Дядо и внуче
Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва и се подпираше с патерица. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата. Снаха му веднъж рече на мъжа си: – Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата. – Той ми е баща, какво да го правя? – Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде. Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка: – Прави, както знаеш. И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена копанка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата. Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата. – Какво правиш? – попита го баща му. – Копаня дълбая – отвърна момчето. – Защо ти е? – За да храня в нея мама и тебе, когато остареете. Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си. Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи
Още архиви