avatar

Защо?

Защо не си спомняме бъдещето?

 

Мисля си, така, малко философски... Не си мислете, че съм дръпнала 2-3 ракии на гладно, защото не съм, то аз и да мисля не мога, но заради израза, реших да пробвам и тази мозъчна операция и се замислих. Та си мисля:”Защо, бе хора, си спомняме миналото, а не си спомняме бъдещето?” Тук си спомням, че в миналото имаше инициатива да се строй светлото бъдеше, но светлото бъдеще беше почти цяла година на тъмно, защото си спомням онзи режим на тока, когато нямаше ток на всеки 2-3 часа, а понякога и повече, заради възникващите аварии в следствие на дърпането на шалтерите.  От онова бъдеще имам и други спомени, като безкрайните опашки за хляб и купоните без покритие, но онова бъдеще сега ми е минало, поне от 20 години ми минава. Мина ми тъмното през 2 часа, сега се случва за по 2-3 дни, ако не си разчистя навреме сметките с ЧЕЗ, тогава наказателно ме изключват и след като си платя глобата-включване , примерно след 2-3 дни може и да ми светне настоящето. Мина ми  и липсата на хляб - особено ми личи на обиколките, ще кажете да мина на диета, ама човек трябва да се подсигурява, че сме в криза, а по правило кризата удря първо комата с хляб, затова не го изпускам нито от ръка, нито от очи.

  А в наше време два мъпета ме уведомиха, че и кризата ще мине като се  покачат цените на имотите. Само, дето не знаех, че са им паднали цените, но както и да е. А и не мога да не се замисля дали кризата само ще мине или пак ще ни мине – ето това не го знам.

Дори напоследък разбрах, че през миналата година се е увеличил броят на милиардерите, което било, не защото си спомнят бъдещето и са направили правилните инвестиции, нито защото са източили помощите за ударените от кризата фирми, а заради ИНФЛАЦИЯТА. Бреййй, да повярва човек!

 Та ето по такива причини се размислих, малкичко и по философски и ми се доиска да си спомням бъдещето, не миналото. Ако си спомнях бъдещето щях да знам дали има шанс да спечеля от тотото и щях да си купя фиш с правилните числа, щях да си изхарча за един ден всичките пари и много хора щяха да са щастливи от това, дори нямаше да им оставя време да ми завидят за многото пари, защото аз много бързо харча, а много бавно печеля. Затова все съм се питала на какво ми завиждат хората като нямам толкова много пари, колкото могат да си представят, че имам? И защо хората завиждат на тема пари, а не завиждат на акъл? То не че го имам, ама и парите не ми са в излишък. Но мисълта ми е защо ли все несъществуващи материални неща предизвикват завист? В повечето случай тези неща, които предизвикват завит са само в нечия болна глава, а не в нечии джоб, защото джобовете все по-често се оказват дълбоки и празни.  Та искам да си спомня ония момент в бъдещето когато ще спечеля от тото и ще стана милиардерка от инфлацията, защото богатството честно може да бъде получено по наследство, а аз няма от къде да го наследя, може да се придобие чрез брак по сметка, но аз не искам да се омъжвам, така че ми остава честно да спечеля от тото и да го ударя на шопинг-терапия срещу непрекъсната завист.

А на вас не ви ли се иска понякога да си спомняте бъдещето, вместо миналото?