Ударения в минало време

Лекторът гоВОри в момента пред пълна зала. Миналия месец лекторът говоРИ пред пълна зала.

Тук ударението различава времената на глагола - в първото изречение е употребено сегашно време, а във второто - минало.

Поли, точно за това става дума. Според мен и двете форми са с еднакво ударение: Той говОри в момента, той говОри по-миналата година.

Значи не съм права? Аз лично точно по този начин употребявам миналото време.

Потърсих по-убедително становище в нормативните граматики, с които разполагам, но в тях се твърди, че и двата вида форми се употребяват в книжовния език. Ето откъс от “История на новобългарския книжовен език” (София, БАН, 1989) за нормативните правила по отношение на ударението:

“8. Непроменено място на ударението във формите на минало свършено време спрямо формите за сегашно време при основни и производни глаголи в книжовния език, напр.: мОля – мОлих, дИгна – дИгнах... помОля – помОлих... Налагането на това правило става под влияние на особеностите на балканските говори, но до известна степен то е подкрепено и от някои югозападни говори, които също не допускат ударение на окончанието. В други кодифициращи документи се налагат и форми с ударение на последната сричка, напр.: молИх, дигнАх, говорИх и др., под влияние на западни говори и на някои източни. Днес в книжовния език продължават да се употребяват и двата вида ударени форми”.

Все пак ми се струва, че в книжовния изговор (в съвременната езикова ситуация)  като цяло се толерират формите с непроменено ударение и форми от типа говорИ, мислИ за минало свършено време се схващат, малко или много, като диалектни и разговорни.

Петя отвОри кутията. - минало свършено време.

Петя, отворИ кутията! - заповедна форма.

...зАгаси, гОвори....когато ударението се слага на първата сричка, тогава е и диалектна форма....

Сърдечно благодаря на притеклите се на помощ - Далето, Поли, Павлина, Марена, Николина Славчева.

А пък аз бях сигурна, че съм права, защото при промяна на ударението се променя смисъла на думите. Иначе ще трябва да добавяме допълнителни думи, за да стане ясно, че времето е сегашно или минало, тъй като формите съвпадат. И тъй като допускам да не бъда разбрана ясно от всички (нали за ударение говорим?), си направих два кратки записа на следното изречение: 

Тя чете книга, а той говори по телефона.

Значи според новото правило може ударението да не се променя. Ако чуете това изречение, както е на първия запис, дали ще се сетите, че авторът е имал предвид минало време?

Нелка, аз не се притеснявам да се изразя ето така:

Не зная, но на мен не ми звучи диалектно. Пък и сега става ясно, че действията на Тя и Той са се извършвали в минало време, нали?

Голям казус излезе, а наглед толкова просто... Но щом и двете форми са допустими, това ме устройва напълно - всеки да си говори, както си знае. :)

Какво и да е било, днес вече не е актуално. Същото се получава и с въпроса за ударенията в минало време.

Ето какво пише в учебника на Андрейчин отпреди 50 години.

А ето какво пише в един по-нов учебник.

Просто книжовната норма се променя, колкото и добър студент да си бил навремето.

И все пак моето мнение се отнася само до глаголите, които в 3 лице единствено число имат съвпадение на формата за минало и сегашно време. Все още мисля, че е удачно да се използва смислоразличителната роля на ударението.