Меки и весели стихчета
Ф нидуумение
Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам –
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки –
как навън ш’ въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт’ ма срещни –
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )
Калина
Може и да сте го чели... но аз не бях и доста се смях :)
Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам –
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки –
как навън ш’ въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт’ ма срещни –
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )
Калина
Може и да сте го чели... но аз не бях и доста се смях :)
Чеша я. И галя по гърбината.
Гледам. Пусто, не върви пиперЯ!
Сигур' шА е лошава годината.
Имам си конци. И много шиех.
'ма сега не виждат...Очилата ми.
То преди със кучето се шляех.
Напоследък не вървят. Краката ми.
ПаЮжини. С чехъла ги меря.
Пък на двора лук съм посадила.
Той, геранът зер, пресъхнал вчера.
Змей ма глътна, значи. Нямам сила.
Пък Марин един е одъртясал...
Оня ден го срещнах по гезмето.
Мърляв. Опиянчен. Рахатясал.
Носи си в бутилчица...мезето.
А носът му станал като круша.
Дърта круша. Розова и мека.
В някои животи няма суша!
Пийнал си. Отпуснал се човека...
То и аз сега ще ти призная.
Нищо, че съм хърбава и слаба...
Пийвам тайно, скрита в одаята.
Против стрЯс, гУ знам от мойта баба.
КЪт преглътна 'ич не сА оплаквам.
Тъй съм си добре, че чак не бива!
После уморена си полягВам.
С котка и миндер съм си щастлива.
Павлина ЙОСЕВА
И двете стихотворения са много свежи, смешнички са и създават добро настроение:))
Сменям заглавието ;) Благодаря за споделянето и на останалите.
Талант.
Сега пак ще трябва да се сменя заглавието на статията.
Първо - Rumika от Казанлък, после - Pin4e, сега пък - Калина :) КАкво да се прави...стават и грешки :)
Ко ма кучи тъй ухапа
Късну фъф Ниделя
Че риших да седна в мрака
и да ви спудЕля:
Тйъ са чудя и са мая
Откъде да почна
От кой край да ви разпрая
Някой случка сочна
То сакън, ни съм от село
Я съм градско чедо
Ма са чудя де го срещнах
туй мойто говедо!?
Начи вечер кат си доди
Почвам от вратата:
Дан та питам къде оди
Ам хващай метлата!
То ми вика ни са смахвай
- Стопляй ми вичеря.
И от пътя ми са мащай!
И с чипик замеря.
Ай сиктир оттука! – викам
- Отде са намери!
Чи гу храня ни му стига,
Ам ша ми са звери!
Я във банята увлизай
Тука ли си йощи
Санким май ни си са къпал
Триста дни и нощи.
То ми вика: Ши са къпя!
Убу си мириша!
Па ни сеща, чи край него
Санким ни са диша.
Не чи нещу са уплаквам
Ма все й нидуволен
Все за нещо му натяквям
А пък той все болен.
Ма какво да го напрая
Все му са заричам
Зорлем мий да го изтрая
Ма кат го обичам?