И така, след разглобяването ни на съставни части през първия ден, идва ред на следващия – Ден втори.
Днес ще се разходим в следващия парк на Disney – време е за Disney’s Hollywood Studios (известен още като MGM Studios). Нямаме особени очаквания за него. Ясно, ще видим сгради от филми, сцени от филми, танци от филми, каскади от филми, с една дума – ще се потопим до шия в целулоидната индустрия... (да не се бърка с целулит...
|
Най-накрая се сбъдна нещо, което чаках от доста време - отидох до Щатите. Винаги ми е изключително интересно да отида някъде, където начинът на живот е различен от познатия ми. Разбира се “отидох до Щатите” не значи много, като се има предвид колко голяма и разнообразна страна е това - все едно да кажеш “отидох в Европа”.
И така, след близо дванадесет часа полет кацнах в Лос Анджелес, Калифорния, с още няколко колеги. Това бе определено най-дълг...
|
Събота, 26 Април 2008 година Игла в купа сено Само преди малко от погледа ми са изчезнали Щефан и Узур. Слънцето прежуря по топлия асфалт и покрай мен преминават всякакви бягащи, които ме задминават. Вече просто вървя и гледам хората около мен. Едно момиче бяга без състезателен екип, а друго го навигира с колело до него. На кормилото на колелото са залепили с тиксо касетофон и оттам бумти музика. Явно са ентусиастки, които са реши...
|
Събота, 26 Април 2008г. Сутринта преди моя етап Събуждам се в 7:00 сутринта и в салона е още тъмно. Гърлото ме боли малко и съм в не много добра кондиция. След като минавам през банята обаче и си измивам лицето, започвам малко по малко да се съвземам. Виждам, че от моят отбор има и други будни. Себастиан, който също е от организаторите ни, се е чул с Йенс и Йоб, които вече имат резултати от първия етап. След него сме на 42 по...
|
Петък, 25 Април 2008г
Вечерта преди състезанието Първата група от отбора ни са отпочинали и се срещаме в столовата на университета, за да вечеряме. Смеем се, че организаторите така ни хранят, че ако не внимаваме, можем спокойно да качим някой килограм преди бягането и да се търкаляме по терена. Вечерята, както и обяда обаче не са тежка храна. Аз на обяд си взех пилешко с ризото и салата, а за вечеря - бяла риба с пържени картофи...
|
Петък, 25 Април 08 г Събуждането В един момент просто съм се унесъл и съм заспал. Малко преди това чувам от другия край на салона реч на немски и акапела изпълнение на „The eye of the tiger“. Някой от нашия отбор е решил да конкурира словенците и се получава много весело. За жалост в салона е вече тъмно и не мога да разпозная кой точно. Да спиш в спален чувал е голям кеф. Тъй като нямам собствен съм взел на заем от един колег...
|
Четвъртък, 24 Април 2008 Само преди няколко минути съм се събудил. В стаята ми е пълен хаос, но това въобще не ме вълнува в момента. Взимам си бърз душ и нахлузвам дънките си и една риза. Все още съм сънен, но следващите няколко дни предвещават невероятни приключения. Ще участвам в най-дългото щафетно бягане в света, което се провежда за 36 път. Състезанието се казва Batavierenrace и е с дължина 185 километра, който започват от униве...
|
Идеята ми е да разкажа какво децата виждат в тази машина за пари и как и защо те мечатят толкова да я видят. Какво им предлага тя, как им го предлага... и етсетера. И така, вече сме в Орландо, и след вечеря, падаме в леглата, защото някои малки поклоннички на 6 години имат да получават на следващия ден подаръка си за седмия си рожден ден – разходка в Magic Kingdom. Вечерта завършва с полагане на клетва, че първият събуден ще разбуди ост...
|
Предстои ми да разкажа поредния си пътепис. Както знаете началото е най-трудно. После, като почнеш, няма спиране. Ама, това пусто начало, с тая бяла страница в Word, най-ми е трудно. Това пътуване до Disney World във Флорида беше специален подарък за нашите чудесни деца, които го заслужават на 100%. Пътуването до тези обетовани земи на детските мечти е като поклонение – един вид нужно е да се направи, защото е необходимо за душите на онези, ко....
|
Този пост ме накара да разкажа за първия ми стоп.
Бях на 12-14 години. началото на 90 те месец края на януари, началото на февруари. Бях на училище първа смяна петък и реших да ида до вилата. Тя е на 100 км от София, между Дупница и Кюстендил. Попитах нашите дали искат да идем до вилата и те ми казаха, че било студено, не било планирано, още рано и нямало да идем. Всъщност следващата седмица застудя. Но аз си бях навил, че ще ида. Взех пар....
|