...

Вятърът роши косите и тича нанякъде.

Стой! Почакай! Да стигна до лунния бряг.

Там ще оставя следите си както някога,

ще извикам: "Хей, ето ме , върнах се пак!"

Не откривай брега на синьото морско безбрежно!

Не навеждай глава! Не притваряй очи!

Ще се гоним, ще пеем, ще викаме в нощите нежни,

ще поканим и слънцето, което ще прати лъчи...

Полюлей се и събирай от тях топлина!

Ще ти трябва за днес и за утре.Завинаги!

И ако някой ден просто останеш сама

слънчев лъч ще те топли и гали косите ти.