образование:
- Разширява се автономията на училището;
- Директорите са работодатели, като назначават учители;
- Училищен учебен план – администриран в 6-те типа
- 40% от хорариума;
- Многовариатност на учебниците;
- По закон училището е юридическо лице, но това няма съдържание;
- Педагогическият съвет избира начина на подбор на учениците.
От 2005г. се предлага реформа на реформата, която се заключава в преструктурирането на образователната система.
- 2005 1 + 7 + [3 + 2]
- подготвителна група + основно образование + двуетапно средно образование: до Х кл. без възможност за кандидатстване във ВУЗ и завършване в ХІІ клас с външно оценяване / матура/, като с оценката от изпита се участва във ВУЗ.
- 2000 година Болонската стратегия въвеждане на точкова система: кредитни единици 30 кредита.
-----------------------
2. Стратегия за изменение на квалификацията на педагогическите кадри
Подходи при осъществяване на промяната
Отгоре надолу: позиционно, шокова терапия, силова интервенция, бърз, икономичен, модел на „бедните”.
> МОН
> групово поведение
> индивидуално поведение
> отношение
> знание < незнание и съпротива
Отдолу нагоре: бавен, скъпо струващ, модел на „богатите”(?).
Това, което искаме да направим ние и което е в обратната посока на горното!
> знание и квалификация
> 1 знание
> 2 отношение
>3 индивидуално поведение
>4 групово поведение
>МОН
2,5% раждащите новости (инициатори) за успех на нововъведенията е нужно да се привлекат най-малко 13-15% последователи. Ако няма обучена ¼ от персонала група в иновациите няма да успее единично нововъведение.
3. Стратегия насочена към детериториализация и увеличаване на автономията
Организационните модели са 2: Инженерен - където етапите приближаващи го до технологиите, изследване, развитие, разширяване и масово внедряване, се следват строго; и На социалното взаимодействие.
Интересите и потребностите на потребителите. От анализа на успелите и неуспелите модели е установено, че ако не се вземат предвид очакванията и интересите на потребителите шансовете намаляват.
Проблемно решение. Решаването на даден проблем в същност представлява последователност от различен вид дейности, въвеждането на иновации. Последователността предполага изследването на потребностите от иновации, диагностика на иновациите, разработване на иновации.
Модел на Роналд Хавелок: Изграден е върху разбирането, че „всеки ръководител и сътрудник на една организация има две основни задачи – първо да запазят системата такава каквато е, и второ да изменят тази система така, че да функционира по-добре. По този начин всеки ръководител и сътрудник са едновременно за и против иновациите, което поддържа необходимото напрежение.”
Последователност на шест взаимосвързани етапа:
1. установяване на връзка на иноватори и потребители;
2. диагностика на проблема;
3. анализ за източниците на иновации;
4. избор на решения, варианти за решения;
5. постигане на признание;
6. стабилизиране и самообновяване на иноватора.
***
Нашите усилия са насочени към създаване на браншова организация, която ще следва стратегията "за изменение на квалификацията на педагогическите кадри"
Лелъ, Благодаря! Не успявам да прегътна хапа,но много се радвам,че има за дъвчене. Няколко скокчета :О)- може и да преглътна нещо.
Възхитително!......не ме интересува кой ще ме изпревари - щом е написано вече работи.Запретвайте ръкави! :О) ал
----------------------
Цели и Декларация на мисията на Асоциацията.
Нашите цели
As set out in the Teaching Profession Act, the objects of The Alberta Teachers' Association are as follows: // Както е изложено в Закона за учителската професия, целите на Асоциация на Учителите в Албърта са както следва:
2. to improve the teaching profession // да подобрява учителската професия
a. by promoting and supporting recruitment and selection practices that ensure capable candidates for teacher education, // чрез утвърждаване и подпомагане на процедури по набиране и подбор на кандидати за учителско образование, които са способни и надарени
b. by promoting and supporting adequate programs of preservice preparation, internship and certification, // чрез утвърждаване и подпомагане на подходящи програми за предварителна подготовка, стаж, както и за преподавателска правоспособност
------
Посочих, че моделът е бавен и скъпо струващ, има противоречие у нас защото ние сме "бедни"!
Отново въпросът на Пайдея, как се финансира Асоциацията в Алберта?
Трябва ни юрист. Поканих в "образование" трима - Георги Денков - преподавател по право в СУ, небеизвестният Михаил Екимджиев и Михаил Матеев - и тримата са с огромен потенциал, който ги засече - да ги атакува с въпроси и да не ги изпуска. Аз ще продължавам да нахалствам и да ги атакувам с писма и покани. Чакам в "образование" и Борис Минчев - сериозен психолог и също преподавател в СУ.
Това, което си написал ми се вижда интересно, макар че и на мен ми идва малко сложничко, меко казано. Но основната идея е ясна - първия модел е бил изплзван до 1989 и е "работел"- създавал е такива кадри, които са били нужни на тогавшната икономика. Бих се съгласила, че е бърз и ефективен само при едно условие - че управляващите (правителство, МОН и др.) поне до някъде знаят какво правят и защо го правят. Следователно през 2007 г не може да бъде приложен - на всички е ясно защо.
Остават вторите две стратегии - повишаване на квалификацията на учителите (аз бих казала по-скоро - просвещаване, защото въпроса вече не опира само до подготовката им като педагози) и това, което ти си нарекъл модел на социалното взаимодействие (може би в нашия случай става въпрос за привличане на други социални слоеве - родители, работодатели, дори ученици за каузата на едно по- добро образование в страната?)
Е, как е, разбрала ли си съм поне малко "урока", че да продължаваме дискусията?
За текста, за образователната система на Алберта си попитал какво сме имали предвид аз и Павел като сме писали "Редакция и корекция" на текста и "Да извлечем основните идеи и да решим кое от тях може да се приложи у нас" . Та да се уточня - в канадския текст има такива неща, като въвеждане на данъци за образование по инициатива на училищните съвети /нещо като училищни настоятелства/, кредити за приемане в университета - за гимназисти и други подбни. В България това го няма и няма смисъл да се занимаваме изобщо. Друг пример- тревожат се хората , че само 90% от децата завършват гимназия. При нас картинката е съвсем друга - увеличаващ се процент на неграмотни, все по- голям брой деца, отпадащи от училище още преди да стигнат до 4-ти клас...... Ясно е, че ще трябва сами да търсим и предлааме решения на тези проблеми. За неизяснени изисквания за матури, масово ходене на частни уроци не става и дума, естествено :).
От друга страна има твърдения като:
-влагането на средства в бъдещето на нашите деца е най- разумната инвестиция, която можем да направим;
- децата трябва да постъпват в училище готови за учене/ в смисъл , че колкото е възможно по- голям брой деца трябва да са обхванати в детските градини/,
-гражданите на провинцията имат правото да знаят какви средства са изразходвани за образование и за какво са изразходвани.....
и още куп неща , които всички бихме искали да видм и в България.
В момента мисля , че единственото, което правим по текста е да го дооправим - има предвид превода.
Само че не трябва ли да се уточним- първо от името на кого ги каним - нова организация още няма. Или може би още сега искате да ги включим- в общност образование?
И второ - струва ми се, че като каним компетентни хора, трябва да сме на ясно какво точно искаме да остигнем и как очакваме да ни помогнат.
Предложил си да търсим и съдействие с политически партии. Според мен на определен етап от работата ни и това ще е изключително необходимо. Само че някой днае ли какви гранции можем да поискаме от политиците, че ще изпълнят обещанията си след изборите :). И още нещо- за да ни обърнат внимание политиците, трябва организацията и идеите й да са станали популярни и сред учителите и сред обществеността. А до тогава ни чака доста работа :)
Задал си и въпрос - как се издържа асоциацията в Алберта. Аз в момента се ровя в сайта им, даже смятам да преведа поне част от написаното там. Поне това, което ми се струва важно за нас. Там не е обяснено специално как се издържат. Видях само, че от членовете се изисква членски внос - таксите достигат и до 1000 долара годишно. Изглежда, че така се финансират. Но като виждам каква помощ осигуряват на учителите - напълно си заслужват парите :)
Сигурно това ми е повлияло.Лека,спокойна и звездна нощ!
Първо по етапно, както Павката води надлежната работа:
І. Трябва да пуснем в общественото пространство нашия превод на "Всяко дете научава. Всяко дете успява".
От тук въпросите ми са два:
1.Пускаме ли го в общественото пространство?
2. Пускаме ли го в блог „Учителска солидарност”?
Като първа стъпка, веднага след като го коригирате, но без да го редактирате, го пускате тук в блог „Учителска солидарност”- това към (2)! Според мен всичко трябва да си е останало по местата. В суров и автентичен вид!
Затова писах , че не трябва да го прикриваме относно това, че е от Алберта и относно авторството му.
Следват другите два въпроса:
3. Кой работи за редактирането му? Къде се работи за редактирането му?
Тук питането ми е към Павката:
-- В отговор за реализирането -към въпрос (1) и (3), те са свързани с общественото пространство и поканата на общественици, експерти, колеги, сътрудници. Къде ги каним, като имаме в предвид, че ние водим нишката и имаме възможност да спазим срокове и да търсим платформата за обща работа по набелязаните цели ?
-- Още преди и с питането по тези наболели въпроси, отбелязах, че е нужно да легитимираме дейностите по набелязаните цели, като наш проект, това логично е питане за нашата организация. Къде и как ще може официално да пуснем - това към (1) и (3) - в общественото пространство (материала за редактиране и всякаква работа), като в същото време и още преди това сме гарантирали , чрез нашата организация, както авторските си търсения, така и защитата на идеите от неизвестните сътрудници и от сътрудници, които ще търсят заплащане ?
От тук нататък
ІІ. Организация
ІІІ. Закон за училището - основния закон на Алберта
ІV. Закон за учителската професия
По ІІ, ІІІ, ІV, разбира се, едно по-едно. Не знам как в сроковете до и преди внасянето на "Закон за средното образование и предучилищната подготовка и възпитание" от МОН.
Ето тук много, много прибързано (но не мисля, че е така) идват грубите въпроси за политическите партии, парламентарно представени и очакващи да са представени, Комисия по образованието при Народното събрание. Искам да подчертая, че не търся и не съм търсил сътрудничество на политически партии, както и не съм член на такава!
Но все пак относно процедурата за създаване на закони.àТя минава през различни стадии. Всеки от тях, без да е напълно самостоятелен, има собствено значение и не може да бъде прескочен.
Проект за закон в Народното събрание могат да внасят единствено МС (като цяло, не и отделен министър) и отделен народен представител (и съставените от депутати парламентарни групи и парламентарни комисии). Няма пречка отделен народен представител да внесе в Народното събрание проект на обществена организация или отделни граждани. Нерядко по един и същ въпрос се внасят няколко различни законопроекта - от МС и от народни представители.
По тези съображения писах в коментара си нужно е да търсим сроковете и на възможните политически промени в РБългария, пикове на промени. Защото не вярвам, че сегашните управляващи, а и Комисията по образованието начело с Местан в частност, ще си мръднат пръста в търсената от нас посока. Този държавнически момент е особено високо отиграване и, макар и последна фаза, е най-смазващо препятстващ, при условие, че гражданското общество - къде е то?
----------------------
Сега Ани за трите стратегии:
Първата не само до 1989 (но тук ще се съглася с Шели) и днес работи по-посока на втвърдяването си, нещо като атрофия на постсоциалистически хибриди: ни рак ни щука!
Пайдея ще каже за посоката на децентрализация и второстепенните и третостепенните разпоредители.Ще си отговоря, а капиталите на местните феодали, те са налице и не познават демократизация в действие!Училището не е център на общността, както аз мечтая да бъде!
Въпреки това, скъпото ни излиза по-евтино, да се насочим и Целите по параграфи го поясняват към
Стратегията за знание и квалификация
> 1 знание
> 2 отношение
> 3 индивидуално поведение
>4 групово поведение
> МОН.
По на Стратегията насочена към детериториализация и увеличаване на автономността. Тук е вярно промените с делигираните бюджети и други стъпки са в тази посока, но тук знанията и квалификацията на педагогическия състав е нужно да окажат натиск на директорите, които търсят и дори са сраснали с местна власт и партиите!
Достигаме до нуждата да се търсят механизми за финансиране на Организацията ни. Членски внос? Меценати? В Русия има ярки примери в тази посока въпреки, че тази страна с политиката на ЕС, все повече се устремява към Китай и се прогнозира нова Студена война до средата на века.
А, Ани, забравих за спомена Петър І: "Отлагането е равносилно на смърт!"
--
Пожелавам за всички нас сили и организация на така очертаващите се задачи, които да ни позволяват да не отлагаме в усилените дни, защото... сега още мога да направя пируетче, във ваканция сме, но след месец, дали...
След като прочетох поста си мисля,че е добре наред със споменатите от вас специалисти да се потърсят такави и от областта на висшето образование.
ЧНГ на всички от солидарност с пожелание за резултатност от новозарадащатото начинание!!!
Не, че е излишно компетенти хора да бъдат поканени в общност Образование, никак даже.
Всъщност аз имах предвид, че организацията, която замисляме ще има нужда от такъв вид експерти. Всеки учител може да очертае кои са най-наболелите проблеми в българското образование, но за да предложим как да се решат ще е нужна помощта и на юристи и на психолози, педагози и... май още доста специалисти.