За противоположностите и уж типовете?

Преди време ми се случи да говоря с една девойка за различията. Различия под всякакъв вид. И тогава болният ми мъжки мозък се сети, че противоположностите се привличат. Ами – физика хора :) – к’во да правим??? и да искаме не можем да избягаме от законите на физиката.

Добре, но защо пък законите на физиката да се отнасят за човешките взаимоотношения? Много мислех по въпроса. Аджеба, наистина ли противоположностите се привличат?

За рождения ми ден (преди една седмица – благодаря за поздравите :)) ми подариха една книга. Ъъъм, книгата е на Карл Юнг и се нарича: „Психологически типове”. Хм, страхотно попадение! Не знаех нищо за Юнг (не че сега знам де), но заглавието ми се стори доста интересно и си викам – почвай да четеш.

Ето вече си блъскам главата. Ама блъскам я и то сериозно. Опитвам се да проумея какво ми казва тоя човек. Интроверти, екстраверти, типове, субекти – ама направо се побърках! Да, до такава степен откачих, че почнах да чета книгата от последните страници, хахахах. Просто минах на пояснителните бележки. И изведнъж в тези пояснителни бележки попаднах на нещо, което отвинти кранчето на топлата вода. Вече не съм тъп! Вече имам някаква хипотеза!

Та ето какво пише Юнг:

„Интровертът дълбоко презира зависимостта от обекта, а екстровертът – занимаването със субекта, което за него е само проява на инфантилен автоеротизъм. Затова не е чудно, че двата типа враждуват. Но това не пречи например на мъжете да си избират най-често жени от противоположния тип. Такива бракове представляват много ценни психологически симбиози, докато партньорите не се опитат взаимно да се разгадаят „психологически”. Една такава фаза е нормална за развитието на всеки брак, стига съпрузите да разполагат с достатъчно свободно време, или да разполагат с необходимото желание за развитие, или и с двете, както и с немалка доза смелост, за да нарушат семейния мир. Когато, както казах, съществуват благоприятни условия, тази фаза настъпва съвсем автоматично в живота на двата типа, и то поради следните причини:

Типът представлява едностранчивост в развитието. Единият развива само връзките си с външния свят и пренебрегва вътрешния. Другият се развива само навътре, а външно е в застой, с течение на времето обаче у индивида възниква потребността да развие и онова, което до този момент е занемарил. Развитието се осъществява под формата на диференциране на определение функции. Налага се да кажа нещо за тези функции, тъй като те са особено важни за типологията.

Съзнателната психика представлява вид апарат за приспособяване или ориентиране и се състои от няколко различни функции. Такива основни функции са усещането, мисленото, чувстването и интуицията. В понятието усещане аз включвам всички сетивни възприятия; под мислене разбирам функцията на интелектуалното познание и на логическите умозаключения; под чувстване аз разбирам функцията за придаване на субективна стойност на нещата, а под интуиция – възприемането на несъзнаван път или възприемане на несъзнавани съдържания.

Доколкото мога да съдя по моята практика, тези четири основни функции са достатъчни, за да изразят и представят методите и средствата за съзнателна ориентация. За пълноценна ориентация на съзнанието е необходимо равноправното участие на всички функции; мисленето трябва да осъществи познанието и преценките, чувството – да ни каже кое и до каква степен е важно или неважно за нас, усещането трябва чрез зрението, слуха, сетивния допир и т.н. да ни осигури възприемането на конкретната реалност и накрая интуицията има за задача да разкрие повече или по-малко скрити възможности и фактори на една ситуация, защото те също са необходими, за да си създадем пълна представа за дадения момент.

В действителност обаче тези основни функции рядко или почти никога не са еднакво диференцирани и съответно – не са в наша власт. По правило една или друга функция излиза на преден план, докато другите остават недиференцирани. Съществуват например много хора, които се ограничават просто с възприемане на конкретната действителност, без да размишляват над нея или да си дават сметка за емоционалната и стойност.... Други се ръководят изцяло от мисленето и просто не могат да се приспособят към ситуацията, която не са в състояние да осмислят.... Трети пък следват единствено чувствата си. Те принадлежат към емоционалния тип. А интуитивните не се интересуват нито от възгледи, нито от емоционални реакции, нито от външната реалност; съблазняват ги само възможностите и те изоставят всяка ситуация, в която не долавят неизползвани възможности.

Тези типове проявяват една или друга едностранчивост, която обаче своеобразно се съчетава с общата интровертна или екстровертна нагласа. Тъкмо поради това преплитане се налага да изтъкна съществуването на функционалните типове, което отново ни връща към засегнатия преди въпрос за едностранчивостта на екстравертната и интровертната нагласа. Тази едностранчивост би довела до пълна загуба на равновесието, ако не се компенсираше несъзнаваното чрез противоположната нагласа.”

И така нататък и така нататък.

Явно всичко опира до равновесието!!!

Много ми е чудно аз от кой тип хора съм? Някак си нито към екстраверта, нито към интроверта се вписвам. (ама в екстраверта въобще не се вписвам).

Та тъй де. Вече имам някакво разрешение на проблема, остава ни само да мислим, мислим и пак да мислим – хей, може да се окаже, че и съществувам в крайна сметка!