ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И УЧИЛИЩЕТО

ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И УЧИЛИЩЕТО

І част

Няма по-сериозен проблем от този за образованието на младото поколение.
Забелязвам, че повечето от хората, осъществяващи образователната реформа, не разбират правилно същността, функциите и целите на образованието. Да не говорим за процеса, чрез който да го осъществяват.
По-голямата част от тях споделят мнение, че смисълът, целта и предназначението на образованиеЂто е да се преподават знания. Да дадеш образование на някого, означава да му предадеш познание - в повечето случаи познанието, придобито от определено семейство, общество, нация и от целият свят.
Образованието е свързано с мъдрост, а мъдростта е приложено познание.
Трябва да научим децата как да мислят, а не какво да мислят.
В настоящия момент в училище се казва на децата какво да мислят, т.е. учителите им казват какво се предполага, че трябва да знаят, какво искат да приемат за истина. Детето не може само да открие за себе си нещата.
Българското училище трябва да смени своите акценти. В момента то е съсредоточено най-вече върху знанието-теория, а часовете по критическо мислене, проблемни задачи и логика се смятат за опасни и липсват в учебната програма. И това е така, защото целта на българското образование е да запази начина на живот на българина. Защото децата, които имат възможност да развият собствено критическо мислене, са твърде склонни да се откъснат от моралните норми и от целия начин на живот на своите родители и да пожелаят истинска промяна на организация на обществото.
За да съхрани настоящия начин на живот, управляващите са изградили и поддържат една образователна система, която се основава на развитие на паметта на детето, а не на неговите способности. Децата се учат да помнят факти и митове - митовете, които всяко общество изгражда за себе си - а не им се дава възможност да откриват и да пресъздават собствените си истини.
Програми, които карат децата да развият своите способности и умения, са непознати за учителите и те си въобразяват, че знаят какво трябва да знае детето. Онова, на което се учат децата в българското училище, ги приближава към невежеството, а не ги отдалечава от него! Вижте резултатите от сравнителните изследвания PISA.
В нашите училища се преподават факти. Можем да вземем който искате учебник по история и сами ще се убедите. История е написана от хора, които искат децата да възприемат света от точно определена гледна точка. Всеки опит да се разшири историческият кръгозор се подлага на критика! Не искаме да кажем истината за миналото си на своите деца, за да не ни видят такива, каквито сме в действителност.
В по-голямата си част историята е написана от гледна точка на онази част от обществото, която може да се определи като управляващ политически елит. Когато някой отвори учебника и заяви: „Хей, почакайте малко, не така са станали нещата, вие сте изключили голяма част от събитията тук," всички крещят, че промяната на учебниците се налага заради новите европейски ценности и етническа толерантност. Нямат никакво желание децата да узнаят какво в действителност се е случило. Искат само да знаят онова, което оправдава случилото се от тяхната гледна точка.
Ако някой направи опит да даде и друга гледна точка по някой въпрос, то следват критики, че училиЂщата не трябва дори и да помислят да представят подобни факти в тяхната историческа перспектива. По този начин не се преподава история, а политика.
Историята трябва да бъде точна и пълна характеристика на всичко, което действително се е случило. Политиката никога не разглежда събитията такива, каквито са били. Политиката винаги заема гледната точка на едната страна по отношение на случилото се.
Историята показва, политиката оправдава. Историята разказва всичко, политиката прикрива, разказва само едната страна на нещата.
Политиците мразят вярно написаната история, а вярно написаната история не говори твърде добре за политиците.
Но всички се самозалъгваме, защото децата в крайна сметка виждат истината. Деца, които са научени да мислят критично, се обръщат към историята и казват: „Господи, как са се заблуждавали моите родители и прародители!" Това е непоносимо за политическия елит! Не искат децата да познават основни факти. Искат да възприемат тяхната гледна точка спрямо фактите.
Можем ли да си представим какво би се случило с един учител по история в Кърджали, който задава въпроси в клас и приканва и окуражава учениците да анализират проблемите в дълбочина и да си направят свои собствени изводи за участитето на ДПС във властта?
Ето това е въпросът! Никой не желае да допусне младежите сами да си направят изводите. От тях се иска да приемат, да стигнат до същите изводи, до които са стигнали авторите на учебници. Така обричаме децата да повтарят грешките, които ние сме допуснали.
В държави с развито граждансто общество, където историята не се подчинява на възгледите на силните и властните на деня, грешките на миналото открито се признават и никога не се повтарят. В училища, където се преподава критическо мислене, проблемни ситуации и умения за живот, а не се учат и запаметяват факти, дори и така наречените „оправдани" действия на миналото се разглеждат внимателно и се анализират. НиЂщо не се приема за даденост.
Как се постига това? Да вземем например управлението на Стефан Стамболов. Как една училищна система може да преподава житейски умения, а не просто факти, когато разглежда този исторически епизод?
Учителите биха описали пред своите ученици точно онова, което се е случило, ще представят всички факти - всички факти и събития, публикации с гледните точки на съвременниците му, като си дадат сметка, че за „всичко” съществува повече от една гледна точка. След това няма да искат от класа да запамети фактите по въпроса. Вместо това, ще отправят предизвикателство към тях и ще кажат: „Ето, че чухте какво се е случило, знаете всичко, което е предхождало и което е станало след тези събития. Дадохме ви колкото можахме „знания". Сега от това „знание", каква „мъдрост" можете да извлечете? Ако вие сте избрани да решите проблемите, пред които е бил изправен той в онези дни, как бихте ги решили, можете ли да намерите по-добър начин? Защо, според вас, най-великите личности на България са погубвани от собствения си народ?"
Защо това не се случва в нашето училище? Защото да се позволи на децата да имат друг поглед към миналото, да го анализират критично и да споделят мнение, не е цел на българското образование! Защото ще възникне рискова ситуация те да се противопоставят на начина, по който политическия елит консумира живота им. Те и без това, разбира се, ще се противопоставят, но просто никой от образователните среди не желае да позволи това да се случва в класните стаи. Така, че на тях им се налага да излязат да го правят на улицата! Правят всичко, за да привлекат вниманието и да бъдат забелязани-алкохол, агресия, наркотици, насилие..... Младите хора крещят срещу всички: „Трябва да има по- добър начин!" Но чува ли се гласа им?. Никой не иска да ги чуе! Не се стимулират да мислят критично в класните стаи по отношение на фактите, които им се дават в учебниците! Ето такова образование се предлага на децата в България.
Младите хора не само унищожават начина на живот на родителите си, младите хора винаги са искали да го правят. И целта на образованието трябва да бъде окуражаване, а не обезсърчаване и сломяване.
Не са младите хора, които унищожават горите и застрояват последните природни резервати, те искат да се спре това. Не са младиЂте хора, които складират балите с боклук, те искат чист въздух и природа. Не са младите, които определят мизерните пенсии на старите хора, те искат уважението и достойнството им. Не са млаЂдите хора, които осъждат на смърт болните с липсата на пари за лекарства, а след това използват парите за въоръжаване на армията по натовски стандарти и участие във военни конфликти. Не са младите хора, които пренебрегват проблемите на социално слабите и хората с увреждания, те искат управляващите да прекратят безхаберието си!
Не са младите хора, които се занимават с политически лъжи и манипулации. Те искат от нас да прекратим това национално търпение! Не са младите хора, които са изградили една цялостна система, основана на „правото на силния". И не те са изградили свят, който разрешава проблемите си с насилие. Те искат от нас да предотвратим това.
Когато молбите и призивите на младите хора за промени остават нечути, когато никой не им обръща внимание и когато видят, че политическия елит ще наложи собствените си интереси въпреки всичко, тогава младите хора ще извършат поредното нещо, което е най-добро за тях. След като не могат да победят пороците на управленския елит, ще се присъединят към тях.
Младежите ще се присъединят към тях чрез поведението си. Ако те действат с насилие, това е така, защото политическия елит налага интересите си с насилието на закона! Ако младежите са материалистично настроени, така е, защото властимащите са материалистично устроени! Ако действат безумно, това е защото живота в България е безумие. Ако използват секса манипулативно, безотговорно и безсрамно, това е, защото политиците вършат същото с политиката. Единствената разлика между младежите и политиците е, че младежите го вършат открито.
Политиците прикриват своето поведение и смятат, че младите хора не ги виждат. Но млаЂдите виждат всичко, нищо не остава скрито за тях. Те виждат лицемерието и отчаяно се опитват да го променят. Но когато опитат всичко и не успеят, те не виждат друга възможност, освен да му подражават. И това е грешката на нашето образование- никой не ги е учил на нещо друго, освен да подражават и повтарят. Не им е позволено да анализират критично поведението на историческите личности, дадена им е била само възможността да ги запаметят.
А онова, което човек запаметява, той го увековечава.
 следва