Смях се, смях се, смях се. Много, много при това. Колкото и да е класическа пиесата, винаги се пречупва през съвремието ни. През безсмислието на ежедневните нещица, които могат да бъдат изкривявани през различните погледи. За да се появи шутът и да го обясни по най-точния начин: Всичко, което е тъй, е съвсем инак. В ролите са само мъже, включително и в женските образи. Струва си да се види Малин Кръстев в образа на Оливия. Как си вее с ветрилото и потропва с токчета, :) Макар че, аз най се възхитих на Вежен Велчовски, който се беше превъплътил в ролята на сър Андрю Чикчирик. Песни, танци, свежи лафове, пълна бъркотия, както и в битието ни. Почти липса на декори, но въртящата се сцена е просто прелестна.



И ако си лягаш да спиш след полунощ, значи си лягаш рано, :)))