Всичко ми е още...някак нереално...
като приказно-красив...вълшебен сън...
До полунощ принцеса бях...със рокля бална...
Пепеляшка съм отново...след дванайсетия звън...
За принца копнея..., с който нежно танцувах...
изгарят ме още...тия лудо-зелени очи...
За него сърцето ми...страстно жадува...
с него са пълни...всички мои мечти...
Мисля си...дали
ще ме потърси и намери...
Питам се...дали и той безумно ме обича...
Дали...с обувката кракът ще ми премери...
и отново да прегърне...своето момиче...