Представяме доклада на Ангел Златков, студент в четвърти курс Минало и съвремие на Югоизточна Европа, изнесен на кръглата маса за образованието, проведена в Студентски исторически център.
Изучаването на Балканските войни в училище е от първостепенно значение за формирането на съвременния български гражданин като личност с ясно историческо съзнание[1], чувство на отговорност към обществото и уважение към предците. Събитията от 1912 и 1913 година са повратна точка в развитието на българския народ. Години на мечти, слава, национална гордост и великолепни военни и дипломатически победи. Същевременно обаче са и години на разруха и на национална покруса, водят до така наречената Първата национална катастрофа. Дали войните са освободителни или завоевателни, водят ли страната до национална катастрофа или напротив – допринасят за нейното стопанско развитие? – тези и още много въпроси все още не са напълно изяснени от изследователите. В изучаването на този кратък период от българската история се застъпват голяма част от целите заложени в Учебните програми за обучението по история в основното и средното училищно образование.[2] Честването на 100 години от избухването на Балканската война породи множество дискусии по различни спорни аспекти от войната, които стигнаха до голяма част от българското общество. Поради горепосочените причини подходът и аспектите от Балканските войни, изложени от учебниците по история, са от изключителна важност. Учебникът невинаги се основава само на „чистата“ наука, често обслужва и политически и пропагандни цели.[3] В настоящото изследване ще се занимая с градацията на изложените факти и становища съобразени с нарастването на възрастта и познанията на учениците в различните класове, а след това ще обърна внимание и на някои спорни тези, които са представени в учебниците. За целта ще разгледам по няколко учебника на различни издателства за шести, девети и единадесети клас.
Нужно е и да отбележа, че настоящият анализ не представлява критика към авторите на учебниците. Учебникарската литература има коренно различна цел от научната. Училището формира народностното самосъзнание на децата, затова е много важно как точно ще им бъде преподавана родната история. Допуснатите от авторите грешки и неточности всъщност не са проява на некомпетентност от тяхна страна, а на съобразяване с отговорността за развитието на нацията, която носят.[4]
Балканските войни в учебниците по История и цивилизация за шести клас [...]
Балканските войни в учебниците по История и цивилизация за девети клас [...]
Балканските войни в учебниците по История и цивилизация за 11 клас [...]
Заключение
Учебникът по история е държавен документ – той е поръчан от политическата власт и изпълнява вменените над историята нейни политически поръчки.[23] Той е важна част от изграждането на историческото и национално съзнание на младите хора и до голяма степен определя и външнополитическите им пристрастия. В наши дни той може да е от голяма полза за туширането на опитите за създаване на етническо напрежение в държавата и поддържането на добри културни и политически връзки със съседните ни държави. Въпросът дали трябва да го има разделението „ние – те“ в учебниците по история е интересен и дискусионен. Според мен е хубаво да се избягва това разграничение, но не и сляпо. Всеки народ трябва да уважава историята си, а това изключва нейното изопачаване – пък било и то с добри намерения. Въпреки всички посочени от мен неточности, авторите на учебниците са се постарали и сполучливо са извършили симбиоза между националните интереси, историческата истина и модерните европейски ценности на толерантност и интеграция.
Използвана литература
[...]
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи