Проектозаконът на МОМН за училищното образование

За много положително намирам обаче дефинирането на самостоятелността на училищата като възможност сами да избират методите на преподаване.

За сега толкоз.

Писах следното на Неделчо Жейнов (Лель) в отговор на неговото питане какво мислим аз и "Новото образование" за проектозакона.

______

Тази сутрин изчетох половината, стимулиран и от твоето питане. Усещането ми за него си остава същото - тягост от самочувствието и презумпцията за непогрешимост на централните държавни органи и структури. Държавата - майка хранилница, предвижда всичко, грижи се за всичко и всекиго много добре, разпорежда дословно кой какво да прави (особено много там, където има някакво раздаване на пари) и контролира, контролира, контролира... Обаче не предвижда контрол (и естествените последващи корекции) за собствените си дела и заповеди. Така сме пак в същия водовъртеж. Системата е капсулирана откъм външни влияния, учебниците и помагалата пак ще ги правят едни и същи, и пак те ще прибират обществената поръчка.  Директорите са бетонирани на местата си!.... Стига само да са достатъчно леални и покорни на централната власт. Това е фашизъм !!!!!

Павка, не смогвам да изчета закона и коментарите ти :)

Но си направих труда да проследя снощи новините по БНТ /имаше коментари, свързани с новия проекто-закон/ и интервюто с министъра по "Панорама". Не знам дали ти си имал възможност да ги гледаш.

Още съм втрещена от реакцията на журналистите /а те имат претенцията да са изразители на общественото мнение/ и на Сергей Станишев. Невероятен вой се вдигна по отношение на първите, макар и доста плахи стъпки в правилната посока!  Ще цитирам по памет само една реплика на министъра - "това е най- либералния закон, който са успели да предложат и това е най-голямата степен на свобода, която нашата образователна система може да приеме".                                                                                                                         Без да съм адвокат на МОМН, виждам , че ще им  е е трудно да защитят дори и най- елементарните опити за разкрепостяване.

Преразказвам на кратко коментарите от новините и "Панорама".

Първо - във връзка с разрешението да се ползват повече от три одобрени учебника по един предмет.  Колежка съвсем уверено твърдеше, че това не бива да се допуска, защото "не е възможно нито училището, нито държавата да закупи всички учебници"! Това казано от учителка вероятно с доста дълъг опит! И нито един журналист не забеляза, че говори безумия! Нещо повече, втурнаха се да задават на министъра "принципни" и "неудобни" въпроси!

/Уточнение за неспециалистите, които биха надникнали в общност "Образование" - и сега има няколко одобрени учебника, държавата не закупува всички, а само един!/

Второ - по време на дискусията във връзка с "държавната помощ" за частните училища и водещият и Станишев неколкократно повториха, че "въпроса е идеологически"! С коя по-точно идеология е свързан така и не уточниха. Да се смееш ли да плачеш ли!

/Отново уточнение за неспециалистите - държавата и сега отпуска определена сума пари за всяко дете , което се обучава в съответното училище.  В момента това се отнася  само за държавните "школа". Така че частните образователни институции в никакъв случай няма да получават подарък. По-скоро им се заплаща за свършена работа/

Трето - цял ден четох и слушах, че "вече ще се преминава в по- горен клас и с двойка". Признавам, и на мен ми настръхнаха косите от подобна идея. Оказа се, че информацията е меко казано неточна! / такава възможност е предвидена само след пети клас/ Което не вярвам, че ще реши поблемите с ранното отпадане от училище. Но няма и да предизвика хаос в системата.

Защо преразказвам всичко това? Моите впечаления до тук са:

- Гласът на НПО и на хората, които искат по- радикални, принципни промени в образователната система е слаб.

-Масовите настроения са коренно различни от нашите виждания. /Впечатленията ми са от медиите, не знам дали са провеждани сериозни проучвания по въпроса/

- Нещо по- лошо. Точно най-големите и смятащи се за най-влиятелни медии умишлено или от незнание тласкат общественото мнение в напълно погрешна посока.

- Позволявам си и укор към самото министерство. Въпреки големия бройразговори с различни заинтересовани страни, включителни и НПО мнозинството от българските граждани изгежда са били в неведение какво точно се подготвя. Явно е била необходима доста по-активна разяснителна кампания сред журналисти и сред мнозинството от родители.

Сега разбирам за един особено важен момент от новия закон. Ако правилно съм разбрала, до четвърти клас е практически невъзможно ученик да повтаря годината. От пети за шести - пак може да се премине с една двойка /дори и по основен предмет/. Това означава, че е напълно възможно до шести клас детето да трупа пропуски и нито то  нито родителите да нямат реална представа за нивото на знанията му!

Павка, ти четейки документите си останал с впечатление за някакъв свръхконтрол. Работещите "на огневата линия" обаче  ще усетят точно обратното. Защото знаеш ли колко ученици ще разчетат подобна мярка като "може и така", "може и да се преминава от клас в клас без никакви усилия"!

Гарантирам ти, че ще има немалко родители /уви и директори!/, които ще очакват от учителите просто да си затварят очите пред проблемите?  И нека не се лъжем - възможността да преминаваш напред без необходимите знания и без труд води само до едно - безотговорност! В резултата колегите ще усетят в училище по- скоро липса на ред, от колкото строг контрол! И най- добронамерения учител ще усети по-скоро, че труда му е обезценен а усилията му да прилага нови , по-ефикасни методи на преподаване - безсмислени!

Извинявам се за дългата тирада. Просто се опитвах да обясня, че държавата на практика няма да контролира най-важното на какво са научени децата. И нямама предвид само академичните знания.

Не очаквам един прекрасен ден всички в МОМН да се събудят и да възприемат нашите идеи хей така, по телепатия. Но поне можеха да се тръгнат в друга посока. Принципа би трябвало да е: Повече контрол върху крайния резултат / под краен резултат  разбирам както знанията и уменията на учениците, така и ценностите, в които са възпитани, макар и последното да не подлежи на точно измерване/ и повече свобода при избраните методи как да стане това.

Нямам нерви да чета целия закон, но от коментарите ви разбирам, че подхода е бил точно обратния - много предписания как да се работи и практически никаква заинтересованост от крайния "продукт".

П. С. По отношение на учебниците идеята не е лоша.Не знам дали ти е известно, но сега до седми клас съществуват максимум по три одобрени учебника. В новия закон това е предвидено да отпадне. Което да се надяваме, че ще увеличи конкуренцията и ще даде шанс да бъдат "отсети" по- качествените продукти.

Мен по-скоро ме притеснява друго. Нормално е учители и директори да са заинтересовани да изберат зъможно най-добрите учебници. Иначе децата ще знаят по-малко. До тук добре, но някой тревожи ли се, ако учениците са зле подготвени? Има ли изобщо механизъм, по който това да се установи? Ако никой не го е грижа какви са знанията, то защо да са мотивирани да изберат качествени учебници? Ако качеството не е мотивиращ фактор при избора на учебник, тогава кой е?