Пиячи

Я сипи, дядо, грозданка,

С теб да пийна – подпийна

С глътки юнашки, пияндушки,

Глътки кат’ вехта пияница

За Чавдар страшен пияча,

За Чавдар вехта пияница –

Синът на Петко Мезето!

Да пийнат моми и момци

По кръчми и таверни,

Пиячи от планините,

И мъже в хладни механи:

Какви вина е раждала,

Раждала, ражда и сега

Българска асма юнашка,

Какви мезета е хранила,

Харанила, храни и днеска

Нашата кочина хубава!

Ах, че мен, дядо, додея

Пиянски песни да слушам,

А сам за режим да пея

За режим, дядо, сухиндолски

И за свойте си кахъри,

Кахъри, трезви ядове!

Тъжно ми й, дядо, жално ми й,

Ала сипи – не бой се, –

Аз нося на пиене юнашки,

Стомах имам здрав загорски

Та’ко  ме нокой не почерпи,

Бутилка ще се понесе

По кръчми и по механища –

Кръчмаритее ще я поемат,

Келнерите ще я донесат

И трезвеността ми ще мине,

Трезвеността, дядо, от липса на пиене!

Пък който иска, да пие –

Тежко му, нима ще кажа?

Юнакът неизпито пиене не търпи –

Ала съм думал и думам:

А бе, ти мене уважа’аш ли ме,

Уважавам, който умее

За чест и слава да пие –

Доброму добро да почерпи,

Лошия с празна бутилка по глава, –

Пък ще си пийна чашата!