Винаги съм мразила анкетите и тестовете (със затворени въпроси). Ужасно е да те ограничават. Още по-ужасно, ако е за неща, за които уж се иска твоето мнение. Какъвто е случаят.
Не искам да обиждам анкетата, ни най-малко. Още повече, че ако някой каже „Направи ти, като не ти харесва. Аман от критици” или нещо от сорта, ще е напълно прав.
Обаче тая формулировка на нещата малко ме обижда.
„Каква е според вашето лично разбиране е функцията на приятелите?” Хм, ехо, за едно и също нещо ли говорим? Функция? Това не е анкета за това каква е функцията на черния ви дроб или надбъбречната ви жлеза (нали?). Говорим за живи човешки същества, които, по някаква случайност, играят важна роля в нашия живот. И ако някой си мисли, че целта в живота на някого (да се чете (най-добрият ти) приятел) е да ти улеснява живота, много се лъже ... или през последните години е живял в джунглата и се е изживявал като Краля на същата, където безброй маймуни са играли ролята на личните му асистенти.
Както и да е, да се върнем на причината за този пост/отговор/бла-бла-бла...
Приятелят няма функция. В смисъл, има определена роля в живота ти/ми, но тя определено не може да се окачестви като функция. Най-малкото, защото тая дума ми звучи като извадена от някой прашасал учебник по математика (ама как ги мразех тия функции) или биология (както вече се разбра). Имам чувството, че след малко някой ще ме накара да начертая и схема на кръвоносната система на животното „приятел”. От ония със синьо и червено.
Като кажеш функция, все едно говориш за нещо, което трябва да прави разни неща, без никой да го ебава пита иска ли или не иска. Сещаш се - „Няма не искам, няма недей...”.
Приятелят си е приятел. Човек, когото познаваш сякаш от векове; с когото се разбирате само с поглед; който знае всичко за теб и остава до теб, въпреки че много неща могат да не му харесват. От истинския приятел не се иска нищо, напротив – ти искаш да му дадеш нещо. И се радваш, ако той го вземе.
Общо взето, приятелят просто трябва да бъде човекът, който си е. И ти да му се радваш. И той да ти се радва на теб. И въобще всичко да идва непринудено, без усилия. Мисля, че това е есенцията на приятелството. Всеки се чувства удобно в кожата си и няма нужда да се прави на „мъж”, а на другият срещу теб му е удобно да си такъв, какъвто си си.
Грешно е, да си мислиш той какво ми дава на мен и с какво ще ми служи, ако ми е приятел. Това консуматорско мислене ми е ужасно противно. Предполагам на никого няма да му е приятно, някой да го разглежда като парче свинско в месарския магазин, питайки се точно каква ли хранителна стойност имаш.
Та, приятелят няма функция. Той е просто човек, когото цениш заради това, което е.
Сега като се замисля, тоя въпрос може да се разглежда и като „Каква, според теб, е функцията ти като приятел?”, което е доста по-приемливо. Но все пак – функция?!?
Хм, да не би да избързах с критиките?
Съжалявам Извинявам се на автора, ако въобще не е имал това предвид.
П.С. Повече трябва да се пише в тая категория. Къде останаха приятелството, човешките отношения? Понякога ми писва да чета за политика, стачки, заплати, пенсии и т.н. Не че ще помогне, ако си крием главата в пясъка. Но ми липсва човешкото. Онези неща, за които се пишеше преди година и хората, които ги пишеха.