ВНИМАНИЕ!!!

Четенето на настоящия документ/компромат може най-сериозно да увреди вашето интелектуално, емоционално, физическо, психическо, психарско, ментално, душевно, трезвено и прочие състояния. Неспазването на гореупоменатото предупреждение си е на лично ваша прикосновена отговорност, за което авторите носят отговорност, но не са в състояние да я поемат или да поемат каквото и да е друго, различно от спиритосани смеси с неизяснен произход…

Заглавие: НАЙ-СЕТНЕ ИЗТРЕЗНЯХМЕ ДА МУ СЕ НЕВИДИ

Подзаглавие: Да, да, ама не – просто природата си напра’и лоша и гадна шега с чувствата ни.

Лорда, Той и Другия,

ваши кореспонденти

(в случаите, когато са достатъчно трезвени за да държат правилно химикалката или с к’вото там се бъхтат да драскат)

            “В живота на всеки от нас… бла-бла-бла*… (*тук нещо не се чете поради наличието на някакво петно, подозрително миришещо на водка, но съдейки по интелектуалното и физическо състояние на тризофреника написал настоящия материал, едва ли сме загубили особено много – бел. Гл. Ред.)

…по този начин напълно се оправдава максимата, че реалността е илюзия породена от липса на пиене, и поради тази причина ние седнахме да погледаме реално на нещата, за да не казват хората, че сме живеели в заблуда и сме си създавали илюзии… (тук пак не се чете, понеже върху текста имаше лепната кисела краставичка – отново бел. Гл. Ред.)

…друга клевета отправяна пак по наш адрес е, че никога не сме стъпили на земята и витаем в облаците. Това е най-долна инсинуация. Ние винаги сме стъпили здраво на земята, ‘щото винаги ходиме на четири крака… Наздраве…кой идьот ми изпи водката…не бе Пешо т’ва не го пиши…дай сега е мой ред…к’во си писал тука бе да те посола…я подай маслинките насам…чакай, че нещо не различавам клавишите…

…И те така започна нашта история, сал’че не помниме много какво стана, понеже бяхме пийнали по едно… няколко пъти. Не не сме забравили много, липсват ни само някой моменти като началото, края и средата, останалото си е на мястото, а именно на дансинга при розовите слончета, които играят кючек. По някое време се усетихме, че нещо бая пиене сме излочили. Обаче имаше една малка подробност, немаше го Сартек, бога на безплатната бира. Носеше се слух, че при появяването му бирата ставала безплатна. Така че всички отново се захванахме с халбите, току виж той ни видял, смилил се над нас и дошъл да ни облее с благословията си и да ни направи безплатна бирата. Между другото… не, Пешо, не между шопската и маслините… нямам представа какво е другото… и не, няма бог на безплатната водка… откъде знам ли… ми то ако имаше ти вече да си събрал дарения за построяването на храм в негова чест и да си ги изпил след това… чекай, че си забра’их мислъта от тебе… да знам, че мисленето е сложен процес и не ми се отдава, точно поради тази причина не требе да ми пречиш… добре де, наздраве… не, не съм пиян… как да ти докажа ли… ми, видиш ли ги ония 4 бутилки водка, ако те убеждавам, че са осем, ‘начи съм пиян, ако обаче те убеждавам, че са 16 ‘начи яко съм се натрескал и халюцинирам… какво имаш предвид под това, че бутилката била само една, ти с мене ли ще спориш, бе ти мене уважа’аш ли мъ изобщо…”

Тук речта на Лорда бе прекъсната от личните му гардеробиери, които дойдаоха със своите бели престилки и му дадоха да си облече бялата ризка, с дългите ръкави, завързващи се на гърба, за да не настине. После тръгнаха да си го откарват за към имението му в село Карлуково. И понеже го боготворяха го отнесоха с носилка до лимузината, и даже го вързаха за да не падне от носилката. Но най-готиното нещо в цялата тази работа е лимузината му. Една бяла, голяма, с червени кръстове на нея и даже си има мигаща лампичка отгоре и собствена сирена…ееееееееееххххх…де и аз да си имах такава кола и прислуга… мечтиииии…

* тук статията прекъсва, поради факта, че пишещият явно е паднал под масата. За съжаление не можахме да разберем, кой точно я е писал и какво е искал да напише, понеже, когато спасителният ни екип отиде да прибере материала и автора/авторите, се оказа, че всички са паднали под масата… освен Пешо, който спеше прегърнал тоалетната чиния. – поредна бел. Гл. Ред.

Гл. Ред. – докладва:

Тук следва да се напише поука, но понеже всички са пияни, само аз останах и бързам да се включа към останалите ще кажа само едно:

“Деца, не правете това у дома си. Ако намерите вкъщи нещо, което прилича на алкохол, пък било то и одеколона на баща ви, то вие сте длъжни веднага да го занесете в най-близката кръчма, където рано или късно нашият екип ще мине да го изп… ъхъм…да го прибере на сигурно и безопасно място. Не се излагайте на риск. Оставете пиен… така де… опасността на нас. Ние не сме любители на алкохола, ние сме професионалисти. Хай, Наздраве!!! И Сартек да ви се явява!!!”

Key words: тризофрения, уважение, бира, водка, бира с водка, ВиК (водка и кола), джин с тоник, уиски с лед, уиски без лед, спирт, пак спирт, мезе към спирта, спиртически сеанс, мезейска ера, изба, кръчма, тирбушон, бутилка, може и без чаши