намерих шишенце със засъхнало

                                        мастило.

Вдъхнах забравения аромат,

 а то с перодръжката на времето

                     нарисува  пред мен,

юноша свенлив с девойка красива

в разцъфналите слънчогледови ниви.

Погледът ми от спомени се замъгли,

a да рисува тя не спира -

                        ето ме- остригано хлапе,

   лудеейки  яхнал кон  с развята грива.

И сам не знам, как  това мъничко шише

                       детството ми  е събрало.