Съботно разсеяно

Мразя отработването в събота.... Не стига, че не може да си почине човек, ами и работа не може кой знае каква да свърши. 

Сама съм в стаята (защото част от колегите предвидливо си взеха отпуск), колежките в съседната стая надуват музиката, не мога да намеря никого от клиентите, с които трябва да се свържа по телефона, навън е топло и във въздуха витае едно такова съботно настроение...

***
Не мога да си намеря обувки - обиколих всички известни ми магазини за обувки, но точно такива каквито искам - с не много висок, с широк и удобен ток, но в същото време елегантни, а не тип бабешки, а и не прекалено ниски тип балетни пантофки - просто няма...

***
На няколко метра пред мен, един автомобил изсърца страховито със спирачки. Над капака му - точно както по филмите - се преметна едно момче. Не разбрах точно какво се случи - дали пресичаше заблеяно, дали беше изскочило изневиделица на платното. Автомобилът не караше бързо. Шофьорът изскочи притеснен, дойдоха и други хора. Момчето изтупа праха от дрехите, кимайки, че е добре, че нищо му няма.... А на предното стъкло на колата имаше огромна дупка. На това му се вика невероятен късмет....

***
Нямам търпение да дойде довечера. Така ми се танцува. Нищо друго няма значение в момента. Искам да усетя, че съм жива...