avatar

... Великден и децата на Бог (продължение)

от Lady in red на 11.04.2006 15:11 2 коментара , 904 прочита
Категории: Семейство, Нещата от живота, Размисли
Ключови думи: родители, благотворителност, сираци
Наближават християнски празници и се запитвам какво държавата прави за народа и прави ли въобще нещо?
Много е тъжно, но е факт, че точно тогава държавниците ни се сещат за хората лишени от внимание, за самотниците и се втурват да правят благотворителност. Опитват се на база на едно добро дело да печелят гласове и привърженици. Не е ли жалко! Не е ли това подигравка, злоупотреба с положението на тези хора! И тогава следват въпроси като: Защо само по празниците се сещат? Защо само един единствен път го правят? Защо не се грижат наистина за народа?
Защото са забравили, че благодарение на тези хора са натрупали богатство и престиж, обществено положение. Защото са забравили, че тези хора дълги години са ги хранили. Защото не мислят, че един ден и те ще изпаднат в подобна зависимост и ще трябва да разчитат на младото поколение, на децата.
Какво правят те? Купуват оборудване, правят ремонти веднъж на 20 години, зареждат с бакалия, подаряват играчки и дрехи втора употреба. И това се казва благородство! Всички мислят откъм финансовата страна. Хайдеее, изтупват благодеянията си и си заминават. Никой не се сеща, че това са човешки същества и имат нужда от внимание и забавление, от грижи.
Сигурно сте попадали на интервюта на журналисти с деца сираци или хора в старчески домове. Когато ги попитат какво най-много искат какво отговарят? – родители, семейство, приятели. Една толкова проста, съкровена и макар, че е проста най-съществена и смислена мечта.
Учудвам се и на отношението на социалните служби. В интернет попаднах на няколко обяви на социални институции, занимаващи се с осиновителна и настанителна дейност и останах потресена от обявата им, от посланието, което отправят към младите майки. Вместо да ги мотивират да се грижат за децата си, да поемат отговорност и да си стегнат мързеливите задници ги окуражават пишейки съобщения, че съответният дом, служба приема деца на родители, които са бедни и следователно не могат да се грижат за тях. По-добре ли е да изоставиш детето си в дом, който ти предлага същите мизерни условия каквито и ти можеш да му предложиш, с тази разлика, че ти няма да лишиш детето си от така копняната от него родителска обич?
Приканвам всички бъдещи майки, на които им е минала мисълта да изоставят детето си, вместо да се жалват за окаяното положение в което се намират, да направят нещо, за да променят това положение и да не си оставят децата на произвола на съдбата!
Също така приканвам и хората, които имат финансова възможност да гледат дете, а се чувстват самотни да си осиновят едно приятелче. Така хем те няма да са вече самотни, хем детето ще е щастливо.
Разпечатване