Като всяко дете и аз имах поне дузина мечти…

Най – напред бяха играчките, после мечтаех да бъда кралица от приказки чудни

 за принцеси и пажове.

Следваше  ги цялата ”зоо-градина” от хамстери, котета, кучета…

Чинно на опашката  бяха  -  телефони, компютри и  разни други ”дранкулки”…

По Коледа ставаха чудеса и  мечтите се сбъдваха…

А после разбрах и научих, че мечтите човек сам трябва да гони и  постига .

До онази Коледа… С тревожния звън на телефона… Още помня  лицето на мама...

В къщи настана суматоха… Спомням си добре и бялата болнична стая…

С  онези хора облечени  в  призрачно бяло, които  говориха нещо тихо  за Тати?

За шосета, мантинели, дървета и прочие …Диагнози, прогнози?!

Мама само стоеше, мълчеше и тихо ревеше…

После Тати се върна у дома  - но вече трудно вървеше.

Все  лежеше, лежеше и  мълчеше, мълчеше…

До вчера той обичаше да се смее някак дълбоко… Отвътре…

Беше влюбен в  живота и това само как  му личеше – щурците в  сърцето му спяха,

 а птиците в джоб му  гнездяха…

Мечтаеше той винаги  дръзко и смело… И по това  аз приличах на него…

Но нещо пречупи крилете… Като на ято разстреляни  птици… в полет !

И  мечтите умряха за Бога! И вече да  мечтая не  мога…

Научих се  Господи, че ти си Велик и можеш да смачкаш всеки, всеки – само за  миг.

Изучих аз  езика на птиците, научих се и да вия и сама като вълчиците…

И с  тях да се моля на  Тебе… Палих ти дори и свещи… Но ти далечен и скрит си остана. И тогава  намразих  живота!

Този вулгарен  простак, беше пресметнал всичко, всичко, до последен петак…

Извадих аз от скрина, любимите кукли…

В ръце  мечтите си взех… и там на най- долният рафт - тях завинаги скрих.

А после самотна и тъжна  по ъглите тъмни в къщи - оцелявах аз от болката скрита,

като смъртно ранена кошута...

Бях жива  между  мъртвите и мъртва  между живите…

И тогава реших… Да  взема стара бутилка и да поставя  мечтите си  в нея!

Ще поставя аз вътре и на Тати  черно – бялата снимка - а на гърба й ще пиша,

накратко и ясно:

До бог Нептун и  морското му царство!

До всички хора  в морето!

СПЕШНО  разменям Недокоснати детски  мечти /моите мечти/ – за частица Надежда

 и прашинки със Вяра!

Желая Ви попътен вятър –от един Дързък Мечтател!

http://www.youtube.com/watch?v=rQKCiuSR2F8#

Яница Кирова

във сумрака
на тъжни нощи и дни,
плаха и съвсем сама
скрита в болката си тиха
все о

Тролея пътува…

Пълен догоре  с хора.

Прашно,задушно…

На поредната спирка,

слепецът сам се качи.

Някой направи му място.

Той седна отсреща

Госпожа с жълто  елече му рече:

 - Моля билетче...!

Слепеца извади монети…

Но вместо стотинки - взеха му левче.

Той се усмихна...

После някак си  тъжно сниши.

Навярно знаеше...

Колко тежи ,монета от  левче?

Наведох глава…

Нямах очи да погледна слепеца отсреща.  

Що за хора сме ние ?

Човека нещастен да излъжем с пари.

 Що за държава?

 Що за жалък народ ?

С цена равна = на левче !

                                               Яница

http://www.youtube.com/watch?v=WE2ruSq9hok

И ще се питат-Не бе ли по добре,
да го бяхме чели докато бе
жив и млад.
Ще си кажат също:Как не го
разбрахме,докато беше на този
свят.

Ето тук днес са се събрали последна
почит да ми отдадат.После ще си
тръгнат с мисли за преходността
ни на таз земя.

 
Харесвам цялата му поезия и съм щастлива, че тази година ще изучавам в училище неговото творчество. Ето и някои от неговите стихотворения


Две души


Аз не живея аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва кой ги знай
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.


ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.


Стон
На Лора

 

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

 
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!

Изгрев

Погледнах изгрева
и нов свят се роди -
в него хората станаха добри
и любовта света покори.

Погледнах изгрева
и чиста стана моята душа,
сякаш ангел изгря
от чудната синева.

Изгрев - звезден прах!
Изгрев - Светлина!
Изгрев - Красота!
Изгрев в моята душа!

Близо до мен да си ти,

И нека винаги да сме така

Чак до края на света.

А когато теб те няма

Мъката за мен ще е голяма.

Ти си моя идеал

Еднообразието ми разпилял.

И пак красиво подари ми
случайно някоя звезда,
която даже няма име
 и целуни ме пак така.

И пак така ще затанцувам
щастлива,волна във нощта.
Накарай ме да  нарисувам
за тебе цялата земя.

А после ти ме нарисувай,
а после ме вдъхнови.
И стиховете ми тълкувай,
както можеш само  ти.
    автор:Екатерина Пенчева