Народопсихология на двукраките прасета

25 май 2009, 02:28 Публикувано в BgLOG | 10 коментара , 721 прочита
Етикети: природа, гора, планини, опазване, природозащитници

Magna silva bulgarica - Великата българска гора.
Така са я наричали през Средновековието.

"Хубава си, моя горо"...

И тя си е все още хубава. Само че, освен бракониери и законни палачи на гората, в нея се въди още един зловреден животински вид.

Не познавам хора, които да признаят, че тяхно дело е затрупването на поляните с какви ли не предмети. Затова приемам, че изършителите са от особен животински вид, до сега неизследван от науката, с неизяснени мотиви и ценностна система. Условно го наричам "двукраки прасета", докато не бъде подходящо класифициран и изучен.

За разлика от обикновените прасета, тези, двукраките, оставят много странни отпадни продукти. Видите ли планинска полянка, бъдете сигурни - те вече са били там.

Ето какви неща може да открие добронамереният изследовател, въоръжен с черен чувал и гумени ръкавици:

1. Полиетиленови торбички.
2. Полиетиленови торбички.
3. Полиетиленови торбички.
4. Пластмасови чаши от различни разновидности.
5. Пластмасови и стъклени бутилки - малки, големи, средни.
6. Пластмасови бидони и туби.
7. Консервени кутии.
8. Метални кутийки от напитки.
9. Дамски превръзки.
10. Чорапогащи.
11. Спукани легени.
12. Чехли.
13. Обувки.
14. Стари дрехи, явно не забравени, а оставени - може би за бъдещите поколения.
15.Опаковки от вафли, бонбони, чипсове и дъвки, цигарени кутии и фасове.

За продуктите от тази последна точка 15 наистина не съм сигурна, че някой ги оставя: този някой би трябвало да е страшно трудолюбив и много ценен сътрудник, понеже успява да ги разпространи на голяма площ и със завидна покриваемост на територията. По-вероятно те някак сами никнат.

Колко е просто да събереш отпадъците си след себе си в торбичка и да ги свалиш долу в някой контейнер за смет. Но това действие е прекалено сложно и доста над интелектуалния капацитет на двукраките прасета.

Все пак аз се надявам, че те са изчезващ вид.

Защо ли? Ей така, без причина - наивност и оптимизъм в най-чист вид.

Ти, който четеш този постинг, ще ми помогнеш ли да се окажа права?

RSS за коментари Коментари

# | от Sluchaina на 25 май 2009, 03:32

Лично аз ще ти помогна - но не знам дали ще е достатъчно :) Отношението към гората, към природата, се възпитават. А се оказва, че голяма част от хората са се откъснали безвъзвратно от нея и не знаят как се прави това. Самите възрастни нямат отношение към природата, защото то не може да се създаде само с празни приказки за важността на екологията. Едно е да слушаш по телевизията "пазете природата и т.н.", а съвсем друго е да идеш в гората, да я усетиш, да проумееш нейната сила и красота - тогава просто няма да си оставиш консервената кутия насред поляната, защото е ясно, че не и е там мястото. За мен отношението към природата е като отношението към живота изобщо - той трябва да се уважава във всичките му форми, да се пази, да му се помага да съществува. Мисля, че ако хората се научат да усещат природата и да я уважават, това ще им помогне да я пазят. Пък и ще се научат на някой доста важни истини - че човекът, макар и най- висша форма на живот, зависи от природата.

# | от kelvinator на 25 май 2009, 04:34

Като отидем на риба на 10 м брегова ивица събираме по 1 чувал боклук.

А веднъж една госпожа ни каза, че сме луди, защото после си натоварихме боклука да го изхвърлим в кофите пред нас.

# | от Shogun на 25 май 2009, 05:58

Случайна, наистина трудно е да възпитаваш вече формирани личности. Моята идея е съвсем елементарна: всеки сам за себе си да не допуска замърсяване. Само толкова. Ако всеки поеме тази отговорност, постепенно добрата практика ще се разпространи. Все пак, не само лошият пример е заразителен. :)

Келвинатор - както винаги, се доказа, че сме от една кръвна група. Ние пък от офиса караме с кола до къщи хартия, за да я изхвърлим в контейнер за хартия, понеже до офиса няма такъв. Предпочитам да съм такава откачалка.

# | от Светлина на 26 май 2009, 11:05

Шогунче, не се тревожи, изчезващ вид са. Или поне нямат дълга продължителност на живота. За това съдя от огромното количество стъклени бутилки, които маркират пътя на двукраките прасета, както и от трогателната им старателност винаги и навсяъде да ползват презервативи.

# | от Ela Georgieva на 26 май 2009, 20:24

Хубав пост, Шогун; хубаво е и че чистите, и дано си права за заразителността на добрия пример!

# | от professor на 26 май 2009, 23:38

НЯМА ИЗЧЕЗВАНЕ НА ТОЗИ ВИД, ПОНЕ В БЛИЗКИТЕ 100 ГОДИНИ!

# | от Shogun на 27 май 2009, 01:50

Хахаха, Светлинче, уби ме с тия презервативи - наистина, добре е да не се размножават!

Ела, сещам се за една приятелка, от нашите, рилските хора. Отишла на море, гледа - плажът като кочина. Решила да почисти около мястото, където се е разположила. Тръгнала с едно пликче, и току пред нея някакви младежи си метнали чашките от кафе на пясъка. Тя им направила забележка, а те й отговорили: "Ние ако не цапаме, вие какво ще правите!" Това ако не е също трогателна грижа за ближния!

Професоре, разчитам на академичния ти подход в други случаи, а в този случай дано трите прасенца си останат в книжката с приказки и да се разкарат от нашите планини. А което е по-хубаво - да се очовечат.

# | от Koprina на 27 май 2009, 01:59

Моля, прасенцата да се разкарат и от морето! Построиха толкова МОЛове, щом не цените природата, разхождайте се из МОЛ-а и цапайте наволя! Там поне има чистачки.

П.П. Колко мило и умалително обръщение използвах, само и само, да изпълнят молбата ми!

# | от Xandrina на 27 май 2009, 02:28

Вижте спонтанна уборка на централния варненски площад:

# | от Shogun на 27 май 2009, 03:10

Копривчице, само дано са грамотни, да прочетат милото ти обръщение! ;)

Ксандрина, ето, такива като тоя сладур са ми надеждата. Но няма да ги чакаме да порастнат, а и ние ще действаме междувременно.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Народопсихология на двукраките прасета

RSS за коментари Коментари

Приятели