Мълчим...

Няма какво да си кажем ли?

Тогава защо си дошъл -

скитащ, неканен, забравен почти?

И защо всеки твой повик попивам,

очаквам и тръпна,

мълчим ли дори?

Ти мълчиш, аз съм тъжна

така е от край време било.

Говорим без думи:

къде сме сгрешили,

какво сме платили,

и колко остава.

Вече не помним:

кой от нас е виновен,

кой от любов се е плашел,

вярата кой е ранил?

Няма какво да си кажем.

Ти и аз сме добре.

И пак с...

Преди известно време, пътувайки във влака, си измислих една историйка - блог. Мина се, аз така и не я написах на компютър, ами си я разнасях напред-назад в една папка. И преди два дни излизам аз целеустремено за към университета, имах да подготвям един реферат. Качих си се на автобуса, стигнах си, отварям и какво да видя - папката ми я няма в ръцете! (а аз с още 2 чанти). Така ме хвана яд!.... и си викам, сега за какво повече да се ядосвам...

"Когато поетите говорят, хората мълчат."

Току що си измислих тази сентенция, много е полезна! А напоследък стават едни работи, драми-недрами, оф, нищо сериозно, всъщност е голям бъзик... но просто нещо не мога да я подкарам да пиша. Ни мейли пиша, ни нищо! Що така.... не знам. Но както и да е. Мисълта ми беше за поетите. Има една Annett Louisan, на която много ми допадат песничките. Направо ще я оставя тя да си се изразява, а аз явно ще си продъл...