За Марко Поло, за Япония и ...българските учители

Здравейте колеги,
Нашата стачка за мен е като околосветско пътешествие. За което ни трябват здрави кораби, здрави моряци, здрави капитани:) И здрави карти. За последното ни трябват здрави знания.
Ще ви разкажа малко известни неща за един световно известен пътешественик.
Дано да ни е от полза.

Преди векове, когато Марко Поло стигнал до Япония и удобно се разположил на почивка, а може и на "седенка" под една японска вишна (Ще поукрасявам декорите за повече образност, но историята не си я измислям, случила се е!),  спор сериозен се задал между учените  европейци, които го  съпровождали, и "неучените" туземци. Сами разбирате, че японците тогава били "варварски туземци", а не днешните изящни дами и галантни господа. След "европейския ни принос" в човешкото им възпитание, съвсем естествено получили и те "нормално просветление". И се отказали от своите "варварски" си навици. За жалост и до днес не са успели всичко "варварско" да изчегъртат от своя прост характер и затова не е излишно да им пратим "цивилизована" подкрепа. Особено от МОН:)
Та тогаз под вишната при спора на Марко Поло важен и премудрий учений съветник наблюдавал простите японци в тяхната среда. И останал изненадан от присъщата им "простота". Някои и днес, а и тогава, не различават "простота" от "простотия". Та може би и ние сме кат тоз мъдрец?:) Или пък може би не сме?:)
Та във спора сладък (може би горчив) европейският мъдрец възкликнал: "Как, защо е тоз въпрос? Нима не мислите, японци, вие с вашите глави?" (Колеги, не се шегувам!) Японците спогледали се простовато и наивно, очи в очи в недоумение: "Защо ли тоз мъдрец презморски прави се на неразбиращ? Какво тук има да не се разбира? Че кой японец мисли със главата? Това и малките деца го знаят - японците единствено със своя скъп стомах-корем усещат цялата Вселена!" Тогава, явно неразбрали, че в Европа, а и в останалия свят нещата са се "подредили", японците и те отронили на глас: "Не, тук нашият народ с корема свой умува, размишлява." Днес, колеги, на това му викат "медитация". Пълна "простотия"! Нали! Уви, такива са били тогава "варварските" нрави!
Та представете си сега, какво се случило тогава! Мъдрецът заключение "научно" си написал: "Следователно, от всички наблюдения личи, че този чудноват народ, японският,  е най-чревоугодническият по цялата земя!"
Тогава съветникът на Марко (Поло, не нашето магаре) разбирал той света единствено от свойта гледна точка: светът е само това, което аз мисля за него.
А дали не си е губил дните? И какво от неговите "трудове велики" днес ни е известно?
И ние днес така си губим дните, щом "Мисли с корема си" приемаме за "Постави яденето най-високо"! Но в Япония тогава туй не е било така. "Мисли с корема си" означавало съвсем различно нещо: "Постави Живота в центъра на свойте мисли!" А животът може би се чувства най-видимо именно в средата на човешкото ни тяло - така японците наричат тази област ("хара" или по китайски "чакра", тоест "център на живота, енергиен център"). А и известно е, че някакви японци с плитки, а и с мечове дори, когато своя смислен край усещали, че идва, именно във този център се прицелвали те за последно.
И знаете как са ги наричали, нали: "Рицари на мира", "Слуги на мира" - това е точното им име ("са-му-раи"). В Рая има вечен мир. А може би, обратно, там, където има вечен мир, там връща се и Раят.

Мир вам, български учители - "самураи",

С обич към вас,
Росен Ангелов от Благоевград,
filomed@mail.bg, filomed@abv.bg, filomedcure@gmail.com