Аз съм твърдо против ползването на залъгалки- биберони т.е. предмети за лапане, смучене и пр. с цел успокояване, навикът трудно се преодолява и е стрес, както за майката, така и за детето. Децата ми не са ползвали биберони и не съм им позволявала да си смучат пръстите или каквито и да е предмети, защото в устата се поставят само храна и вода и това детето трябва да знае от ранна детска възраст. Нормално е децата да имат любим предмет- предмет заместител, но щом детето е на 7 години за подобен предмет вече няма място.Според Вас до какво е довело до този навик, имало ли е детето моменти на скука, кой се е грижил за него, посещавало ли е детски ясли? Мисля, че добър детски психолог би ви помогнал с компетентен съвет и би открил причината за тази потребност,  а детето не е малко. Успех!

Детето е голямо и трябва да му обясните, че не е бебе и Дядо Коледа ще му донесе нещо много по-хубаво! Разбирам, явно детето е преживяло стрес. Кога почина дядо й и тя как разбра за това? И все пак потърсете съвет от детски психолог!

От това, което споделяте, е видно, че при детето е завишено нивото на тревожност. За това може да има много причини - животът в нова среда, случка, която е отключила стари емоции, начин за търсене на връзка с живота преди. Каквато и да е причината, аз не бих се тревожила прекалено за нея. Може би, решението е да постоявате с детето, докато заспи и да му предложите алтернатива на възглавничката - приказки, нежни разговори...Преди всичко, аз на ваше място бих обяснила на детето /може и от името на дядо Коледа/ собствените си притеснения от хапането на устата - то е достатъчно голямо, за да разбере, че това може да доведе до изкривяване на захапката. Ако успеете да включите в разговора и елементи на хумор, мисля, че ще прескочите бариерата на тревожността.

  Пишете как се развиват нещата.

На моята дъщеря съшо не съм давала биберон, като беше малка. Но тя заспиваше с цяла менажерия от дребни плюшени приятели. Не смятам, че ги е използвала като заместител на нещо, защото беше и е обградена с обичта и вниманието на двамата си родители и на всички близки. Превръщахме приспиването й с куклите в безкрайна приказка с продължения. Не си спомням кога спрях да разказвам приказки, но моята 18 годишна девойка и до днес спи с плюшено куче (без да е пристрастена към това) и не смятам, че е нещо лошо. Това обяснение, че само бебетата спят с кукли, не го приемам. Разликата при нас е, че нямахме само една най-любима играчка, а те бяха доста и често се сменяха, така че това не доведе до пристрастяване. И още нещо: не е сигурно, че любимата играчка и вредният навик с устните са свързани. Така, че може още да се помисли по въпроса дали трябва да се травмира допълнително детето.

Всяка вечер отделям колкото време е нужно, за да прочетем няколко книжки и да поговорим.
Снощи тя беше толкова ентусиазирана от писмото, че всичко мина добре. Заспа нормално, проблемът е, че днес настоя да занесе писмото от Дядо Коледа и снимката му в училище. За да докаже на тези деца, които са оспорвали съществуването му, че не са прави.
Дано успее да убеди поне едно. Аз я предупредих, че не е лесно човек да отстоява убежденията си, но тя каза, че е готова...

Сега за всеки случай ще си принтирам статията "Да, Вирджиния, Дядо Коледа наистина съществува" :)...все пак е едно добро обяснение защо родителите използват този, нека го кажем, не съвсем реален, персонаж. Като знам как тя трудно прощава лъжата...трябва да съм достатъчно подготвена за прокурорското обвинение :)...

 

Че е голяма, голяма е, но е и твърде упорита, като всеки Овен, и затова ми се налага понякога да ползвам чужд авторитет (в случая Дядо Коледа).
Тя беше на 3 и половина, когато почина дядо и`, и въпреки съветите да не я допускам до погребението или да и` кажа, че е "отишъл на училище на небето (?!)", аз се постарах да и` обясня. Не мисля, че дете на нейната възраст би разбрало изцяло, но не исках да я лъжа. Едно е да даваш подаръци и да казваш, че ги носи белобрад старец, друго е да обясняваш смъртта с "той отиде да живее на друго място". 

 

Не, аз не прекалявам с помощта "отвън". Редки са ситуациите, в които ми се налага да прибягвам към чужд авторитет, и най-често се случва в късните нощни часове, когато нейният инат е равен на моята умора...Тогава нямам времето да обмисля бързо стратегия за справяне със ситуацията. Вероятно затова един високомерен и самодоволен  всезнайко като мен е получил в дар дете Овен - за да бъде научен на смирение и търпение :).  

По отношение смученето на палец, ако детето е в кърмаческа възраст това се приема за сукателен рефлекс и е нормално, но ако детето е на 7 години това говори за психическа депривация. За мен това е лош навик и има причина детето да го е усвоило, вероятно е имало много моменти на скука или неудовлетворени потребности. Не бива да се допуска децата да усвояват подобни вредни навици! Що се отнася до смъртта, не мисля че децата трябва да присъстват на погребения, може да се обясни, нпр. че въпросният човек вече не е между нас, защото в един момент всеки от нас отива на небето, но от там наблюдава, обича и помага на близките си. Така детето ще съхрани живия спомен за своя близък и ще му се спестят ред неподходящи за детската му психика моменти и стрес. Съгласна съм, че авторитетът на Дядо Коледа няма дълго да издържи, още повече, че децата над 7-8 години вече не вярват в него, но няма по-хубаво от това да се съхрани максимално време илюзията за добрия старец.  Моят съвет е да говорите с децата си и да им обяснявате нещата, а при проблем да се допитваме до детски психолози и специалисти, което е нещо нормално в развитите страни. Успех с дечицата!

Ела, Вие сте направили генерална промяна в живота си с преместването в друга държава, на друг континент. Децата имат спомени от детството, където всичко им е било близко и всички са говорели на техния език. Представяте ли си стреса за едно дете, което е заобиколено от чуждоезична среда -Вие сте единствената му сигурност и опора; то толкова се страхува да не Ви загуби, че всячески удължава времето, прекарано с Вас, та било дори и с цената на инат и мъчително заспиване. Радвам се, че сте успяла да поговорите с детето и да изясните какво го мъчи - вярвам, че това ще помогне най-много за разрешаването на проблема.

 Ако все пак хапането на устната продължи и имате нужда от приятелска консултация от психотерапевт, пишете ми на личните - ще Ви пратя адрес. Позволявам си да го предложа, защото , предполагам, в Америка това е голяма екстра като заплащане.

Много се радвам! Детенцето е имало причина да промени поведението си и да търси предмет- заместител и успокояване във възглавничката и хапането на устничката. Преместването в друга държава е допълнителен стрес, който децата не приемат никак лесно. Важното е, че сте разговаряли, че сте изяснили причината и че още веднъж сте доказали на детето си, колко е значимо за вас! Успех!

Ела, това би трябвало да го знае всеки педиатър и да насочи родителите към адекватно лечение. За съжаление, виждала съм много деца с подобна захапка, но никога не съм чувала личният им лекар да е препоръчвал консултации със специалист. Няма да продължавам, защото ще се изкажа лошо за заинтересоваността и компетентността на личните лекари /може и да е по лични причини/...