Това е библейската история за раждането на Спасителят. Смятам, че разказана по този начин и с тези илюстрации е достъпна за малките предучилищници РОЖДЕСТВО1.ppt. Дано да ви е от полза...
antoineta, често казано този път не ми харесва. Точно поради илюстрациите - ние, възрастните страдаме от заблуждението, че можем да обясним по-добре на децата сериозните теми, които ни се струват неразбираеми за тях, като ги инфантилизираме. Гледам тази Лусинда, която стои на първата страничка и си мисля, че не е добро хрумването и да представи Мария като момиченце и Йосиф като момченце. Учудващо е понякога колко естествено децата приемат факти, които не се стараем да свалим до тяхната възраст, просто защото са непреведими по този начин. Освен това, спомням си времето, когато моят дядо ми разказваше приказки - словото му беше толкова емоционално, че нямах нужда от картинки, моето въображение рисуваше неща, които нито една картинка не би могла да предаде. Ако позволиш, ще споделя и едно мое лично убеждение: спомни си една от десетте божи заповеди: "Не си правете кумири и изображения...та да им се кланяте.." - аз бих оставила всеки да си представя Бог така, както го рисува сърцето му. Нали знаеш, някои неща са невидими за очите - те се разбират само със сърцето....Има ли Вярата нужда от картинка, за да вярва?...То е поради нашата слабост, но ни прави зависими....но това е друга тема.
Благодаря за мнението, Шели! Ти си аргументирала своя вот. Стана ми приятно, че се заформя дискусия по една толкова важна тема – религиозното възпитание и култура на нашите деца. Аз съм вярващ човек и като такъв не бих си позволила да хуля и обиждам Господа, създавайки си кумири. Божата заповед: „Не си създавай кумири и изображение…”, църквата тълкува като- кумири и изображения вън от християнската религия. Иначе нали разбираш, че нашите църкви биха били пусти и голи като джамии. Лично аз не харесвам изпитите и тъжни лица, които ни гледат от иконите, както и тягостната атмосфера в нашите храмове. Спомням си, преди време заведох ученици в църковен храм. Едно момиченце се разплака и разтрепери и не желаеше да влезе в храма, защото вътре е „тъмно и страшно”. Дълго време отделих да обяснявам и увещавам….Убедих я да влезе с мен, но през цялото време ме държеше за ръка. Друг път децата влизат, но чисто по детски започват да говорят с приповдигнат тон. Тогава се намира някоя лелка, която много нравоучително им казва: „Не бива така! Обиждате Бога!” и те сконфузено бързат да излязат.
Ние православните сме доста консервативни по отношение на канона - една от причините днешната младеж да не го познава. Католиците са доста по-фриволни, макар че по-ревностно го спазват. А може би точно, заради това?! Те не смятат, че хулят Бога като пресъздават Рождество, Възкресение или Благовещение. Говорят много за това и изполват всячески средства да възпитат децата си в нормите на Християнската религия.
Права си, че всеки трябва да изгради своя образ на Бог. Образа на моя Бог, рядко се припокрива с изображението му в църквите и…… може би е по-близък до образа на Лусинда / сега вече си навлякох гнева на църквата/! За мен той не е инфантилен, а мил. Носи спокойствие и излъчва любов. А Бог е Любов!!!Всеки автор има правото да избере и сложи своето виждане, читателя има правото да избира! А децата обичат книжки с картинки – ФАКТ!!! / Честно казано, въпреки многобройните илюстровани образи на Пепеляшка, досега не съм видяла по-хубава от тази в моите детски представи, а такава бална рокля – няма!:))))/
Аз имам една сладкодумна баба, с чиито истории съм израснала. Тя няма мултимедия и лаптоп, за да показва своите приказки, но те са живи и образни също като на твоя дядо. Обичам да я слушам, но на моите деца понякога им доскучава. Оставят ни да си бъбрим и отиват на компютъра или телевизора. Тъжно е, но е факт. Медиите са част от техния живот и бит. Затова си позволих да разкажа библейската история в картини. Може и да е светотатство – незнам?!!! Единствената ми цел бе, тя да достигне до детското съзнание с цялата топлота и любов, който носи този празник
Тони, наскоро получих чудесен диск - най-доброто от сакралната музика през вековете. Така се случи, че го чух за първи път в градината, просто нямах търпение. Беше време преди заспиване. Настана една кротка тишина, физически се усещаше как децата потъват в някакво смирено блаженство. Заспаха всички до едно, а аз имах чувството, че от малките креватчета се носи дихание на ангели. Ето, това е нещо неразбираемо за децата, що е то сакрална музика, но истината е, че някак, незнайно как, докосва сърцата им. Понякога е много по-добре да даваме храна на сърцето, отколкото на очите. Сърцето има пътища, непостижими за очите, по-които приема отправените послания. Но..всеки е свободен да постъпва така, както вярата му го води, стига да е с чисто сърце.
Музиката има такова въздействие.... Тя прониква...! Абсолютно съм убедена, че е подействала по този начин на децата, пък и на теб, Шели!!!
За храната на сърцето...така е трябва да го правим. Това е нашата мисия като педагози.До там се стига по различни пътища. Не е важно, кой път ще поемем, важно да стигнем и то навреме...
Жалко, че няма други мнения....Надявах се да се получи интересен дебат.
Благодаря за мнението, Шели! Ти си аргументирала своя вот. Стана ми приятно, че се заформя дискусия по една толкова важна тема – религиозното възпитание и култура на нашите деца. Аз съм вярващ човек и като такъв не бих си позволила да хуля и обиждам Господа, създавайки си кумири. Божата заповед: „Не си създавай кумири и изображение…”, църквата тълкува като- кумири и изображения вън от християнската религия. Иначе нали разбираш, че нашите църкви биха били пусти и голи като джамии. Лично аз не харесвам изпитите и тъжни лица, които ни гледат от иконите, както и тягостната атмосфера в нашите храмове. Спомням си, преди време заведох ученици в църковен храм. Едно момиченце се разплака и разтрепери и не желаеше да влезе в храма, защото вътре е „тъмно и страшно”. Дълго време отделих да обяснявам и увещавам….Убедих я да влезе с мен, но през цялото време ме държеше за ръка. Друг път децата влизат, но чисто по детски започват да говорят с приповдигнат тон. Тогава се намира някоя лелка, която много нравоучително им казва: „Не бива така! Обиждате Бога!” и те сконфузено бързат да излязат.
Ние православните сме доста консервативни по отношение на канона - една от причините днешната младеж да не го познава. Католиците са доста по-фриволни, макар че по-ревностно го спазват. А може би точно, заради това?! Те не смятат, че хулят Бога като пресъздават Рождество, Възкресение или Благовещение. Говорят много за това и изполват всячески средства да възпитат децата си в нормите на Християнската религия.
Права си, че всеки трябва да изгради своя образ на Бог. Образа на моя Бог, рядко се припокрива с изображението му в църквите и…… може би е по-близък до образа на Лусинда / сега вече си навлякох гнева на църквата/! За мен той не е инфантилен, а мил. Носи спокойствие и излъчва любов. А Бог е Любов!!!Всеки автор има правото да избере и сложи своето виждане, читателя има правото да избира! А децата обичат книжки с картинки – ФАКТ!!! / Честно казано, въпреки многобройните илюстровани образи на Пепеляшка, досега не съм видяла по-хубава от тази в моите детски представи, а такава бална рокля – няма!:))))/
Аз имам една сладкодумна баба, с чиито истории съм израснала. Тя няма мултимедия и лаптоп, за да показва своите приказки, но те са живи и образни също като на твоя дядо. Обичам да я слушам, но на моите деца понякога им доскучава. Оставят ни да си бъбрим и отиват на компютъра или телевизора. Тъжно е, но е факт. Медиите са част от техния живот и бит. Затова си позволих да разкажа библейската история в картини. Може и да е светотатство – незнам?!!! Единствената ми цел бе, тя да достигне до детското съзнание с цялата топлота и любов, който носи този празникМузиката има такова въздействие.... Тя прониква...! Абсолютно съм убедена, че е подействала по този начин на децата, пък и на теб, Шели!!!
За храната на сърцето...така е трябва да го правим. Това е нашата мисия като педагози.До там се стига по различни пътища. Не е важно, кой път ще поемем, важно да стигнем и то навреме...
Жалко, че няма други мнения....Надявах се да се получи интересен дебат.