Петдесет години надежда: „Лонго Маи“ по пътеките на утопията

Как функционира един нов солидарен свят, освободен от изискванията за рентабилност? Малко експерименти от този тип могат да се похвалят, че са просъществували. Такъв е случаят с „Лонго Маи“ в Прованс. От половин век там хората се трудят здраво и дискутират яко. Поколения следват едно подир друго, хора идват и си отиват, приключението продължава.

Среднопланинските райони на Прованс тогава не са привличали вниманието заради неплодородната си и евтина земя. Реми преценява мястото като добро, за да подложи на изпитание стремежите към самоуправление на младите си спътници. Желанието им да се освободят от институциите, от семейството и училището, да загърбят труда на заплата. Народното неподчинение е спряло да зачита установения ред. И докато в началото на 70-те години вече се очертават първите признаци на затягане, белязано от нормализиране на политическия живот и връщане към призивите за самоуправление, пионерите на утопичното контрапреселение заминават за Севените, Ариеж или Алпите-Горен Прованс. Те смятат да докажат, че е възможно да се живее наистина свободно. През 1972 г. има близо петстотин общности: 5 хиляди души през зимата и почти 40 хиляди през лятото (4). Разположени далеч от градските центрове, където се трупа капиталът, където съществуването е „по калъп“, тези села, не така строго следени, предоставят поле за всякакви възможности. В Лиман е въведено сурово правило. Толерира се виното, но не и психотропните вещества. Отнасят се с недоверие към прекомерното теоретизиране. Както се казва, в „Лонго Маи“ преди всичко се работи и по-малко се говори (5).

​Горчица, домашно вино и дрехи от овча вълна

ВСИЧКИ помнят изнурителния труд и извънредно тежките условия на живот в началото. Отглеждането на кози и търсенето на кладенци не са занаяти, предполагащи импровизации. „След като установихме някои достойни за съжаление пропуски в общата си култура, особено в земеделието, животновъдството, занаятчийството, търговията, строителството, дребните технически ремонти, медицината, счетоводството, правото, водното и горското стопанство и палеонтологията, внезапно ни просветна, че трябва да се отнасяме мило с няколкото стотин хиляди средни европейци, която знаят по всички тези въпроси малко повече от нас и чиито технически и професионални съвети ще намерят добър прием сред нас“ – това можем да прочетем в първия брой на Послания от Лонго Маи от есента на 1974 г. Авантюрата е зле подхваната, налага се скромност и прагматизъм. Търсят се пари там, където ги има – в Швейцария. Кампаниите за финансиране на проекта, който се представя като пионерски села, следват една след друга. Толкова по-зле, след като трябва да се разчита на класовия враг, утопията си струва. Към поликултурата, полискотовъдството и полизанаятчийството се прибавя и търсенето на средства от заможни симпатизанти.

Тези пари представляват 50% от бюджета на „Лонго Маи“. За да се централизират даренията, през 1974 г. е създадена асоциацията „Про Лонго Маи“: тя разполага със списък от десет хиляди благодетели.

Манната, която методично се поддържа, предпазва кооператива от изискванията за рентабилност и позволява да се закупят нови места, където да се развиват други дейности. „Лонгосите“ правят строителни скелета, варят конфитюри и солени вкуснотии, преработвайки произведеното от овощните и зеленчуковите насаждения. Те месят своя хляб, правят своето сирене, ориентират се към производство на качествена горчица. Дрехите, които тъкат от вълната на своите овце, се разграбват по интернет преди Коледа, а домашните им вина имат запазено място в отбраните магазини за вино.

Днес „Лонго Маи“ представлява мрежа от десет кооператива, разположени в Южна Франция, германската провинция Меклембург, австрийските средни планини и Западна Украйна. Фермите разполагат с впечатляващ инвентар. Истинска скъпоценност е предачната машина за вълна от XIX век, придобита през 1976 г. в Шантьомерл, в района на Бриансон. Това село се намира в ски зона, където туристическите резиденции, паркингите и сезонните търговски обекти се борят за място сред къщите и уличките на стария град. В подножието на пистите, под седалковия лифт, тече река Гизан. Канал отклонява водите под една сграда. Там от мазето до тавана вълната се пере, суши, сортира, кардира, преде, тъче и влачи. Крои се и се шие. Късно електрифицираното перално съоръжение датира от началото на ХХ век. Някои от занаятите са още отпреди това. Голямата предачна машина е от белгийска марка, бобинажната машина от 70-те години идва от Италия. За най-модерната турбина, която захранва предачното отделение с електричество, се залага на швейцарското качество. Всяко място има своя специфика: за преденето трябват сръчност и търпение, за да се работи на германската плетачна машина, е необходим остарял софтуер. В най-голямата зала гигантският аспиратор, монтиран на кардиращата машина, не проработи. Облаци от вълна като пяна застилат пода. Незначителен инцидент, както често става. Цяла година екипи от различните кооперативи се редуват на предачната машина, превръщайки близо петнайсет тона вълна в дрехи и завивки.

​В Шантьомерл, както и другаде, животът преминава без големи нарушения на правилата. Там е премахната частната собственост и един швейцарски фонд – Фондът за европейски земи, притежава средствата за производство, както и недвижимата собственост. Премахнати са също наемният труд и разделението на труда. Доколкото е възможно, преобладава поливалентността. Няма и делегиране на власт. Решава се с консенсус след обсъждане. Организацията на труда се определя на седмично събрание, на което присъстват всички членове ‒ постоянните, както и онези, които са само временно (все пак между двете групи съществува йерархия, колкото неформална, толкова и явна). Прави се преглед на сформираните бригади, отговарящи за домакинството или за готвенето, разпределя се работната ръка между строителството на нова къща и засаждането на грах (6). Два пъти годишно от всички ферми пристигат делегати. По този повод всеки кооператив излага нуждите си пред другите и предлага своите проекти. След като се обсъдят предложенията на бюджетната комисия, „Про Лонго Маи“ поема задачата да разпредели субсидиите.

„Лонгосите“ са повече от двеста, разпределени в десет кооператива. Те се местят от едно място на друго, за да помагат при нужда в работата. В Лиманс преди всичко се строи. Вече не е срамно да се стремиш към известен комфорт, да разполагаш със собствена стая. Едно от трите села на общността ‒ Пасрел, вече е завършено. Тази гигантска конструкция от слама и кал съседства с колективните къщи от дялан камък. Скелето, паркетът, дървената тераса, стълбището … всичко е направено от кооперативите. Общите помещения се състоят от голяма кухня, бани и йога зала. За всички останали – деца, двойки или отделни лица, всеки разполага с известно уединение. Вече съжителстват три поколения, но малко от младите са родени там. Днешните четиридесетгодишни са се присъединили към кооперативите след едно първоначално политическо приобщаване и на възраст, по-голяма от тази на техните предшественици. Наричани „старото бъдеще“, те осъществяват връзката между поколенията, обединени от една и съща ненавист към „техно-пазарния затвор“.

За това свидетелстват техните публикации Гневът на дъбовите горички, Новини от Лонго Маи и Архипелаг – все издания, предназначени за „приятели“. Вестникарските кампании срещу кооперативите през 80-те години и последвалите полицейски операции убедиха „лонгосите“ да внимават с комуникациите си. За да отбележат 40 години от съществуването си, те организираха в Базел изложба – архиви, снимки, предмети и „филмирани портрети“. Времето, когато „Лонго Маи“ бе обект на клевети, трябваше да води дела и да се оправдава срещу обвиненията в „сектантски“ отклонения, като че ли е отминало. Самоуправлението заедно с връщането към земята и отглеждането на продоволствието днес сякаш очароват определена част от обществото.

Събитията от последните 35 години вдъхнаха доверие в този тип политически проект. Сгромолясването на съветския комунизъм, провалът на социалдемокрацията, повторението на властови смени без алтернатива вероятно е причината те да не се стремят да покоряват държавата. Или дори да разчитат на масови организации. Това е времето на колективите. Преди всичко времето на Чиапас и на неговото селско контраобщество. Алтерглобализмът насърчава да се действа на местна основа, да се мисли глобално, и за поне част от неговите активисти да се променя светът, без да се взема властта. Защото макар неолибералният ред да е господстващ, периодът на реставрацията, започнал в началото на 80-те години, показва в началото на века първи признаци на задъхване. Смазването на трудещите се, разрушаването на живата среда, увеличаването на индустриалните катастрофи и на санитарните скандали, химията в хранително-вкусовия отрасъл пораждат сериозни съмнения в смисъла на човешкия прогрес (7). Общественото нещастие е най-споделяното усещане. Но изглежда, отново е настъпил моментът, когато на щастието може да се гледа по друг начин, а не само като на частна работа.

Поле за изследване за докторанти по социология

ОТНОВО се противопоставя кооперирането на конкуренцията, препитанието ‒ на фетишизирането на стоките, и понякога, давайки „Лонго Маи“ за пример, автономията ‒ на свободата на съвременния човек (8). Цитират се отново мислители като Люис Мъмфорд и Иван Илич, Жак Елюл и Бернар Шарбоно. Пред лицето на технологията обществото се убеждава, че усвояването на прединдустиалните умения и усилията, които то изисква, „неминуемо ще станат по-привлекателни, отколкото пазарната мизерия, ламтежът за по- високо възнаграждение и технологично свръхоборудваната социална автоматизация“ (9). В „Лонго Маи“, както и на други места, използването на животинска тяга, на стари семена, строителство с кал и слама трябва да се възприемат в тази еманципаторска перспектива. Овладяването на машините, на дърводелството, на преденето и тъкането също. Онова, което се експериментира там, привлича публика, далеч по-широка от активистките кръгове. През кооперативите преминават студенти по социология и агрономия в рамките на занимания на терен. Статии и радиопредавания предизвикват любопитството на образованите градски среди (10). Струпването пред вратите им на любопитни полуграмотници тревожи кооператорите.

Добре е слушателите на „Франс Кюлтур“ да предупреждават преди да минат. И да слушат една радиостанция, която също си е спечелила известност. Радио „Зинзин“ ‒ по името на хълма, от който предава, бе основано в „Лонго Маи“ през 1981 г., няколко месеца след легализирането на свободните радиостанции. То предлага на слушателите си разнообразни предавания, както и всекидневни новини. В продължение на час актуалните новини се поднасят от гледна точка на „Лонго“. Като стара пушка, Алекс Робин води смело своето предаване. В програмата тази сутрин: преглед на печата, репортаж за откриването на магазин „Биокооп“ в съседната община, обсъждане на пенсионната реформа. Свързва се пряко с една социоложка, публикувала статия в Икономически алтернативи. Следват няколко парчета циганска музика, шеги и край на предаването. Микрофонът замлъква, студиото, задръстено от пода до тавана с плочи и компактдискове, потъва в тъмнина.

По неравна пътека, която се спуска през дъбова горичка, Робин се връща в общата зала на кооператива. Настъпил е часът за вечеря. Предаването е вече далеч, други проекти се въртят в главата му, от участие в местния клон на Лигата за правата на човека до изследване на насилието между общностите по време на геноцида в Руанда. А също и дежурството му в кухнята. За да изхранва стотината обитатели, той си има своя тайна: „Аз съм царят на пая!“ След като през 1974 г., на 16-годишна възраст, бяга от къщи, той става част от първото поколение, което е трябвало да започне от нулата и да води борба с местните хора. През 1985 г. под етикета на Обединената социалистическа партия (ОСП), после през 1992 г. под този на Зелените той се кандидатира на кантоналните избори. За това свидетелстват няколко оръфани афиша: „За да промените рефрена, гласувайте за Алекс Робен!“

„Лонгосите“ вече са се разграничили от левите организации, които постепенно западат. Запазили са обаче известни връзки със Селската конфедерация. При старите желанието да участват в местната политика се е запазило. През март 2020 г. друг един член на кооператива ‒ Никола Фюре, печели общинските избори в Лиманс. Ново кафене е отворило отскоро врати на селския площад. Малък афиш предлага на жителите колективно да подкрепят едно сдружение, за да се възползват от по-ниски цени. На метри оттам се намира фурната. Биохлябовете на хлебаря, приготвени със стари житни сортове, доставяни от съсед мелничар, определено се търсят. За разлика от други места, кокетното училище не е застрашено от затваряне. От 1985 г. всички деца от „Лонго Маи“ го посещават.

Преди умората до надделее над уважението, което Фюре хранеше към поста, избраникът не жалеше усилия и използваше радио „Зинзин“, за да осведомява съгражданите си за щекотливите дебати в Сдружението на общините. Но мандатът му бе кратък. На 21 септември 2022 г. с писмо, разлепено на стените на селото, той осведоми избирателите си за своята оставка, както и за желанието си да напусне кооператива. „Причините за заминаването ми са съчетание от хроничната ми несъвместимост с тази много строго институционализирана функция, умората ми и моето отегчение да продължавам да живея колективно в „Лонго Маи“, където съм от четиридесет и седем години“. И уточнява: „Нека да е ясно, това не е по вина на „Лонго Маи“, който не ми е сторил нищо лошо, а поради моя характер, несъвместим с духа на времето. Добичето е прекалено старо, нищо не може да се промени“.

Обикновено членовете на „Лонго Маи“ не обичат да излагат на показ вътрешните си проблеми. Особено след като поставеният въпрос отвежда към друг проблем: материалната възможност да се оттеглиш. Човек може да е прекарал живота си, като е избягвал да натрупва, но в същото време да се е възползвал от свое наследство. Не всеки обаче разполага с необходимите пари, за да предвиди алтернатива на колективния живот. Освен ако не получи одобрението на другите за отпускане на „помощ при заминаване“. Казват: „Вратите са отворени“. Трябва само Фюре и половинката му да чакат да се реши каква сума да им се отпусне. Това може да отнеме малко време, след като причините са раздялата вече са обявени. „Моят доживотен ангажимент към „Лонго Маи“ е от десетилетие все по-проблематичен за мен. Продължавам да споделям много от социалните, философските и политическите стремежи, но все по-малко се чувствам на една вълна с много от неговите членове“. Всяко поколение префасонира утопията по свой образ. И макар младите да продължават делото на по-възрастните, те гледат на миналото без носталгия.

„Днес човек би казал, че това е токсична мъжественост“

„Реми ли? Ако трябва да го определим с днешните критерии, бихме казали, че той е пример за токсична мъжественост“. Точното попадение разсмива масата. На входа на природния парк „Люберон“ „Лонго Маи“ купи през 1996 г. една красива сграда, заобиколена от лозя и няколко маслинови дървета. „Ла Кабрери“ е лозарският кооператив на мрежата. Едва трийсет километра го делят от Лиманс, но почитта към основополагащите митове е изчезнала. След ден, посветен на садене на лук, извеждане на овцете и приготвяне на доставките на вино, хората сядат на по бира. Като се слиза по склона на един от хълмовете на имота, се стига до езеро, което е истинска радост за жителите през лятото. През цялата година тук живеят тридесетина души, повечето зрели млади хора, някои родители на малки деца, бели, дипломирали се. Тук се разтоварваме. Обсъжда се киселинността на виното и предстоящото му бутилиране, както и радикалният феминизъм и деколонизацията. Бялото превъзходство в обществото и липсата на смесени двойки в „Лонго Маи“ поставя проблем. Не е сигурно, че старите членове споделят всички тези тревоги.

По случай 50-годишнината на кооператива се обсъжда въпросът да се съберат всички деца, родени в Лиманс. Но празничната атмосфера не е гарантирана. Не всички, родени през първото десетилетие, имат спомен за радостно детство. Те имат да уреждат сметки, да лекуват рани. През 70-те години „лонгосите“ отидоха далеч в опитите си да сразят семейната институция. Младите майки от онова време днес признават, че не са приемали с ентусиазъм да поверят децата си на други, да гледат как те се отглеждат колективно, отделени от биологичните си родителите, а при някои и от останалите си братя и сестри. Определена жена е отговаряла и се е грижела за малка група, но възпитанието е трябвало да бъде дело на всички. Почти всички деца на „Лонго Маи“ са напуснали организацията. За да отидат в други колективи или за да водят градски живот, противоположен на ценностите, които са искали да им втълпят. Самите те станали родители, преценяват много строго тогавашните възрастни, дори онези, които днес признават, че са се заблуждавали.

Днес „лонгосите“ са изправени пред други предизвикателства и маса проекти за осъществяване: оказване на помощ за установяване на други самоуправляващи се колективи, подпомагане на земеделските работници без документи в Ел Еджидо и равнината Кро. Още от 1990 г., верни на първоначалния си интернационализъм, „Лонго Маи“ организират Европейския граждански форум ‒ международна мрежа за солидарност. Независимо дали се опитва да спаси земи от хищническата „Тройханд“ в бившата Германска демократична република (11), или да организира през 2022 г. спешния прием на украински бежанци в кооператива в Транскарпатия, форумът обаче се нуждае от пари, за да функционира. Като в същото време се мисли как да се мине без швейцарските дарения. Една възможност би било създаването на работилница за паркет в кооператива в Трейнас в Ардеш или организирането на дърводобив – от лесовъдството до производството на дървен материал. Би могло да се организира отдаване на туристически помещения в Манянс. „Лонго Маи“ вече притежава цяло селище с лице към планината Люр и всяка от къщите е обновена и трансформирана във вила. Сайтът Booking.com вече предлага възможност за резервации „на 40 километра от най-близкия залив и на по-малко от 100 от летището Авиньон-Прованс“. Отскоро посетителите могат да се запишат за „една седмица постене, йога и детокс“ или на стаж по „вътрешна екология“. Скромен живот на хвърлей камък с частен самолет – проектът изглежда леко излиза от релси.

Ала Жионо остава в сърцата и в умовете: Кой би съумял да построи огнището си на открито и да запали огън? (…) Кой би могъл да изтъче платно? (…) Кой би могъл да одере яре? (…) Кой знае как да живее истински? (12). „Лонго Маи“, разбира се.



Ана Журдан
*Учителка в средния курс.
Превод Мария Петрикова

(1) На провансалски лонго маи означава „само да оцелее“ или „нека трае дълго“.

(2) От 1935 г., след излизането на Нека радостта пребъде (издателство „Грасе“, Париж ), около Жан Жионо, през пролетта и лятото, се сформира общност в село Контадур в Горен Прованс. В резултат на експеримента, който приключва през 1939 г., са публикувани Записки от Контадур.

(3) В романа си R.A.S. (Париж, 1970), адаптиран под същото заглавие (Нищо за отбелязване) от Ив Боасе (1973), Ролан Перо разказва за военнослужещите, отказали да участват във войната в Алжир и изпратени на военна каторга в Мароко.

(4) Bernard Lacroix, L’Utopie communautaire. Histoire sociale d’une révolte (Утопията за общността. Социална история на един бунт), Париж 1981.

(5) Слоган, цитиран от Beatriz Graf, Longo Maï, révolte et utopie aprиs 68 („Лонго Маи“, бунт и утопия след 68-ма), Швейцария 2006 г.

(6) Вж. Ingrid Carlander, „Les irréductibles de Longo Maï“ (Непримиримите от „Лонго Маи“), Le Monde diplomatique, март 1996 г.

(7) Вж. Benjamin Fernandez, „Au risque de la catastrophe industrielle“ (С риск от индустриална катастрофа), Le Monde diplomatique, юли 2023.

(8) Вж. Aurélien Berlan, Terre et liberté. La quête d’autonomie contre le fantasme de délivrance (Земя и свобода. Търсене на автономия срещу фантазма за освобождение), La Lenteur, Saint-Michel-de-Vax, 2021.

(9) Bertrand Louart, Réappropriation. Jalons pour sortir de l’impasse industrielle (Реапроприация. Насоки за излизане от индустриалната безизходица), La Lenteur, 2022. Бертран Луар живее в „Лонго Маи“ в кооператива в Лиман, където между другото е дърводелец.

(10) Например „Longo Maï, l’utopie dure longtemps“ (Утопията живее дълго), „Франс Кюлтюр“, 23 април 2020 г., и Jade Lindgaard, „La ferme des radicaux“ (Фермата на радикалите), Медиапарт, 26 февруари 2015 г., www.mediapart.fr

(11) Вж. Рашел Кнебел и Пиер Рамбер, „Източна Германия (ГДР) ‒ история на една анексия“, Монд дипломатик, ноември 2019.

(12) Jean Giono, Les Vraies Richesses (Истинските богатства), 1936 г.



Източник и допълнителни илюстрации, сред които преведена карта на мрежата от кооперативи, на следния адрес: