Тържество за завършване на 1. клас

СЦЕНАРИЙ

„Ние вече сме грамотни“ и

завършваме I в клас - 2015 - 2016 година

В детските очи светът е цветен,

струи от нас игра и песен,

така на сцената в захлас

ще играем с плам за вас.

Избягайте от сивото си ежедневие,

Вижте артистичното ни представление!

Мили родители, уважаеми гости! Днес ние завършваме първи клас, много сме щастливи и искаме да споделим с вас радостта си!

Изпълнение на песента „Първокласно”

Предпразнична радост в гърдите напира,

в сърцето ми детско едва се побира!

Че днеска е празник голям, всенароден

на двамата братя Кирил и Методий.

Всеки може, всеки знае

свойта буква да познае.

Вече мога като батко

да чета спокойно, гладко.

Ах, направо съм страхотно –

първокласниче грамотно!

Кирил и Методий славни

ни създали малки, главни.

Трийсет братчета, сестрички

подредени във редички.

Всичките от „А” до „Я” – то

в книжка сме задружно ято.

Букви сме и много знаем.

Хайде да си поиграем!

Песен за буквите

Буквички родни познах ги.
Азбука в страйно хорце.

Сложиха двамата братя
моите малки ръце. /2

Пиша ги в дълги редици,
пиша по белия лист.

Те ми приличат на птици
ято в небесната бриз. /2

Уча ги с обич голяма,
буквички скъпи за мен.

Давам ви дума, че няма
да ви забравя ни ден.

„А”

В азбуката аз съм първа

с мене ще дружиш тепърва.

А сега кажи ми ти дете,

авиатор искаш ли да станеш,

агнето в кошарата да хванеш,

алени черешки да береш,

ама и на други да дадеш.

„Б”

Продължаваме с бонбон,

баница, боза, балон.

Всичките са с „Б” отпред

значи всичко е наред.

С Б започва думата България,

с Б започва и Балкана стария,

с Б започва Ботевград.

Колко много ги обичам аз!

Колективно изпълнение на стихотворението „Аз съм българче“

„В”

„В” е връх във планината,

който среща пръв зората.

„В” е вяра. Вярвай в себе си,

гледай със усмихнато лице

и изпълвай с вяра своето сърце!

„Г”

Гатанка аз ще задавам,

думите, ако изуча.

Думите пък научавам,

като буквите познавам…

„Д”

Дъгата прилича на мост над земята,

окичен с байрачета от седем цвята.

Слънцето, златното по нея минава,

всичко от нея по-весело става.

„Е”

Ето идва ред на „Е” –

„Е” – в елха звучи добре.

В „електричество” искри,

виж ме в ежкови бодли.

„Ж“

С буква Ж жирафът се гордее.

Той в гореща Африка живее,

толкова голяма,

по-висок в света от него няма.

„З”

Звън камбанен се разнесе.

Лека песен се понесе.

Буквичката „З” звъни,

ти запомни я нали?

„И”

Искам да съм първа аз.

Искам да съм първа в клас.

Тези буквички игриви,

много, много закачливи,

да ми влязат във главицата

без да пише ми ръчицата.

„Й”

Разсърди се „Й” на Радко.

• Хей, Радко, къде ми е вълничката?

С нея плавам по рекичката.

„Й” се среща рядко,

затова редовно го изпуска Радко.

„К”

Аз съм буквичката „К”

„К” – на книжка-веселушка,

ваша най-обична дружка.

„К” е клас задружен дето

сбира знания детето.

„Л”

„Л” се пише много лесно

остър покрив без комин.

Леко пърхам като птичка,

леко пише моята ръчичка.

Колко съм щастлива!

„М”

„М” е буквичка, с която

пиша думички познати.

Мир чета сега на глас,

мама пиша лесно аз.

Мама значи обич най-голяма,

затова най-много заслужава

обич и от нас да получава.

„Н”

„Н” е важна буква знай.

С нея пишем „най-най-най.”

Най – напред написах няма,

никой, никога, не знам.

Навикът е начин явно

да научиш нещо сам.

„О”

О-о, че много букви знам,

мога да ги пиша сам.

До петнайсет изброих,

буквичката „О” открих.

О е първа буква на орела –

птица силна, много смела.

Тя лети далеч във висините,

все нагоре гледа към звездите.

„П”

„П” е приятелче без което

няма радост във сърцето.

Казва се приятел пръв,

но защо е той такъв?

Затова, че пръв полита

в огъня да те спаси

пръв и без да се запита

прав ли си, или не си.

Пръв за теб леда пролазва

пръв за теб пролива кръв

ето затова се казва,

че приятелят е „пръв.”

„Р”

Знам, че трудна съм била,

но за малките деца.

Ти, обаче си голям,

„Р” изписваш вече сам.

Искате ли вий сега

радост да ви подаря?

„С”

„С” дошла е днес при вас,

сладка буквичка съм аз.

Слънцето е оня мой приятел, дето
ще ми стори слънчево сърцето
ще ме питат ветрове и птици
откъде ли имам слънчеви зеници.

Песен „Ало, ало, Слънчице“

Ало, ало, слънчице, моля, покажи се.
На децата, слънчице, топло усмихни се! } 2

Облачно и сиво е от зори небето
Будно, пакостливо е вече и морето.

Търсят те по всичките утринни адреси,
в клоните сред птичките, слънчице, къде си?

Ало, ало, слънчице, моля, покажи се.
На децата, слънчице, топло усмихни се! } 2

Търсят те по всичките утринни адреси,
в клоните сред птичките, слънчице, къде си?

То изкочи сресано в нова златна риза,
облаците есенни до обяд изгриза.

Ало, ало, слънчице, моля, покажи се.
На децата, слънчице, топло усмихни се! } 2

Ало, ало, слънчице, моля, покажи се.
На децата, слънчице, топло усмихни се! /3

„Т”

Питам своя татко: „Що е татковина?”

Може би небето чисто от коприна,

може би реките Дунав и Марица

планината Рила с гордата орлица.

Нашата татковина е мястото свято

де роден си, сине!

Дето си отрасъл под небе сурово,

дето си научил българското слово.

Колективно изпълнение на стихотворението „Татковина“

„У”

Кой така унило срича

азбуката не обича?

Умори ли се, кажи!

Знам, устата те боли,

но си умен ученик.

Уча, умен, уморен –

всички те започват с мен.

„Ф”

Сред буквите съм най-чевръста

с ръце поставени на кръста.

И хайде с вас, добри дечица,

да си потропнем ръченица.

„Х”

Буква Х е буквата на хляба,

хляба, който всеки ден ни трябва.

Щастие е в пролет, лято , зима

на трапезата ни хляб да има.

„Ц”

Клоуни, маймунки, слон

и пингвинче със балон.

Ти досети се, нали?

В цирка буква „Ц” откри.

„Ч”

Хвана ли настинка – майка

сладък чай вари от лайка.

Пълна чаша ми налива

и щом пия е щастлива.

„Ш”

„Ш” пристига на шейна

минала е сто гори.

Шал и шапка си сложи

и излез я посрещни,

че без шал и без качулка

ставаш ледена шушулка.

„Щ”

Щом щъркелът затрака

идва пролетта, не чака.

Щъркел на комина щръкнал

клечки за гнездо домъкнал.

Дом строи за четирима

щъркелчета ще си има.

„Ъ”

Ъгъл, Ъглен, ъгломер –

с ер-голям тез думи почват.

Който ги напише точно

той ще стане инженер.

Който пък не ги научи

кръгла двойка ще получи.

„Ь”

Малък ер се казвам аз.

Буква съм, но звук си нямам,

но с магична красота

правя мека аз речта.

С други братя и сестрички

произнасяйте ме само в срички.

„Ю” и „Я”

Ю и Я – това е края

всички букви вече зная.

Вижте колко съм голям.

Аз чета и пиша сам!

Завършваме със радост първи клас

и вий ще се гордеете със нас,

че преминаваме в клас по-висок

и е време за последния урок.

Драматизация на „ Мързелив, но досетлив“

Разказвач –

Майка –

Син

Мързелив, но досетлив

Една майка често придумвала малкия си син да става рано, защото ранобудният бива късметлия.

Една сутрин пред изгрев слънце той сладко спял, а майка му стояла над него и думала:

— И-и, синко, стани да видиш колко е мило, колко е хубаво слънчицето, като изгрява! Стани да видиш как птици и хора бързат по своята работа! Стани и ще бъдеш късметлия. Чичовият ти син стана рано и намери пълна кесия с пари…

— Намерил я зер, защото друг е станал по-рано, та я е загубил — проговорил сънльо и пак заспал.

Елин Пелин

Приказки и стихове четем,

под диктовка пишем всеки ден.

Правописът учим с песен,

а той никак не е лесен.

Драматизация на „Сливи за смет“

Разказвач –

Селянин -

Момиче –

Сливи за смет

Някой си човек имал син. Когато той пораснал вече за женитба, баща му почнал да мисли как да го ожени за добра мома, тъй че да са си лика-прилика.

Мислил, мисли и най-после измислил. Натоварил една кола със сливи, па ръгнал по селата да ги продава.

— Хайде, давам сливи за смет, сливи за смет!

Жени, моми, баби, булки – разшетали се да метат къщите и да се надпреварят коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе… Една носи цял чувал, друга пълна престилка…..

И човекът събирал смет, давал сливи. Всички доволни и той весел, не може да се насмее и нарадва.

Най- после дошло хубаво момиче. То стискало смет в една кърпа.

— Е-е, хубава девойко, много малко си събрала! За толкова смет какви сливи ще ти дам?

— Донесла бих и повече смет, чичо, но нямаме. И тая смет не е от нас, дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат.

Човекът като чул това, много се зарадвал. Такова чисто и работливо момиче, което не държи вкъщи смет, ще бъде най-добрата къщовница.

И той я поискал за снаха. Оженил сина си за нея и много сполучил.

Драматизация „Гостенчето на Хитър Петър“

Разказвач –

Хитър Петър –

Момчето –

ГОСТЕНЧЕТО НА ХИТЪР ПЕТЪР

Братовото момче на Хитър Петър му отишло на гости. Като играло, то се изцапало с кал. Хитър Петър му рекъл: - Хайде, чичовото, измий се и почисти дрехите си. - Ех, чичо, защо ще се чистя? Нали пак ще се изцапам! Хитър Петър си замълчал. Като дошло обяд, гостенчето попитало: - Чичо, кога ще обядваме? - Вече няма да ядем, момчето ми! - отвърнал той. - Защо? - зачудило се гостенчето. - Ами ти казваш, че няма нужда се чистиш и миеш, защото пак ще се изцапаш. Аз пък реших да не ядем повече, защото пак ще огладнеем!... Момчето веднага се заловило да почисти дрехите си и да се измие. Народна приказка

 

Измина неусетно учебната година,

приятели намерих аз мнозина.

Учтив да бъда аз се научих

и много знания получих.

Кръстословица, на която се получава: „Весела ваканция“

През лятото аз много ще играя,

ще тичам, ще се смея, ще мечтая,

а наесен ще ме чака моят втори дом –

любимото училище „Никола Вапцаров“!

Песен „И пак е лято“

И пак е лято, пак е лято
игриво слънцето блести
и пак с`надежда към морето
пътуват детските мечти.
Извива шарен гръб дъга
и пак лудува там деца.

Здравей отново, мое лято!
Здравейте волни летни дни,
безгрижното ни детско ято пак лети.
Здравей отново, мое лято!
Здравейте волни летни дни,
безгрижното ни детско ято пак лети.

И пак е лято, смях се носи
над паркове и над гори,
немирните крачета боси
започват танци и игри.
Извива шарен гръб дъга
и пак лудуват там деца.

Здравей отново, мое лято!
Здравейте волни летни дни,
безгрижното ни детско ято пак лети.
Здравей отново, мое лято!
Здравейте волни летни дни,
безгрижното ни детско ято пак лети.

Тържество за завършване.doc