Да посещаваш добро училище трябва да е факт от живота, а не въпрос на късмет, в. "Дневник" 16 дек 2010

Само добри идеи не стигат за реформа в образованието. Мишел Рий, бившият вече училищен секретар на Вашингтон, окръг Колумбия, разбра това по тежкия начин – когато през октомври напусна поста. Сега може би най-известният образователен реформатор на Америка започна нова битка, този път обаче политическа.

Тези дни Рий обяви, че създава национална организация, която ще лобира за реформи в училищата, ще подкрепя кандидатури – от училищното настоятелство до Конгреса, и финансира шумни кампании. Целта й е да превърне образованието в основна политическа тема. Името на организацията обобщава философията на Мишел Рий – Students First, или "Учениците на първо място" (www.studentsfirst.org).

"Политиците, инспекторатите и училищните настоятелства създадоха бюрокрация, която е фокусирана върху възрастните, а не върху учениците. Отидете на която и да  било среща на училищно настоятелство и рядко ще чуете думите "деца" и "ученици". За сметка на това фокусът остава върху кои работни места ще бъдат съкратени, увеличени или сменени.

Логиката на решенията е продиктувана от това как ще се отразят на възрастните вместо какво би помогнало или би навредило на децата", написа Рий в статия -  тема на броя на Newsweek от 13 декември. Списанието дори я сложи на корицата си, а в най-гледаното телевизионно токшоу в Америка Опра Уинфри й отдели цял час.

Само за първата седмица от създаването на 6 декември Students First събра над 100 хил. членове и 700 хил. долара дарения. Огромният интерес е показателен за две неща: колко наболяла е темата за училищната реформа в Щатите и колко талантлив комуникатор и организатор е самата Мишел Рий.

Целта на Students First обаче е още по-амбициозна – за една година да събере един милион доброволци и един милиард долара дарения. С огромен брой активисти и пълна каса Рий вярва, че може да повлияе на политическите процеси в Америка и най-после да направи доброто образование национален приоритет.

Реформа със сто мили в час

В столицата на САЩ Вашингтон допреди три години домашният адрес бе равен на присъда за цял живот. Окръг Колумбия, където е концентриран политическият елит на Америка, бе известен и с едни от най-лошите общински училища в страната. За да избегнат децата им да бъдат маргинализирани за цял живот, хиляди родители с по-добри финансови възможности се местеха в предградията или пък избираха частни институции.

Тези, които оставаха в училищата на окръг Колумбия, се примиряваха със слаби и немотивирани преподаватели, нищожен шанс за приемане в колеж и бъдеще, далеч от американската мечта. 95% от децата в държавната система бяха от афроамерикански произход.

Когато Мишел Рий, някогашна учителка и впоследствие председател на неправителствена организация за подготовка на преподаватели, пое поста на образователен съветник през 2007 г., възможността за истинска реформа изглеждаше почти невъзможна. Преди нея в рамките на десет години цели седем съветници във Вашингтон бяха сменени, уволнени или напуснали сами от отчаяние.

Въпреки хронично лошото представяне на учениците учители и директори рядко бяха уволнявани. Училищата страдаха от недостатъчно финансови средства и огромна бюрокрация, а бизнесът рядко подпомагаше образованието.

Рий, американка от корейски произход с дипломи от университетите "Корнел" и "Харвард", енергично и агресивно се зае с реформата на вашингтонската образователна система. Тя обяви план за затваряне на училища с хронично ниско представяне, намаляване наполовина на администрацията в инспектората, нови учебни планове по математика, литература и природни науки, допълнителни класове за проблемните ученици и уволни над 400 учители.

В същото време Рий предложи нови трудови договори за преподавателите, които, от една страна, премахваха клаузите за защита от уволнение, но от друга, предвиждаха значително повишение на доходите при доказана ефективност в класната стая и високи резултати на учениците им в стандартни тестове (като 20-30 хил. долара годишен бонус).

Мерките очаквано спечелиха много врагове на образователния съветник, особено сред учителските синдикати. Стилът й на работа "със сто мили в час", както цветисто написаха американските медии, предизвика много конфликти и недоволство. Днес Рий признава, че може би е трябвало да търси повече диалог, да се опита да изгради коалиции и да бъде по-отворена към предложенията на синдикатите и родителите.

Като признание за ефективността на Рий обаче реформите й бяха копирани от Флорида до Кънектикът. Списание Time я сложи на корицата си

с метла в ръка в класната стая

като метафора за амбициозните й цели. Тя дори се оказа героиня в един от най-популярните документални филми на годината "В очакване на супермен". Бизнесът във Вашингтон също се съгласи да подпомогне реформите с дарения. Може би най-голямото признание за Рий дойде от факта, че тази учебна година за пръв път от 41 години насам броят на родителите, записващи децата си във Вашингтон, вместо както досега да бележи ново рекордно понижение, изведнъж се покачи.

Трите бурни години като училищен съветник стигнаха до тъжен край тази есен, когато кметът Ейдриън Фенти, назначил Рий и неотменно подкрепял реформите й, бе победен в предварителния вот за демократическата кандидатура. Загубата дойде не без помощта на учителските синдикати, които изляха огромни средства в кампанията на съперника му.

Мишел Рий предпочете сама да подаде оставка през октомври, преди новия кмет да стъпи в длъжност. Веднага след това заваляха покани да поеме поста в една дузина училищни инспекторати из цяла Америка. Рий обаче обяви, че предпочита да работи върху големия проблем - системата, която в днешния си вид не позволява истински реформи.

В последните три десетилетия средствата, отделяни в САЩ за образование, почти са се утроили, но постигнатите резултати са повече от скромни. Въпреки огромната си политическа и икономическа сила Америка получава ниски оценки в международните тестове PISA (резултатите от последните бяха публикувани преди десет дни - бел. ред.).

Тази година например САЩ е номер 23 в общата класация, 17 в тази по четене и чак 32 по математика. Освен това през 2008 г. само 69% от зрелостниците са завършили с диплома за средно образование, голяма стъпка назад от 1969 г., когато те са били 77%. Тези показатели не вещаят нищо добро за най-голямата икономика в света.

Според Рий проблемът е, че

образователната система е доминирана от интересите на възрастните

а не на децата. Мощните учителски синдикати и лобитата на различни индустрии, свързани с образованието, например производителите на учебници и дори закуски, упражняват огромен натиск върху политиката, за да прокарат своите интереси. От друга страна обаче, липсва национална организация, която да лобира и да се концентрира върху нуждите на учениците.

Основен проблем на американската образователна система е и скритата неравнопоставеност. В САЩ общинските училища се финансират директно с част от имотния данък и други данъци. В предградията, където живее основно средната класа, налозите наистина са сравнително високи, но те гарантират и добри училища.

Директорите им привличат талантливи преподаватели, предлагат класове от роботика до телевизионна журналистика и се гордеят с право, че институциите им са сред едни от най-иновативните в света. Същата система обаче обрича децата от малцинствата и работещите бедни от по-лошите квартали на препълнени класни стаи с лоши и немотивирани учители.

Затова докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от тази година констатира, че в САЩ както в никоя друга държава в света социо-икономическият бекграунд на учениците влияе на образованието им.

Едно от решенията (като във Вашингтон) е училищата от проблемните райони да са под прекия контрол на кметовете, които чрез образователните си съветници да проведат смели реформи. Както обаче установи Мишел Рий, трябва промяна на начина на мислене. Организацията й Students First съвсем целенасочено копира популярното популистко движение Tea Party, което само в рамките на две години създаде истинска национална мрежа и до голяма степен диктуваше темите в изминалите междинни избори за американския Конгрес.

Както Теа Party, Students First ще организира през интернет доброволци – родители, студенти, пенсионери и домакини, които подкрепят реформите и ще работят за кампаниите на политиците, обещаващи да ги прокарат. Финансовите дарения пък ще позволят организацията да може наравно с другите лобистки организации да влияе при взимането на решенията във Вашингтон.

"Да посещаваш добро училище трябва да е факт от живота, а не въпрос на късмет, обяви целите си Рий, аз още не съм приключила моята битка!"