Информирано съгласие

Колеги, само в Стара Загора ли се изисква информирано съгласие от родителите, когато водим децата на театър или музей? Не знам вие как сте, но аз започвам да губя ориентация и все по-трудно намирам смисъл в новите изисквания. За екскурзията ми е ясно - ще пътуваме, а пътищата носят риск. Пази Боже! Но когато се движим из града... Ако все пак, да не дава Господ, някое дете пострада, кой е отговорен - родителят на работното си място, който е дал информирано съгласие, или учителят, който е вървял на една крачка от детето? Ако, не дай Боже, стане нещо лошо, ще избегна ли наказанието? Не! Тогава какво ще предотврати това информирано съгласие? Какъв е рискът, че се налага да искам специалното съгласие на родителите? Светът извън училищната сграда е опасен заради ширещата се престъпност? Вместо да се сложат препятствия пред нарушителите, те се слагат пред  достъпа до култура. Защо? Защото културният човек  се ограничава по-лесно ли? А може би точно културата е опасност номер едно? Ако децата  гледат Недялко Йорданов и го харесат вместо Monster High, какво ще правим тогава? Ами ако в театъра ги подлагат на животозастрашаваща  анестезия или на оперативна намеса? Изглежда по подразбиране учителят не е достатъчно зрял, за да взема разумни решения за децатата. Или по подразбиране той може да злоупотреби с децата? Или пък целта на информираното съгласие е да затрудни максимално  учителя, докато изпълнява своя дълг, така че сам да се откаже от това, което излиза от преките му чиновнически задължения. Или подобни административни решения се взимат от чиновници, които нямат навик да посещават културни институции? За най-естествените дейности на образования и възпитания човек трябва писмено да се осведомят родителите и инспекторатът и да се влага допълнително време и енергия. Ами времето и енергията и така не стигат за пряката ни работа и за решаването на безбройните  и неотложни проблеми в училище! Е, по-лесно е да се реши въпросът по сталински: няма култура - няма проблем! (Перифраза.)
Не мога да си обясня! Ако аз днес имам културни потребности, дължа го на учителите си и на лесния достъп до културните институции в моето детство. Тогава всеки месец ходехме на театър, концерти, изложби и нито веднъж учителите не са искали от родителите ми информирано съгласие за това. Защо сега аз трябва да получавам благословията на родителите? Някои от тях са откровено неграмотни. Далеч не всички, слава Богу! Защо грамотният трябва да се допитва и до неграмотния? Защото неграмотният е важна електорална единица? Или пък тази административна мярка е нужна, за да въвлечем родителя в живота на класа? Ами нали е платил билета за представлението - значи знае какво правим! Ако той няма пари, просто не пуска детето  си и без хартиена бележка. Освен това в Стара Загора няма театър, който да е върнал социално слабо дете. А може би безбройните хартиени бележки са доказателство, че извършваме дейност? Няма значение какво правим и дали го правим - важното е да имаме черно на бяло!
Моля ви, обяснете ми дълбокия смисъл, който ми убягва! Всички политически сили казват, че образованието е приоритет, а тази учебна година в Стара Загора сме преструктурирали 13 учебни дни - това са 2 учебни седмици и половина по-малко. Що за приоритет е да ходиш на училище по-малко? Работещите в библиотеките, музеите, фолклорните ансамбли и театрите вземат заплата колкото чистачките в училище. Вероятно и тяхната работа е приоритет като нашата. И във връзка с този приоритет ще затрудним достъпа на децата до плодовете на техния труд! ПОМОЩ! Не разбирам нищо! Моля ви кажете ми какво мислите, какво разбирате, какво чувствате!