Диахронично* (1). За историята на някои думи

Съвсем скоро в една публикация в блога авторът се питаше защо наричаме братовчедите и племенниците точно с тези думи, след като първата явно означава ’братово чедо’, а втората – ’някой от твоето племе, т.е. роднина’, и дали не е редно названията да са разменени. Някои от коментиращите се плеснаха по челото и казаха (приблизително следното): “Ей, вярно, как не съм го забелязал(а) досега!” Други пък се отклониха ;) в разяснения на различни роднински названия. А братовчедите и племенниците и досега си стоят неразнищени… :(

Признавам, че този въпрос ме изкуши професионално. Първо, справка в речниците на старобългарския език. Думата братоучедъ е засвидетелствана писмено в Супрасълския сборник (средата на ХI век) – това е най-обемният старобългарски текст, запазен до днес. При едната си употреба несъмнено означава точно това, което подсказват двете й съставки: ’племенник’ (братово чедо). Среща се обаче и втори път и там не е много ясно какво се крие зад лексемата (я да въведа един термин :) – дали ’племенник’, или ’братовчед’. Тъй като въпросът е етимологичен, нека да се обърнем и към етимологичния речник. В края на статията за думата братовчед се посочва, че тя е новообразувана от формата за множествено число братоучеда. Казано по друг начин, те са братови чеда, братовчеди, а после думата е започнала да се употребява в единствено число – тогава се е преосмислила (това вече е мое тълкувание) и е започнала да означава какъв се пада единият по отношение на другия.

При племенник нещата не са толкова сложни и интересни според мен, понеже по-широкото значение ’роднина’ по-късно се е стеснило до днешното.

Историята на думите е страшно интересна понякога. Те просто са олицетворение на Хераклитовата максима “Панта рей” (Всичко тече, всичко се променя). Възникват си неясно точно кога, хората ги употребяват, за да назовават с тях това и онова въз основа на някаква неписана договореност, после неусетно понятията, които означават, леко се променят, разни думи изчезват, появяват се нови… А векове по-късно някой като мен прави опит да обясни как е станало това :).

И за да не бъда голословна, ето ви примери. Преди около едно хилядолетие думата бистър (быстръ) се е използвала в езика ни със значение ’бърз’. Онези, които владеят езика на Пушкин, веднага ще направят асоциация и ще кажат: “Ами да, в руския и сега е така”. И неслучайно, бих добавила аз. В онова далечно минало българската реч е била много по-близка до руската, в която се е съхранило изконното значение на лексемата. Днес използваме бистър само когато говорим за течности, и разбираме ’прозрачен, без примеси’. Как се е стигнало до тази семантика (хоп! – още един термин)? Обяснението е, че прилагателното быстръ се е употребявало като определение към вода. А водата, която тече бързо и не се застоява, е чиста, бистра. В съвременния български език е останало това значение, а ’бърз’ е отпаднало, поето е било от други думи.

Не знам дали тази статия ще ви заинтригува, но съм 99-процентово убедена, че това, което ще прочетете след малко, ще ви направи впечатление. Защо ли? Защото е свързано с един приятен глагол – целовати. Пак се връщаме около едно хилядолетие назад и установяваме, че това действие освен по познатия ни начин се описва и така: ’поздравявам, приветствам’. Днес целувам означава само… Нали не се налага да обяснявам? :) Е, ако някой от нашите прадеди е искал недвусмислено да каже, че е целунал някого, е употребявал глагола лобызати.

За да не ви отегчавам, накрая ще спомена само няколко думи, които са изчезнали от езика ни, но на мен много ми харесват, понеже са благозвучни: ланита, ’буза’; л­ежая, ’квачка’, глаголати, ’говоря, казвам’ (тази дума е била много често употребявана, но това не е попречило да отпадне).

А списъкът на новопоявилите се е доста дълъг. Мога само да го започна с някои думички, които всеки ден срещам в коригираните от мен текстове: енджин, зумвам, имейл, куест, слайдшоу, темплейт, хоствам… Ех, в технологични времена живеем…

–––––––––
*От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.

Диахронично (2). Съвременни фонетични редувания и исторически палатализаци

Диахронично (3). Чуждици ли? Нищо ново под слънцето...

Диахронично (4) За степенуването на прилагателните и наречията