Здравейте, Колеги,
Намирам за основателни констатациите на Валя, които аз ще обобщя метафорично и ще кажа, че пак слагаме каруцата пред коня, но няма да се съглася с нейния призив цитирам ....” за обединение за открито писмо и за спиране на обсъждането”.
Ако приемането на нов закон се случва след акт на Народното събрание, то приемането на Програма /и е акт на МОН. Така, че е въпрос на конкретна образователна политика дали ще бъде приет предложеният Проект за програма / и или не. Остава да гадаем, но не и да изчакваме. Поне можем да се възползваме от дадената ни възможност за обсъждане. В противен случай един ден пак ще се „чудим” какво са искали да ни кажат с тази Програма. За това моя призив е: Колеги, бъдете активни. Нека да посочим аргументирано некоректните формулировки, които в някой случай се чудя как ще насочват детското развитие. И тук ще подкрепя проф. Гълъбова, че в Проекта има какво да се оптимизира.
Ще привлека вниманието ви върху един проблем (за сега): наличие на съответствие (или отсъствие на такова) между ДОИ и съдържанието на програмите по всяко направление и ядра. Та нали чрез тези програми трябва да бъдат постигнати тези норми фиксирани в ДОИ, които се приемат за основа при едно критериално измерване на постиженията на децата.(отбелязвано в нашата практика като диагностика)
Ще си позволя да напомня на всички колеги, за които предучилищното образование е кауза, че всеки може персонално на изпрати своите препоръки на посочения в сайта на МОН електронен адрес в срок до 7 ноември. Лично аз ще го направя.
В.Янчева
Здравейте, Колеги, Ето още един текст за размисъл, чиято интепретативна същност е енигма за мен дори и в рамките на общия текст на въведението.
...„От друга страна, учебните програми отчитат важността и повлияването за развитието на взаимовръзките между и сред тези системи и затова се основават на тези взаимовръзки.”.... Въведение към учебните програми за предучилищно възпитание и подготовка с. 2 / втори абзац :
• Различава сигналните признаци на растенията при неблагоприятни условия н средата. Незнам колеги, имам претенциите за педагог с нестандартно мислене и идей, но тази програма ми идва малко в повече.
Осигуряването на игрова култура при 3-4-годишните се извършва в ежедневните наблюдения на игрите на децата и като се спазват определени препоръки, отнесени до вида на критериите и на показателите, съобразно ДОИ (2005).
Осигуряване на игрова култура???!!! Ежедневни наблюдения, отнесени до вида на критериите???!!!
По време на провеждане на процедурата на входящата, на изходящата и на текущата диагностика е нужно непринудено възприемане на инструкцията под форма на позната за детето игрово-познавателна ситуация. Най-добре се организира под формата на „игра с проверяващия”, в която се изисква невербално игрово присъствие (посочване, оцветяване, свързване с пътечка и пр.).
Целта е да се проследи заместването в играта и игровите умения за връзка между костюм и персонаж, роля и правила, атрибути на празника и персонажи. Използват се познати стимули от гледна точка на ролята – животни и лица. По отношение на уменията за фолклорните и обредни игри е подходящо да се съчетава възможността да се участва от позиция на роля/правила в игрово-празничното пространство.
Игровата комуникация и общуване, определени от игровия замисъл/темата, от сюжета/съдържанието и от ролево пресъздаване са фактори в различна степен на съподчиненост към творческите прояви в играенето въобще, което е с нерегламентиран и със свободен характер. Върхът сте!!!
За втора възрастова група са обособени насоки, които са асоциация за субективно преживян „игров свят” и оценено като значимо „игрово присъствие” в него. ?????!!!!!!!
Най-важното е възрастният да придружава играенето в процеса на обмяна на отношения между децата???!!!, да ги уважава и да стимулира консенсус в пресъздаването.
За трета възрастова група са обособяват конкретни теми, които не съвпадат с образователните ядра като наименование, а са асоциация за субективно преживян игрови свят и оценено като значимо игрово присъствие в него. И от какъв зор ни съобщавате това прозрение???
Здравейте,
Еми, прочетох написаното от теб в първите няколко реда и се зачудих дали аз съм чела същия проект за Програма в направление „Математика”? Поправи ме ако греша, но като че ли даваш този проект за програма за пример като казваш цитирам, че е „професионално направен”.
Позволи ми да не се съглася.
Ето и моите най- общи бележки. (В детайли те ще бъдат изпратени на посочения адрес, но сами се досещате, че те са толкова много, че не е възможно да го направя тук.)
При разработването на програми или програма трябва да има ясна представа за това, какви са целите на предучилищното образование, които да насочват педагогическите ни намерения в това да структурираме детството, да насочваме детското развитие в една институционална среда, каквато е детската градина. И тук възниква основния въпрос „КАК?” да бъде направено. Отговор на този въпрос трудно ще открием във въвеждащата част, а и не само там. Необходимо е да бъде очертан подходът, който ще определя педагогическото взаимодействие, но не просто да бъде нормативно заявен, а да бъде приложен при разработването на конкретните програми по направления. Шели ни е подсказала някой идеи, които с малки изключения можем да отнесем към конструктивизма в образованието, който съществува с голяма степен на вариативност и позволява всеки да намери онзи подход, който да е педагогически обоснован и основаващ се на заложените в програмата принципи (които според мен се нуждаят от оптимизиране). Отсъстват основополагащи принципи като принципа на развитието . Някой от изведените „принципи” далеч не отговарят на идеята за принцип: „инициативност, спонтанност, допълняемост, проследяемост, творчество и креативност и т.н. Принципите се нуждаят от сериозно прецизиране и да са в съответствие на поставените цели и да гарантират тяхното постигане. Останалите принципи, които не съм изброила, се нуждаят от съдържателно уточняване.
В уводната част липсва яснота за организационната форма чрез, която ще протичат педагогическите взаимодействия. Да ситуация, но какъв тип? В текста се срещат различни понятия, без да се дефинират: „ задължителни организационни форми; незадължителни нерегламентирани такива” В таблицата при седмичното им разпределение като вид са определени регламентирани и нерегламентирани. Та се питам какви са тези ситуации накрая? Тук се пише нова програма и не може или не бива да се разчита на предходни текстове от други програми, които да уточняват това или да сме поставени в режим на досещане или „по подразбиране” всеки да прави своята интерпретация. Ами ако тя не съвпада с тази на проверяващия ни?..... Мене лично ме смущава терминологичното обозначение „задължителна нерегламентирана” ситуация. Спонтанната интерпретация на последния термин се свързва най-често с незадължителност на действието.
Има какво да се иска и по отношение на текста в който ни подсказват, че в детските градини няма да има диагностика, а „входяща и изходяща преценка” при това при условия определяни от учителя. Колеги, не искам никого да засегна, но с тази дейност на запад се занимават цели научни институти, а ние пак сме решили да рационализираме нещата. Тук определено има върху какво да се помисли. Очевидно във формата, в която сега протичат диагностичните процедури, те не са подчинени на очертаване на перспективите в детското развитие, а обслужват други властови цели, което и води, ще го нарека, до „неволно” манипулиране на резултатите.
И моля пишещите програми да бъдат коректни в употребата на различни термини. Не че не са възможни неточности, но на толкова масови до сега не се бях натъквала.
И моля, Шели, не слагайте знак за равенство между академичен стил и това което е предмет на нашето обсъждане. Академичният стил не е просто по-висок наратив. Той трябва да отговаря на научна достоверност, с каквато тук очевидно не се сблъскваме. За съжаление „академичният стил” започва да се употребява като синоним на „неразбираем стил”. Но моля нека да ги разграничим.
А сега и за МАТЕМАТИКАТА.
Колеги, аз очаквам програмите в структурно отношение, поне, да съответстват на изискваното от действащите нормативни разпоредби. Ще прескоча разсъжденията за съответствие или не между действащи законови норми и спецификата на предучилищното образование и ще припомня, че в една програма трябва задължително да присъстват три неща: цели, съдържание, ( за училище то е определено като учебно съдържание, очевидно това понятие за детска градина не е конструктивно) и очаквани резултати.
Аз не откривам структурирано съдържание в нито едно направление. Поправете ме ако греша. Тази форма, която е приета е нещо междинно между програма и държавни образователни изисквания, но диференцирани по възрастови групи, при това в направление математика направеното не е много успешно.
Вече станах много обстоятелствена и ще си спестя подробния анализ. Но за да обоснова твърдението си, че Програмата в направление математика не е добрия образец ще приведа следните аргументи:
Примери мога да дам колкото искате, но смятам да прекратя това мъчение за мен.
Еми, аз също познавам разработки на проф. Гълъбова и не допускам, че тя е участвала в този формат на разработка, още повече че самата тя алармира колегията за появата на тези проекти с акцент върху това, че трябва да се оптимизират. Но съм напълно съгласна с теб, че появата на подобен текст на страница на МОН е недопустимо и е абсолютно подценяване на предучилищната колегия. Моята надежда е поне нашето „говорене” да бъде чуто!...
За да сме коректни и точни ще си позволя да напомня, че опити за определяне на някой типове ситуации има в уводната част на Програмата за подготвителна група в детската градина от 2003г (публикувана в „Аз буки” бр. №20 ,2003г.). Дано да не греша, но там се появяват за първи път. Валя, най- вероятно си срещнала тези опити за дефиниции там.
Ето и точни цитати от посочената Програма за подготвителна група: „Педагогическата ситуация е форма за организация на специфичното и задължителното, както в училище, проектирано през учебни програма, годишния, месечния, и седмичния и дневния план, взаимодействието между педагога, децата, родителите и близките им в подготвителна група.....”....”Обучаващите ситуации са форма на педагогическо взаимодействие, които се определят в подготвителна група като регламентирани във времето- продължителност и ден от седмицата (не могат да отпаднат и да се заменят с друг вид). Друга група за задължителните, но нерегламентирани като продължителност и като ден от седмицата ситуации- практически и игрово- познавателни ситуации. Програмата определя само броя на задължителните ситуации. Броят на свободните ( незадължителни) ситуации не се определя в примерното разпределение по- долу, но се очаква да се осигуряват всеки ден." Така комплексът от задължителни и регламентирани ( за подготвителна група те са предимно обучаващи) и задължителни, но нерегламентирани ( за подготвителна група са игрово- познавателните и практически) гарантира приемственост при прехода за училище независимо от мястото където групата функционира в детската градина или в училище.” Валя, моя отговор на поставения от теб въпрос е и не и да, защото нерегламентираните, но задължителни ситуации се провеждат след регламентираните, но в друг ден (това е уточнено в текста.) Очевидно се има предвит в един ден да няма дублиране на двете разновидности на ситуации от едно и също направление (това добре). Още се казва, че задължителните се провеждат "предимно сутрин", което не изключва според мен да се провеждат след обяд и за това отговорът ми има и потвърждение на твоето питане. И да приключа с информацията е казано, че продължителността е от 25 до 35 минути. И още един текст от Правилника за приложение на Закона за народната просвета: чл.96 (1) Продължителността на учебния час е (нова-ДВ,бр.33 от 2003г.) тридесет минути в подготвителния клас. Тълкуването оставам на вас.
Малко споделени размисли... Бях решила в събота и неделя да седна и да работя по проектите на програми за предучилищна подготовка. Подготвила съм си записки, документи, работния ми файл с корекциите до момента... Започвам чинно да изписвам, предлагам, обяснявам... А в мен с всяка измината минута расте вътрешното негодувание, че върша нещо, което не трябва да правя. Защо? Въпросът защо всъщност правя това не ми дава мира. Да, мога като отличничка да редактирам и коригирам чинно цялата тази безкрайна бумащина, която се канят да стоварят на главите ни за изпълнение. Защо? За да поставя поредната матрица за вписване в системата?! Просто защото досега така е правено?! Веднага в съзнанието ми изплува образа на едно от децата, с които работя – дете със СОП. То не от най-тежките случаи – обучаемо е, с леки говорни нарушения, емоционално свръхвъзбудимо, трудно справящо се с предвидения материал – дори и след системна индивидуална работа не съществува гаранция, че утре ще е в състояние да си припомни всичко, което сме постигнали до момента... То интуитивно усеща хората и често казва (дори на непознати) “Обичам те!“ и чистосърдечно ги прегръща. Друг път толкова бурно реагира – особено ако е в губеща позиция, че е трудно да издържиш цялата му яростна атака... А то се чувства губещо всеки път, когато не успее да разбере нещо и до него няма кой веднага да му окаже подкрепа... Децата със СОП стават все повече. Тяхната интеграция в реална учебна среда е болезнена тема с много неизвестни... Натискът отвсякъде върху учителите е толкова голям, че понякога ги поставя в патова ситуация, когато трябва да се справят с поведенчески казуси с такива деца... Питам се, след като толкова ревностно разписваме програми, системи, методически указания и какви ли още не бумаги за задължително изпълнение, даваме ли си сметка как в реална ситуация те стоят... Защото ако имате 5-6 деца със СОП в групата/класа и сте длъжни да вървите по програмата, да спазвате нормативно определените ЗРС и ЗНС (или учебни часове в у-ще), да планирате по предписание и т.н., как ще се справите? И най-важното – колко време ще издържите на този натиск и с цената на какво? Доказано е, че естественото, свободно преминаване от една детска активност в друга, следвайки естествения интерес (природно, априори зададена любознателност) на децата, ще постигнете в пъти повече, отколкото ако им натрапите своя регламент, своя дневен ред... Вие самите не се ли чувствате уязвени от факта,че непрекъснато ви се натрапва регламент, който виждате, че не работи в интерес на децата, следователно на вас самите, защото не сте истински учители, ако не можете да създадете възможно най-благоприятната среда за тяхното развитие? Да, можете да задавате обект/тема на евентуален интерес, можете да приложите т.нар. педагогически талант, за да „насочвате тяхната познавателна активност“, но според мен това си е чиста проба поведенческа манипулация. Да, в наши дни с това се сблъскваме всеки ден, отвсякъде... Но редно ли е да го правим и ние? Честни ли сме пред децата? А пред себе си? Говоря за нов морал, за създаването на установка на честност, добронамереност и неподправена радост от общуването и „нещоправенето“ (както много интересно го определи Шели). Това „нещоправене“ е всъщност тази естествено породена активност, с чиято помощ детето опознава света и го преобразува, претворява... Нали в това е смисълът на нашето педагогическо търсене – да намерим онези начини, форми, средства, с които да стимулираме естествената, самопородена познавателна активност на децата... Да им съдействаме в нелеката задача да поемат отговорност за своя собствен процес на познание. Да, можем да зададем (Монтесори е нарекла това „предварително подготвена среда“) познавателни стимули, дори да отиграем заедно цели ситуации (децата са невероятни партньори в театър, в игра, в учене, в труд)... Но това не става, ако над главите ви виси дамоклиевия меч на 2 ЗРС и още 2 ЗНС с теми, които нямат нищо общо с актуалните потребности на децата в момента... Защо просто не се даде свободата на учителя да прецени кога, как и с какви средства да съдейства на децата да постигнат владеенето на онези знания, умения и отношения, които са зададени в ДОИ (т.е. по стандарт)? Защо просто не бъде оставен да си свърши работата по съвест и сърце, без да бъде роб на една остаряла, демотивираща система? Всички знаем, че там, където човек се чувства потиснат и неразбран, той не е в състояние да даде най-доброто от себе си. А ние искаме да го дадем на децата! Нали затова сме станали учители!!!
Здравейте колеги,
Като се присъединявам към критиките на всички вас по отношение на съдържанието на предложените Програми за предучилищно възпитание и подготовка, си позволявам да коментирам следното. МОН няма право да предлага обсъждане на програми за първа и втора възрастова група, при положение, че предучилищното образование не е станало задължително за децата под 5 годишна възраст. В най-добрия случай, програмите за тези възрастови групи биха имали препоръчителен, а не задължителен характер.
Но вие най-добре си знаете, че има органи над вас, които като видят щемпел: "Одобрено от МОН", ви го вменяват като задължение!!!!
Мисля, че е крайно време учителите да се научат да си отстояват правата!
Ако пък МОН чрез настоящия Проект промотира идеята за задължително предучилищно възпитание и подготовка от 3 годишна възраст, трябва да скочим като един: учители и родители. Нямаме право да съсипваме бъдещето на децата си с програми от подобен характер, които окончателно ще погазят правото на детство – каквото и да означава това!
По отношение на обучението на родителите: Моля ви, обяснявайте на родителите, че регламентирането на дейността от толкова ранна възраст по образователни направления (така както е планирано в програмите) със задължителните книжки, които неминуемо ще бъдат наложени, е убийство за природната интелигентност, любознателност и инициативност на децата. И че учителят, колкото и креативен и добронамерен да е към децата, не може в подобна ситуация да се пребори успешно с бюрократичната машина. Не е ли ясно, че подобно решение отново обслужва нечии финансови интереси - на издателства и прикачени към тях авторски колегии?! Крайно време е да се спечелят родителите за съюзници и да кажем всички заедно, че не искаме повече експерименти за наша сметка!
Мариана Ризова
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи