Точно толкова си подарих. Точно толкова откраднах от себе си.
Един час, в който не се взирах в компютъра, нито в книгата, нито в сивата стена.
Босите ми стъпала усещаха бодливите главички на окосената трева. Небето беше толкова истински ясно и синьо, почти прозрачно. Слънцето на юлската утрин ме обливаше с топлината и златото си.
Протегнах се, сякаш да пипна небосклона и поех с жаждата на спасен удавник чистия въздух на поляната. Дива пчела з...