И "ако обичаш някого истински-пусни го на свобода..."

25 август 2006, 20:38 Публикувано в Любов | 8 коментара , 8937 прочита

..."ако и той те обича истински- ще се върне и ще е завинаги твой.Ако не- значи никога не си го имал".
Ще се върне ли?Обича ли ме истински?
Пуснах го.Аз кротко гледах гърба му и безчувствено слушах отдалечаването му.Някаква мощна мисъл - "неее" просвятна през треперещото ми съзнание и после ме отпусна от болката като упойка. Аз го пуснах да си отиде от мен. Пуснах го , а можех да протегна ръка и да оставя топла следа върху кожата му , която да му забрани да си отива...Можех да се впия в него и да остане пак мой още за малко...Можех да го догоня и да му кажа , че го обичам , да му крещя , че го обичам , докато го заболят ушите, докато кръвта му отново запулсира в моя ритъм , да го прегръщам докато ме погледне както ...За Бога , аз не го направих! Останах безчувствена сякаш просто ми вдигнаха празната чаша от кафе .Мечтите ми, силата ми, аз самата - той забрави да ми ги остави , забрави , че ме взе цялата със себе ...
Искам поне да ме заболи или да поплача , з ада усетя , че съм жива . Или не съм . Аз го пуснах -значи не съм..Аз го пуснах, дадох му крила в името на това да намери своето щастие като личност...Вече ръцете ми не са около неговите, вече не е мой .Не е мой...Пуснах го .Обичах ли го истински?

RSS за коментари Коментари

# | от mrawchica на 27 август 2006, 20:18

тва са пълни глупости на търкала.крайно време е да се стегна.

# | от Serenity на 27 август 2006, 20:49

И аз това ти предлагам :)

# | от Ace Coke на 28 август 2006, 15:52

Ами вникни в цитата - "ако той те обича истински". Не се ли е върнал, значи не е (те е обичал истински). Такъв е животът - понякога се случват и такива работи. По-добре ли щеше да бъде да го държиш в клетка?

# | от mrawchica на 29 август 2006, 10:47

върна се...но като че ли аз вече не съм там , където бях...

# | от Janichka на 04 септември 2006, 11:28

Странна ситуация. И все пак се е върнал. Значи нещата имат бъдеще?

# | от Скрежанка на 05 септември 2006, 19:38

След като си го пуснала да си тръгне по точно този начин... Правилен въпрос си си задала... И все пак в любовта няма общозадължителни твърдения...

# | от shtepselinka на 06 септември 2006, 08:52

Мисля, че начинът, по който си постъпила, е най-правилният, пък оттам нататък наистина няма правило, както казва Лейди Фрост. Може той наистина да е разбрал грешката си, а може и всичко между вас да е отслабнало вече. Това ти най-добре го знаеш, макар, че не е задължително да имаш решение.
От поста и коментара ти съдя, че сега като вече нямаш същите чувства към него, си по-спокойна, но пък може би по-тъжна. Постът ти изобилства от емоция, а пък вторият ти коментар е някак си ... тежък. Ако още не си го направила (защото аз се включвам със стабилно закъснение по темата

), можеш да си направиш равносметка - аджеба, това да съм с него прави ли ме вече щастлива или съм с него, за да ... бъда с него?!
Успех от мен и горе главата!

# | от mrawchica на 06 септември 2006, 12:36

мерси много, щепселинке и на останалите също

установих, че да се сблъскаш с непознато силна болка досега , дава много силен тласък да събереш всичките си вътрешни сили ( които винаги се оказват повече , отколкото препдолагаме) и да продължиш напред , дори без най-ценната си част.страданието е най-големият стимул за живот.
той наистина се върна, защото видя шанс , че аз имам силата да правя нещата както той ги иска.аз винаги мога да правя чудеса...за него.научила съм се и продължавам в старите релси. или май вече не съвсем, нещо в мене липсва и не мога да определя точно какво-знам , че загубих това нещо, когато той стовари тонове вина и яд върху мене и си тръгна...

Нямате права да коментирате тази публикация.

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

И "ако обичаш някого истински-пусни го на свобода..."

RSS за коментари Коментари

Приятели