avatar

За "мекането" и спреженията

Общоразпространеното мнение, че българският език е труден за научаване (и то не само от чужденцитеWink), вероятно се е изградило въз основа на трудната граматика и сложните правописни правила. Но да не забравяме, че освен за правопис, има правила и за правоговор, които също не бива да бъдат пренебрегвани. Далеч съм от мисълта да изпадам в дребнавост и да очаквам в ежедневното си общуване хората да си говорят книжовно. Би било смешно и неестествено, дори вредно. Но с правоговорните правила би следвало да се съобразяват поне журналистите, особено от националния ефир, защото мисията им все пак е не само да поднесат новината, но и да я "облекат" в най-добрата форма, т.е. да я "изкажат" на хубав и правилен български език. Повод за това дълго встъпление ми дава една от може би най-често срещаните грешки при изговаряне на глаголите в 1 л. мн. ч. От устата на политици, журналисти, общественици, културтрегери и т.н. ежедневно чуваме: "ще отидеме", "ще направиме", "ще приемеме"... Предполагам, че това едва ли прави впечатление на някого, но във всеки случай загрозява езика ни. Затова си позволявам да припомня правилото за изговор в тези случаи, което е съвсем просто. За да произнасяме (а съответно и да пишем) правилно глаголите от 1 л. мн.ч., е необходимо да се съобразяваме с това, от кое спрежение е съответният глагол. В българския език спреженията са три и се различават лесно:

От I спрежение са глаголите, които в 3 л. ед. ч. окончават на "е": (той, тя, то) чете, пише, плете, яде и т.н.

От II спрежение са глаголите, които в 3 л. ед. ч. окончават на "и": (той, тя, то) спи, говори, ходи, лети и т.н.

От III спрежение са глаголите, които в 3 л. ед. ч. окончават на "а"("я"):

(той, тя, то) рисува, мирува, обещава, разговаря и т.н.

Съответно в 1 л. мн. ч. глаголите от I и II спрежение получават окончание "м": (ние) четем, пишем, плетем, ядем; спим, говорим, ходим, летим, а глаголите от III спрежение получават окончание "ме": (ние) рисуваме, мируваме, обещаваме, разговаряме и т.н.

Т.е. единствено глаголите от трето спрежение в 1 л. мн. ч. получават окончание "ме" и съответно трябва да се произнасят и пишат с него. При глаголите от първо и второ спрежение подобен изговор е неприемлив, тъй като според правилото в 1 л. мн. ч. те окончават на "м". Повечето от глаголите от III спр. в 1 л. ед. ч. завършват на "м" - рисувам, обещавам, искам, така че е естествено в 1 л. мн. ч. да получат окончание "ме". Но има и глаголи от другите две спрежения, които в 1 л. ед. ч. окончават на "м" - например "знам" (но "знаем", а не "знаеМЕ"), така че единственият начин за "проверка" е спрежението, или с други думи - окончанието за 3 л. ед. ч.