Снежанка (3)

Два дена до Коледа. 

Терра А. 

Предстартовата треска беше завладяла всички. Леля Зима се разпореждаше пълководец, а всички тичаха като новобранци: моментът не беше подходящ за пазарене и капризи. Ае беше станала всеобща любимка, лекуваше притиснати пръстчета, главоболие, а освен това се оказа много сръчна и приготви някои от най-трудните играчки. Понякога, когато нямаха толкова работа, Ае заставаше до прозореца и гледаше снежните преспи. Те й напомняха за морските вълни, и тогава мисълта й я връщаше далеч от тук, в един свят покрит с вода, свят, където зимата е непозната, там, където остана Ои. Какво ли прави тя сега?
 

Хлопването на вратата стресна Ае от мислите й. Тя се обърна и видя....
 

Лице бяло като сняг, устни алени като кръв, коса черна като абаносово дърво. Снежанка се беше завърнала!

Шумът в залата беше толкова голям, че Дядо Мраз открехна вратата, надзърна да види какво става... Докато нямаше нито една Снежанка, пред него стояха точно две! Челото на добрия старец се изглади, той отметна глава и сред всеобщото ликуване се чу гръмогласния му смях, за първи път от дълго време насам:

-Хо-хо-хо-хо!

-Какво стана, Снежанке? Да не се скарахте с твоя студент?

-Не, не сме. Той се включи в една експедиция тук, в Лапландия и ако добре се представи, може да го назначат тук за постоянно, в базата зад планината! И тогава ще мога да идвам да ви виждам почти всеки ден! Ще мога да помагам на Дядо!

-Ехааа, как чудесно се нареджат нещата! Само елените да се оправят и...

Баба Зима погледа хитро:

-Май само Викчо не е на това мнение? Какво не е на ред, моето момче?

-Знаеш какво, лельо Зима. Не ми пречете, сега ще се опитам да доведа принцесата.
 

В стаята се възцари тишина. Всички се отдръпнаха и в средата остана джуджето Викчо, съсредоточено в усилието си. Минутите се точеха една след друга.
 

Изведнъж пушек и дъх на опрлено изпълни залата. След като спряха да кашлят, джуджетата се взряха.... и не можеха да повярват на очите си. В средата на залата, на тяхната зала, точно пред лицето на стъписания Викчо стоеше....

 

.....огромен дракон.

 

Никой не пророни дума, докато в наегнатото мълчание се чу гръмовен глас:

 

-Здравейте, радвам се да се запознаем. Аз съм принцеса Елла.

****

Следващите часове минаха за всички като на сън. Те бяха забавили, че трябва да приготвят подаръците, втрещени от своята гостенка. Обясненията на Снежанка, че явно в паралелната вселена, където се намира онази Земя, динозаврите не са изчезнали, а са се развили... Човешкия род изобщо не е възникнал там, тъй като еволюцията не го е позволила в една Земя на динозаври.... Щастливото пуфтене на дракона Елла, нейните думи за царството под земята, където е щяла да бъде принудена да остане завинаги... Всички тези парченца от мозайката на следобеда се бяха объркали, и после джуджетата тябваше дълго да ги подреждат.

Както винаги, единствена баба Зима запази самообладание и произнесе практично:

-Ето кой ще тегли шейната с подаръците.

-Ааааааааа?

-Ето кой ше тегли шейната с подаръците!

Сред шумотевицата се чу гръмовното:

-Защо не, разбира се, разчитайте на мен!

Шейната на Дядо Мраз, теглена от дракон?


Наистина, защо не!


 

Два дена след Коледа

 

Терра А.

 

-Ае, ама наистина ли искаш да се върнеш в твоя воден свят?

-Приятели, разберете ме: аз обичам моята Земя и знам, че има какво да правя там.

-Ти имаш какво да правиш и тук!

-Вие си върнахте вашата Снежанка, нека сега да видя как да помогнем на хората на нашата планета.

Снежанка каза:

-Мисля, че ти най-вече трябва да им покажеш, че те не са ненужни същества, че имат способности, които дремят в тях, и затова трябва да бъдат партньори на делфините, а не техни играчки.

-Да, имам много идеи. Може тук в работилницата да изаботите пластмасои салове, които да помогнат на хората да развиват наука, занаяти и да направят живота си по-добър.

-Аз мисля, - каза замислено Викчо, - че с помощта на телепатията ще можем да обменяме научни данни, да се обединим и така да постигнем повече за вашето оцеляване.

Дядо Мраз се приближи до групичката.

-Какво пак заговорничите?

-Стягаме Ае за заминаването...

-Е, ще се разделим сега с нея, но догодина ще можем да й изпратим доста подаръци. Тази Коледа свърши, но следващата предстои!

 

Две години по-късно.

Терра ААА.

 

От интервселенските новини.

Съветът на хората и делфините съобщава с удовлетворение на всички вселени, че повишената сеизмична активност дава основание да се очаква, на планета Терра ААА да се образуват нови острови.

 

Край

1, 2, 3