Представяме доклада на Ангел Златков,
студент в четвърти курс Минало и съвремие на Югоизточна Европа, изнесен
на кръглата маса за образованието, проведена в Студентски исторически
център.
Изучаването на Балканските войни в
училище е от първостепенно значение за формирането на съвременния
български гражданин като личност с ясно историческо съзнание[1],
чувство на отговорност към обществото и уважение към предците.
Събитията от 1912 и 1913 година са повратна точка в развитието на
българския народ. Години на мечти, слава, национална гордост и
великолепни военни и дипломатически победи. Същевременно обаче са и
години на разруха и на национална покруса, водят до така наречената
Първата национална катастрофа. Дали войните са освободителни или
завоевателни, водят ли страната до национална катастрофа или напротив –
допринасят за нейното стопанско развитие? – тези и още много въпроси все
още не са напълно изяснени от изследователите. В изучаването на този
кратък период от българската история се застъпват голяма част от целите
заложени в Учебните програми за обучението по история в основното и
средното училищно образование.[2]
Честването на 100 години от избухването на Балканската война породи
множество дискусии по различни спорни аспекти от войната, които стигнаха
до голяма част от българското общество. Поради горепосочените причини
подходът и аспектите от Балканските войни, изложени от учебниците по
история, са от изключителна важност. Учебникът невинаги се основава само
на „чистата“ наука, често обслужва и политически и пропагандни цели.[3]
В настоящото изследване ще се занимая с градацията на изложените факти и
становища съобразени с нарастването на възрастта и познанията на
учениците в различните класове, а след това ще обърна внимание и на
някои спорни тези, които са представени в учебниците. За целта ще
разгледам по няколко учебника на различни издателства за шести, девети и
единадесети клас.
Нужно е и да отбележа, че настоящият
анализ не представлява критика към авторите на учебниците.
Учебникарската литература има коренно различна цел от научната.
Училището формира народностното самосъзнание на децата, затова е много
важно как точно ще им бъде преподавана родната история. Допуснатите от
авторите грешки и неточности всъщност не са проява на некомпетентност от
тяхна страна, а на съобразяване с отговорността за развитието на
нацията, която носят.[4]
Балканските войни в учебниците по История и цивилизация за шести клас
[...]
Балканските войни в учебниците по История и цивилизация за девети клас
[...]
Балканските войни в учебниците по История и цивилизация за 11 клас
[...]
Заключение
Учебникът по история е държавен документ –
той е поръчан от политическата власт и изпълнява вменените над
историята нейни политически поръчки.[23]
Той е важна част от изграждането на историческото и национално съзнание
на младите хора и до голяма степен определя и външнополитическите им
пристрастия. В наши дни той може да е от голяма полза за туширането на
опитите за създаване на етническо напрежение в държавата и поддържането
на добри културни и политически връзки със съседните ни държави.
Въпросът дали трябва да го има разделението „ние – те“ в учебниците по
история е интересен и дискусионен. Според мен е хубаво да се избягва
това разграничение, но не и сляпо. Всеки народ трябва да уважава
историята си, а това изключва нейното изопачаване – пък било и то с
добри намерения. Въпреки всички посочени от мен неточности, авторите на
учебниците са се постарали и сполучливо са извършили симбиоза между
националните интереси, историческата истина и модерните европейски
ценности на толерантност и интеграция.
Използвана литература
[...]
Пълния доклад можете да немерите на блога на
Студентски (исторически) център
http://studentcentrebg.wordpress.com
Там можете да видите още:
Класическото образование в България – традиции и перспективи
Хуманитарната наука и образованието в България през XXI век
За възникването на СИЦ
А на страницата на Призив можете също да видите:
Защо и как създадохме Студентски исторически център
(23 Януари 2014)