Здравей, Веско!
Ако знаеш само как се умилих, като прочетох за гъсенИцата Сръчка! Аз съм родом от Тутраканско и всичко разбрах! А за доматито – ха-ха-ха! – как си го обяснил само!!!  Я да дадем още информация, какво ще кажеш? Например: мерудията всъщност е магданоз, а пък лющянът е девесил. Лопушът просто не подлежи на коментар, то като го погледнеш, и веднага разбираш защо е лопуш – едно такова дългунесто, а не разлато и широко, както звучи лапад.
Преспокойно може да се каже и налято, и назима, какво като ги няма в правописния речник – пропуск на съставителите!

Джоджен се преобразува в Йозъм.
Когато искаш да кажеш, че си бил в подготвителен клас се казва : "Като бях в подготве" :)
Ядене значи само основното ядене. Супата не е ядене. Десертът - също. Яденето се яде задължително с вилица. :)
Мазето се преобразува в "Мазътъ", тревата - в "тревътъ", главата - в "главътъ". :))))) (Това последното го преувеличавам много :)

Ех, роден край! Ех, детство!
Ама как мислиш, Веско, дали ще ни разберат, че яденето, това е същинската манджа?! Онова, което може наистина да те засити. А аз, ако си бях вкъщи, щях да кажа не супа, а чорба, даже по-точно чурбъ. И изобщо не си преувеличил за главътъ, даже си пренамалил, понеже се изговаря глъвътъ. В наше село така се редуцира (а, о, е се произнасят като ъ, у, и, когато не са под ударение), че ум да ти зайде. Произнасяме зелиту, тъвътъ (това е тавата, на когото му е бедна фантазията докъде може да стигне един диалект!), тривътъ, мъзътъ. Ако някой е по-наблюдателен, ще каже, че гласната в средната сричка е ударена, и ще попита защо и тя се променя. Това е един друг фонетичен (звуков) процес, няма да го обясняваме сега, не сме в общност “Образование” все пак .