Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Имаше една песен, не знам дали си я спомняте:
Без море живял ли си дълго, цяла вечност, без мълчаливи изгреви край брега солен?
По-късно взе да ми писва от този шаблон за почивка. Отегчително си е да киснеш две седмици на плажа и в някакъв момент почваш да издивяваш, колкото и да си създаваш разнообразие, според своите разбирания за приятни занимания.
Именно така се стигна до този феномен: не бях виждала морето с години. Бях забравила какво е да си на брега. Да гледаш как морето диша в краката ти. Сега вече си давам сметка колко важно е то за мен, и правя-струвам, но отивам да се видим за малко. Ето как го видях тази година.
Кой влиза с мен?
Ей тамо лодка....
Малка чайка във тихата есен полетяла над бели вълни...
Много интересен е моментът, когато пред очите ти понякога настоящето се превръща в минало. Ето го, моментът е тук сега, ти си в него, и само след една крачка той е отминал безвъзвратно. Когато морето се скриеше от погледът ни, малкият ми син казваше: "Моуето си отишуо". Морето си отиде от мен и този път. А аз се гмурнах в топлите тинести води на ежедневието.
Ако онова е мъка,то това е Голяма мъка!
С успокоението,че "целта оправдава средствата" успях да съществувам на прага на издържливостта цели 5 години,живеейки от завръщане на завръщане,изхарчвайки малките спестявания в обиколки сред природата(от планина-на море и обратно).Зареждаш малко и пак попадаш в бяло петно,до следващото завръщане.
Човек със всичко свиква!Знам ли как щях да съществувам,ако и утехата на по-високия стандарт липсваше.Може би щях да попадна сред красивата природа на лечебницата в Карлуково?Но и там нямаше да издържа дълго.Морето щеше да ми липсва!
Да видите какво ми се случи тази година, ние бяхме на море два дена. Нещо им беше станало на спасителите, мъчеше ги хиперактивност. С мъжа ми си плуваме в морето, доста след шамандурите, успоредно на брега, яваш-яваш, и си приказваме. Така правим винаги, набелязваме си някаква далечна цел и си плуваме към нея. Наблизо няма никакви хора, те хората са доста по-навън. По едно време гледам - окъм брега устремно навлиза с перфектен кроул някакъв батко. За да не се сблъскаме, спираме, а когато и той спира и ни поглежда, аз любезно му давам път с ръка - соча му да мине. Тогава той казва: "Всичко наред ли е?" Ние чак тогава забелязваме, че това е плажен спасител. Казваме му, че да, какво може да не е наред. А той: "Ми ако някой се е изморил, мога да го изтегля". Ние се втрещяваме, а той ни показва това буйче, дето го влачат спасителите. От една страна - никога не съм се возила на буйче, зикусително, но от друга - какъв срам би било! Отказваме му твърдо, но любезно.
На следващия ден морето беше много бурно, затова бях влязла само до дълбочина не повече от метър. Баткото-спасител ме освирка и ме изкара на 20 санта дълбочина! Абе какво им беше станало на тия хора!
Друго странно на спасителите: за първи път видяхме спасителка - момиче! Разправят, че нещо имало криза с кадрите, забягвали в чужбина за големи заплати, и явно това е причина да има спасителка, точно като в Оня филм. Което е потвърждение на моята теория, че навлизанетио на женски труд винаги е индикация, че в бранша заплатите са недостатъчни.
Спасителка на плажа
А за морето - не мога да опиша как се чувствах там, а и след това, сега съм чисто нов човек, само с два дена престой на моренцето. Явно за мен е важно това.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...