Премиера на стихосбирката "Зимна Градина" на Анелия Гешева - Покана

АНЕЛИЯ ГЕШЕВА- Родена през 1968 година в гр. Видин, където живее и твори, но има дълбок кулски корен. Автор на четири книги, две от които поетични: "Да пожелая бездната" - София, 1998 г. и "Жената на Ницше" - София, 2002 г.

---

ЗАЩО СИ ОТРЯЗАХ КОСАТА

Започна да прилича на въже,
което се превръщаше във ласо.
А във табуна имаше мъже,
които подозираха коя съм.
Сестра им бях - поне до оня ден,
когато се разсипах като стомна
и те видяха дявола във мен...
Красиво беше. Беше и удобно.
Не ми постлаха цялата земя,
не искаха да се покажат смели.
В косата ми поникнаха цветя -
като на Пролетта от Ботичели.
А след това пчелите - като дъжд
познаха медоносните скрижали,
но нямаше ни кон, ни звяр, ни мъж
така отчаян, че да ме погали.
Косата ми тежеше от роса,
а беше сенокосно, жадно време...
Очи затварях, вярвах в чудеса -
и гривата ми ставаше на стреме.
А после се превърна в здрава връв,
във битие, което си отива.
Така косачът ме докосна пръв.
И пръв не забеляза, че съм жива.

* * *
Селце върху гърба на есента:
припуква кукурузът неприбран,
неокосена слънчева трева,
сякаш рисувана от Левитан.
Едно магаре зад порутен зид
отчита часовете до нощта;
кокошчица и куче - реквизит
на тази самобитна красота.
Напукани пътеки и пети,
обречени на вярност към хармана.
Земята само няма да прости
на хората внезапната измяна.
Така прощално съхне всеки праг,
звучи печално думата "преди",
че някак си не ти се вярва чак,
че може тук дете да се роди...

* * *
На дъното на четвъртата чаша те чакам.
А твоята вярна, незлоблива любима
тъкмо си ляга и, покрита със мрака,
чака ангелски сън. Зад прозореца - зима.
По стъклата студът пак рисува пейзажи
с нежни снежни овчици. И ги води на паша.
Раздели ни декември, но това не е важно,
щом те чакам на дъното на четвъртата чаша.
Тъмен огън - очите на твоите приятели -
ти крещи: "Остави я, разлей я по дрехите,
тя е дяволски кладенец, всички сме патели..."
Ала ти - вместо шуба - навличаш доспехите.
И се втурваш навън, върху снежната угар,
върху своята съвест, съвсем разпиляна.
И крещиш, че не искаш да бъдеш със друга...
(след четвъртата чаша, разбита в тавана)
И стоиш на снега срещу всички илюзии
да замръзне сърцето ти, във което ме има.
Но студът е безсилен, имам верен съюзник -
топъл дъх от леглото на твойта любима.
Втора награда на конкурса "Любовта, без която не можем" - Варна, 2003 г.

Много хубави стихове има в тази книга. А на мен любимо ми е това:

***
Вълк в нозете ми.
Скимти и се прави на куче:
ще ме пази, ще спи пред вратата ми и ще лае.
Иска да го опитомя, на вярност да го науча.
Странно изглежда на прага ми - мил и отчаян.
Единак е. Показва как умее да страда.
Нощем не вие срещу луната.
Смирен е до уродливост. Никога не напада.
Как на такъв да отключа вратата?

Надявам се да успея да отида на премиерата.

А аз със сигурност няма да успея, което може натъжава единствено мен, но... стиховете са невероятни и е хубаво, че мога да ги чета, когато поискам!

:( Аз пък - абсурд... В такива моменти съжалявам, че не съм в България :)
Иначе - авторката е много интересна и макар, че днес за пръв път прочетох това-онова нейно, определено много ми хареса!
Ще се радвам някой да добави още нейни стихове в темата тук. :)
Или да разкаже впечатления и да качи някоя снимка от мястото на събитието. :)
Весело изкарване! :)

ПРОЕКЦИЯ

Ако бях те познала в средата на своето лято,
ако бях те погалила, както се гали малко дете,
ако бях ти признала, че косата ми вечер е златна
и че нощем я режа, а при изгрев отново расте;
ако бях те завързала с нея за всички въпроси -
триста дяволски възли, а отговор - нито един;
ако бях вътре в теб и така, разпиляна и боса,
между две тишини, бях попитала:" Искаш ли син? " ;
ако можех да бъда така, магнетично щастлива,
че да тръгнеш след мен, като огън след суха трева;
ако дишах чрез теб, а пък ти просто тъй си отидеш -
щях ли днес да съм жива, кажи ми, след всичко това?...

Анелия Гешева

Това стихотворение не е от "Зимна градина". То е от новите стхотворения на Анелия Гешева. Понеже го харесах, реших да го споделя.

***
Жена му е мила. И знае английски.
Добра е, не пуши, не плаче.
Жена му е нежна, а аз пък го искам
по най-първобитния начин.
Тя никога няма да се ядоса,
да вика, да чупи чинии.
(А аз задавам все тъпи въпроси,
най-често след две-три ракии.)
Жена му е твърда, но деликатна,
в душата й всичко е чисто –
не се преструва, не казва обратното
на това, дето го мисли.
Жена му... Жена му има тежка присъда:
да бъде до гроб съвършена,
да мисли за него, до него да бъде.
А той да не може без мене.

супер!