Гръм удари.Вятър писна.
Цвят покапа - тих и бял.
Дъжд се сипна, ядно плисна
тротоара онемял.
Птица викна.Стон изхлипа.
Когато си тъжен,когато си сам
погледай звездите в небето.
Светът не е чак толкова голям-
побираш го цял във сърцето си.
Не се насълзявай, недей да тъжиш!
най - после се срещнах със себе си.
Бях смешно ударена.
Облизах си жалките рани
и страшно заплаках.
Разтопиха се видимите планини
едно стихотворение на Борислав Геронтиев от поредицата Чужда муза
Реших,че след "Бухал" трябва да публикувам и това,че раздела ми орнитология да се допълни;-)
Кукай,кукай до забрава
и крепи прастарата надежда:
сам човек да не се оправи ,
някой друг живота му подрежда.
Очите ти...са зелени и омайни...
в тях се потъва...и няма излизане...
опасно дълбоки...привличат безкрайно...
и трябва да мислиш...още на влизане...
Устните ти... топли...и меки са...
ДО ТУК Е БЯЛО, нататък - черно.
Как искам само да бъде Вчера!
Да си повярвам, щом се излъжа,
че ще почукаш, че съм ти нужна.
До тук е Някак.Нататък - трудно.
днес нямам настроение :(
365 Потребители 1004 Публикации 3138 Коментари
В момента активни са 0 потребители и 4 гости