Три нощи до пълнолуние (епилог)

-И какво стана после, дядо? - Две светли очички се бяха вперили в лицето на стареца. -  Доразкажи ми приказката!

“Приказка ли? Та това е - беше - нашият живот…”
Старият човек се замисли, и отдавна отминалите събития сякаш  отново оживяха.

-А сега можете да целунете булката!

Арагорн прегърна любимата си и устните им се сляха.

-Да живеят младите! Да живее крал Арагорн и кралица Габриеле!

Цветя и конфети летяха във въздуха. Всеобщото ликуване достигна своя апогей, когато хвърления букет беше уловен уловен от Ювин. Очите й срещнаха тези на Ристюс, и между тях прехвърча искра, която присъстващите твърдяха, че са видели. Ристюс обгърна наедрялата й снага – и още една целувка повиши градуса на веселието.

-А старият крал, дядо? Какво стана с него?

След като се отказа от короната, Шогун се присъедини към мъдреца Ентус И Аст, който, подпомогнат от младата кралица, най-сетне създаде новата си религия. Бившият крал първоначално я разпространяваше сред кралската армия. След смъртта на Теус войниците напълно се излекуваха от пурпурната магия, петната изчезнаха заедно с агресивността, но на много от мъжете им се губеха последните месеци. Новите ценности промениха напълно гледната им точка и им помогнаха да се възстановят от преживяното. Впоследствие Шогун се зае с мисионерство сред дивите племена на Спам, и то много успешно. Десет години по-късно, вече в земите на Анонимус, бившият крал се зарази от зловонния блатен въздух и почина, заобиколен от боготворящи го, безутешни триоки почитатели. Последните му думи бяха: “Най-важното е невидимо за очите…”

-Кое е най-важното, дядо?
-Да, най-важното: спомням си кога Ентус го откри…-Мозъкът на възрастния човек сякаш беше машина на времето. Една много стара машина, която, със скърцане и пушилка, все пак безотказно го носеше далеч в миналото, в онази вечер, когато целият живот на планетата беше съсредоточен в една кръчма.

Комендантът се почувства ободрен от масажа на Арлийн, както и от това, че мастиката възвърна своите чудесни качества. Размътеното му съзнание зафиксира образа на Габриеле, която стоеше пред него и нещо му говореше: за сънища, загадъчни видения…някак не можеше да вникне в мисълта й. Докато не чу думите “три начина да се спаси планетата”. Те раздвижиха отдавна погребани пластове в паметта му. Комендантът с олюляване се затътри към шкафа, и след като изхвърли много вехтории, най-сетне откри това, което търсеше: малка каменна плочка, покрита с непонятни знаци.

-Ето, това ми остави един странник, за благодарност, че го излекувах. Той също говореше за някакво спасение. Помня неговото племе, хубави хора бяха, обаче месец по-късно спамерите ги избиха до крак.

Вратата на кръчмата се отвори, но никой не обърна внимание влезлия, който се настани на една от масите.Усмихна се, като видя, че Габриеле невредима се е добрала до Коменданта на Мейкърсвил. Раздърпан уличен музикант се приближи до нея и взе плочката в ръце - явно с мъка фокусираше погледа си.

-Я, тук пише само три думи: Любов, Мъдрост, Действие!

Новодошлият извика: -Действие, да! Това е звеното, което не ми достигаше!

В прилив на бурни чувства Ентус И Аст грабна Габриеле и затанцува с нея из стаята.

Всички останали наобиколиха Весълайн:
-Ти какво разбираш от древни езици? И какъв е Оня документ?

Тара Лежа грабна пожълтелия Договор от джоба му и го прочете на всеослушание, за всеобщо изумление.  

А през това време принцесата кръжеше в лудешкия танц с мъдреца, и в душата й звучеше музика. Арлийн й беше казала, че трябва да намери трите начина, за да спаси себе си, баща си и кралството. Наближаваше пълнолуние, и Габриеле вече беше готова. Любов, мъдрост и действие – да, това наистина щеше да помогне.

-Дядо, а ти как можа да прочетеш плочката?

Старият Весълайн замълча за момент, а след това разказа за времето, когато експерименталната плането беше още проект.

Изненадващо го извикаха в Световния Съвет, както се оказа -  заради необикновената му дарба, интуитивно да заговорва на всеки език. Поради естеството на задачата, за тази му способност и за същността на експеримента не знаеше никой – нито даже капитан Ейс – ако капитанът знаеше, резултатите щяха да са недостоверни; нито даже Арлийн, която беше изпратена първа на планетата (за нея много от земляните смятаха погрешно, че е местна жителка или изкуствено създание на земната наука).  Гаргичка, която ръководеше психологическите наблюдения над екипажа, мислеше тези наблюдения за рутинни.

Думите на Председателя още звучаха в ушите на Весълайн:

-За Земята е жизнено важно предоляването на междугалактическите разстояния, и това може да стане най-лесно на място с изкривяване на пространството, където времето вероятно също ще показва големи аномалии. На такова мястоще изградим експериментална планета, която ще се ползва впоследствие като база за преминаване в други галактики. Възможно е обаче тази природна аномалия да води до неочаквани изменения в човешката психика. Затова ще следим за реакциите на всички от екипа. За да гарантираме чистота не резултатите, ще изключим връзката на кораба със Земята. А твоята задача ще бъде, след като ти съобщим най-подходящия район за междугалактическия мост, да се свържеш с коренното население, каквото и да е то (за сега ние не знаем как ще се развие заселването на планетата), и да си осигуриш тяхното съдействие: ако трябва, им обещай перпетуум мобиле, летящо килимче или вълшебно огледало – после ще мислим как да изпълняваме поетия ангажимент: за нас е важно те да бъдат мотивирани да ни съдействат.

Вече на кораба, Весълайн получи координатите на района: след като прегледа картата, с погнуса установи, че става дума за земите на Спам. Но задачата си е задача, и въпреки огромния риск, при успех наградата щеше да бъде впечатляваща. След като скри гривната за връзка на сигурно място (без нея не можеше да бъде проследен), Весълайн се свърза със спамерите и им направи предложение, на което те не можеха да откажат. Да, така е: той им обеща тайната на кжлябовите питки.

След като всичко приключи успешно и екипажът доказа способността на човешкия род да действа в условията на пространствено-времева аномалия, за Зюперия Весълайн замина сам. Приятелят му Ейнджъл така и не можа да му прости, че го беше държал в неведение, и предпочете да отиде с Гаргичка в Световния мегацентър на развлеченията и хазарта в Синеморец, който бе станал особено модерен след западането на Лас Вегас.

Арлийн и Страто заминаха за нова Мисия, свързана с изследването на мъглявините - смяташе се, че  това ще доведе до революция в науката, и наистина се оказа така.

Капитан Ейс си взе отпуск и изчезна за две седмици в неизвестна посока. Някои казваха, че това време той е прекарал на Планетата, в обятията на една местна вещичка. За тези кратки две седмици беше изтекъл целият й живот в нейната реалност. Когато се върна, Ейс отказваше да отговаря на въпроси, месеци наред ходеше като отнесен, а погледът му все се насочваше в една посока: тази на експерименталната планета – натам, където, уви, не го чакаше вече никой.

-И доброто победило ли, дядо?

Старецът поклати глава: добро и зло, материя и антиматерия, живот и смърт – как ще разбереш едното, ако го няма другото? Можеш ли да унищожиш сянката, и да остане само светлината?

-Не, слънчице. Доброто не победило, но станало силно и се научило да устоява на злото.

Механичният глас прозвуча неочаквано и рязко:”Моля, седнете на местата си. Нагласете шлемовете и предпазните прегради. Пригответе се за междугалактически преход.”

Момиченцето въздъхна, помогна на дядо си, а после седна с нежелание на мястото си. След малко отново се чу настойчивото, тъничко гласче:

-И всички живели дълго и щастливо, нали?

-Не достатъчно дълго, и не винаги щастливо. Аз бих го казал по-просто: те живели.

      <<Предишна                                                        

Всички: 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7 , 8 , 9 , 10 , 11 , 12 , 13 , 14, 15, епилог