avatar

Недовършени мисли

от BasiDi на 28.11.2006 19:29 14 коментара , 1751 прочита
И ти ли си го забелязала? Истината невинаги е онова, което всички някак по навик приемат за истина. Не знам защо толкова малко хора го виждат, предполагам, че повечето просто не искат да го видят. Всичко е въпрос на избор...

Кажи на някого, че няма бог и той ще свие рамене и ще подмине - най-вече защото не му пука. Не иска да знае. Освен ако това не е баба ти - тогава може и да се понамръщи и в краен случай да ти дръпне една лекция на тема колко са се разхайтили младите. Тогава ти ще свиеш рамене и ще отминеш. Не, че тя има идея за какво говори всъщност...

А то е простичко. Ти различаваш ли китайците един от друг? И аз не ги различавам, нищо лично. Да, и аз не познавам много китайци. Но да видиш един китаец и да започнеш да навиваш всички останали, че това е Той, Китаецът, Мистериозния принц на Изтока и носител на Великата мъдрост ще е глупаво, нали? Ами ако боговете са много? И се окаже, че не се различават чак толкова много от нас? И дори не искат да имат нищо общо с каквато и да било божественост?

Дяволът ли? Истината ли? Той е по-измислен дори и от прословутия Бог. Просто хората са забравили какво е да живееш в нищото - и това не е последния блок в Люлин 4, каквото и да твърдят софиянци, да живееш в нищото и да разчиташ само и единствено на себе си. Да се налага да убиеш храната си, преди да я изядеш... и преди тя да те е изяла. За да оцелееш в един такъв свят, силно се нуждаеш от всички ония неща, които надуто наричаме "инстинкт за самосъхранение". А там командите са пределно прости - ако видиш нещо непознато, скрий се, изучи го и прецени какво представлява - храна или опасност. Грешната преценка води до болезнена смърт без право на обжалване, щото още не се е родил пра-правнука ти да измисли задгробния живот.

Оня, ловеца не е вярвал в никакви богове - не е имал концепцията за бог и най-вече не му се е налагало. Предвид липсата на навалица по онова време, е било съвсем ясно кой ти идва на гости и това, че малко се различава от теб не е било причина да изпадаш в истерия и да мъкнеш камъни десетина години за да ги струпаш в нещо безполезно, което поради липса на по-добра дума да наречеш храм. Или още по-зле - да хукнеш да убеждаваш всички наоколо, че не те е настъпил мамут по ухото, а просто току що си измислил религията. И за разнообразие да палиш и бесиш ония, които те посъветват да понамалиш жълтите гъби. То и огъня е бил кът, а лианите не са добри за бесене...

Много по-късно, скрити в колиби, в къщи, в небостъргачи, поглеждайки тъмното, повечето хора дешифрират тази проста команда като страх. Някои от тях имали по-богата фантазия. Други просто били жертва на прекалено добро възпитание. И някъде там се зародила идеята за онова лошото, злото, ПЛАШЕЩОТО, иначе казано Дяволът. И то доста след като някой още по-страхлив индивид измислил теорията за Бог.

Доста самонадеяно, предвид че цялата ни прехвалена цивилизация е точно на две пропуснати вечери от предците ни. Дали това, че сме измислили порното и електронния часовник ни прави наистина по цивилизовани от тях?

Какво остава от този свят, като го лишим от дявола и бога? Остава интересното, момичето ми. Света е нещо, което ни се случва непрекъснато. Безкраен, цветен и вълшебен. Пречупи го през призмата на страха и вярата и ще загубиш всички полутонове. И на тяхно място ще има само сумрак, а с него и повече страх. Безсмислено е...


А ония, питаш ме, вярващите? То е като да се качиш на новото си Порше - достатъчно е да смачкаш газта, за да получиш оргазъм, но смееш ли да натиснеш онова малко копче под кормилото и да изключиш всичките чудесни електронни системи за сигурност? Да останете насаме - само ти и четиристотинте подивели коня зад теб, без посредничеството на всичките ония толкова надеждни джаджи, които не ти дават да излетиш от пътя, но и не ти позволяват да вземеш завоя с вратите напред с топящи се гуми с усещането, че кръвта ти се превръща в нитрометан? Избираш на кого да вярваш - на обезопасяващата електроника или на себе си. На Бог или на себе си...

Това не е предписание за начин на живот. Само едно напомняне, че има избор. Винаги има...


Разпечатване