Учителката по руски

Хм... Ейси, тая твоя приятелка май доста безцеремонно се опитва да те използва. От това, което разказваш, оставам с впечатление, че се е надявала ти да се сближиш с учителката по руски и може би в удобен момент след това да ходатайстваш за по-висока оценка. А фактът, че по-късно момичето е завършило с шестица, може да се обясни с това, че впоследствие някой друг е свършил очакваната от теб работа :)))

Може и друго да е обяснението: евентуално твоята приятелка, нищо че е ученичка, да е много близка с учителката (нали знаеш, че в училище мъжете са кът) и да е поела някаква инициатива да я „урежда" с готин приятел.

Като прочетох заглавието на поста ти, си спомних и аз за една моя ученическа история с учителка по руски. Ще я разкажа, въпреки че по нищо не си прилича с твоята случка.

________________________

Да си призная, винаги съм обичала руския език и абсолютно всички учители, които са ми го преподавали, с лекота ми пишеха шестиците по този предмет. В гимназията учехме английски и руски и в тези часове  деляха класа ни на групи. Точно заради това делене, задълженията на дежурните да трият дъската се размиваха и обикновено никой не се ангажираше с подобно безинтересно занимание. На мене не ми пречеше да върша тая работа и в девети клас през целия първи срок почиствах дъската, за да има къде да пишат преподавателите по езици.

Не съм и предполагала, какво ще й хрумне на учителката по руски в края на срока по този повод. В началото на последния час от първия срок тя направи обобщение на резултатите по предмета и след това заяви, че тъй като през цялото това време й е направило впечатление, че само един човек бърше дъската, тя смята, че на него трябва да му се плати за труда. Казах, че не искам да ми се плаща, но тя настоя, и тогава разбрах, че го прави не толкова заради мен, а по-скоро като възпитателна санкция спрямо останалите. Задължи всички да дадат по пет стотинки, уедри ги във вид на един лев и ми го връчи, от което на мен ми стана безкрайно неудобно.

Щях да забравя за този случай, ако не ме беше впечатлило развитието на събитията по-нататък. Би звънецът и в междучасието мернах три от съученичките ми да се наговарят за нещо, явно свързано с мен, защото непрекъснато ми хвърляха погледи.

След малко от групичката се отдели едно от момичетата и се доближи до мене с думите:

- Извинявай, имаш ли да ми услужиш с един лев, защото довечера съм на рожден ден, а не ми достигат пари, за да купя подарък?

Естествено, че веднага схванах плоската лъжа, която бяха измислили, за да си върнат паричките, и ми стана още по-обидно, заради неискреността, а може би и завистта, която са изпитали към мене.

Подадох левчето с пожеланието да успее да купи подаръка и да си изкара хубаво на рождения ден.

Разбира се, учителката никога не разбра, кой всъщност е похарчил парите, които тя беше толкова настоятелна да събере от всички, а у мен остана неприятният спомен от цялата тази история.