Да мислим първо, а след това да действаме!

Скъпи колеги,
Ще споделя (доколкото мога накратко:):)) няколко свои размисли относно зачестилите напоследък препоръки на немалко колеги, че "трябва да бързаме, да не изпуснем момента", че "трябва бързо да се организираме и да действаме", че "не трябва толкова много да говорим, а да преминаваме към практически действия" и други подобни послания.
Не искам да оспорвам чувствата на колегите, които не желаят да пропуснат положителните последици от нашата стачка. Подкрепям всеки, който мисли, че не сме стачкували напразно, независимо от много внушения в обратна посока. Независимо и от това, че не постигнахме заявените публично свои искания.
А може би тук се крие и ключът за бъдещата ни стачка, чрез който да спрем разочарованието и предварителното й обричане на провал?
Какво имам предвид? Мисля, че без да си дадем точен, честен и задълбочен отговор на въпроса: "Какви грешки допуснахме в тази стачка?", няма да се подготвим за следващата добре. Защото ще пренесем в нея старите си мисловни нагласи и старите си грешки. Колкото и да не ни се иска.
Това е като заблудата на онзи мъж (или жена), който не се разбира със съпругата си и търси "разрешение" в намирането на любовница или в създаването на друг брак. След време той влиза в неразбирателство и с любовницата си, и с втората си съпруга, и с третата си, и с четвъртата си...
Защо? Защото смяната на партньора не води задължително и до смяна на характера на този, който сменя партньорите си.
Аз съм за осъзнати действия, а не за стихийни.
Аз съм за пълна отговорност за нашите действия, а не за "някаква" (частична) отговорност. Която след това се опитваме да прехвърлим на други (я на ръководствата на синдикатите, сякаш ние сме "невинни агънца", които "кръвожадният Кумчо Вълчо" е "излъгал", я на МОН и т.н.). Не ни прилича да поемаме ролята на "невинни жертви"! Учители сме все пак.
Аз съм за ясен план, който сме изработили в пълните му подробности и е обсъден с всички участници, а не само с няколко "конспиратори".
Аз съм за пълна прозрачност между всички участници, но против пълната наивност на участниците, които позволяват да бъдат "водени за носа" от хора, които се възползват от тази наивност.
Аз съм за твърда защита на нашите интереси, но против каквито и да е обиди по адрес на когото и да е (включително и против онези, които нас ни обиждат). Учители сме!
Аз съм за много добро предварително информационно осведомяване на обществото за всичките ни искания, цели, средства и планове (в техния общ вид, а не в строгите подробности), но против нерешителната, слабата или напълно отсъстваща работа със средствата за масово осведомяване.
Аз съм за мъдрата и грижовна финансова подготовка на една стачна борба, за създаването и честното използване на СТАЧНИ ФОНДОВЕ, от които да бъдат подпомогнати по открит и справедлив начин всички стачници. И против мълчаливото подминаване на този критично важен въпрос от страна на онези, които събират членския внос на синдикалните членове.
Аз съм за силна предварителна работа с родителите, които са почти готови мнозинството от тях да застанат изцяло на наша страна, ако ние се погрижим преди стачката за това. А не по време или след нея. Против съм пренебрегването на родителите, които могат дори да ни помогнат и финансово и в това няма да има нищо нечисто, а напротив - ще се зароди нещо повече от учителската солидарност, ще се зароди общобългарската солидарност.
Аз съм против демонизирането на властимащите, независимо от техните грешки, защото това само пречи на собственото ни осъзнаване и укрепване. Който не уважава опонента си, не може да разчита на успех. И освен това, уважението не се изразява само на думи: то се осъществява най-вече в действията ни. А да уважаваме опонента си, това не означава да му се подмазваме или подчиняваме. Според мен, означава много добре да го опознаем и да се отнасяме към него с оглед на това познание, а не на нашите си предположения за него.
Аз съм за внимателното обмисляне и точното действие! Против съм припряното действие, защото то е равностойно на самоубийство!
Ще завърша с думите на Суворов: "Колкото повече пот в учението, толкова по-малко кръв в боя!"
Скъпи колеги, нека мислено "проиграем" хиляди пъти бъдещите си действия и ще спечелим! Лично аз няма да участвам в следваща стачка, в чиято сериозна  подготовка не съм взел лично участие. Вие решете за себе си!

Искрено ваш,
Росен Ангелов от Благоевград