Всичко ми е още...някак нереално...
като приказно-красив...вълшебен сън...
До полунощ принцеса бях...със рокля бална...
Пепеляшка съм отново...след дванайсетия звън...
За принца копнея..., с който нежно танцувах...
Гръм удари.Вятър писна.
Цвят покапа - тих и бял.
Дъжд се сипна, ядно плисна
тротоара онемял.
Птица викна.Стон изхлипа.
Когато си тъжен,когато си сам
погледай звездите в небето.
Светът не е чак толкова голям-
побираш го цял във сърцето си.
Не се насълзявай, недей да тъжиш!
най - после се срещнах със себе си.
Бях смешно ударена.
Облизах си жалките рани
и страшно заплаках.
Разтопиха се видимите планини
едно стихотворение на Борислав Геронтиев от поредицата Чужда муза
Реших,че след "Бухал" трябва да публикувам и това,че раздела ми орнитология да се допълни;-)
Кукай,кукай до забрава
и крепи прастарата надежда:
сам човек да не се оправи ,
някой друг живота му подрежда.
Очите ти...са зелени и омайни...
в тях се потъва...и няма излизане...
опасно дълбоки...привличат безкрайно...
и трябва да мислиш...още на влизане...
Устните ти... топли...и меки са...
ДО ТУК Е БЯЛО, нататък - черно.
Как искам само да бъде Вчера!
Да си повярвам, щом се излъжа,
че ще почукаш, че съм ти нужна.
До тук е Някак.Нататък - трудно.
***
Той може да свие моментадо точка, в която да се прицели...
Ако можеш във капка роса,
ти да видиш огромно море,
ако можеш да видиш света,
във очите на малко дете,
ако можеш по път да вървиш,
днес нямам настроение :(
367 Потребители 1004 Публикации 3137 Коментари
В момента активни са 0 потребители и 4 гости