Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
в "Малко е хубаво. За икономиката, като че хората имаха някакво значение", 1973 г.
Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото.
Някои твърдят, че неуспехът на образованието се дължи на суперспециализацията. Ала това е само частична и неточна диагноза. Специализацията сама за себе си не е сбъркан образователен принцип, защото каква би могла да е алтернативата? Повърхностно нахвърляне на всички основни теми? Или продължително генерално/общо учене, при което всеки да бъде задължен да прекарва времето си, прелитайки над предмети, в които не държи изобщо да се задълбава, докато е принуден да стои далеч от нещата, които го интересуват истински? Това не може да бъде правилният отговор, защото може да произвежда единствено типа интелектуалец критикуван като "всезнайко" - имащ мнение по всички въпроси на съвремието. Това имане на отношение е по-скоро свидетелство за неграмотност, отколкото за сериозно знание. Казва Конфуции: "Желаете да ви кажа определението си за знание? То е да признаеш, че знаеш нещо, когато го знаеш, и да признаеш, че не знеш, когато не го знаеш. Това е то знанието."
____________________
Повече за философската линия "малко е хубаво" тук или тук (на английски).
Виждам продължение (или повторение) на горните думи на Конфуций в една много хубава статия на Никита Нанков в "Либерален преглед":
"... Интелектуалецът, за разлика от интелигента, който често иска да се изкара нещо повече от това, което е, е способен да приеме да изглежда нещо по-малко от онова, което е. Сократ ироникът въплъщава именно моралното и философското безстрашие на големия, който не се бои да бъде малък в очите на малките, за да подскаже и покаже на проницателните истинския мащаб на хората и идеите. Интелектуално-етичният парадокс за малкия голям интелектуалец може да се формулира и инак: интелектуалецът е философ, който се ражда в момента, когато осъзнае и признае собственото си невежество и се изпълни с храбростта да го преодолява, преодолявайки и невежеството на нефилософите. Тази втора формулировка на интелектуалеца като ироник – или на интелектуално-философското – дължим на легендарния и може би несъществувалия Лаодзъ. Тя е огласена най-ефектно от Сократ, посредством Платон, и в ново време е повторена и потретена и от Хусерл. Интелектуалецът философ и ироник знае, че не знае, а интелигентът експерт мисли, че знае, но не знае, че не знае..."
-- цялото тук --
Намирам, че тази публикация говори за същите неща, като една по-пресна моя - "Какво дава училищното образование на детето".
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...