Репортаж от учителския протестен митинг в София

от queen_blunder на 29 септември 2007, 01:50

Категории: Новини - Политика

 
Още от сутрешното интервю, което Павел даде по националното радио, до самият край на вчерашния ден не спрях да се вълнувам и честичко да ми заблестяват сълзи в очите. Понякога се питам дали това не е така, защото нервната ми система е станала прекалено слаба, щом толкова лесно излиза от равновесие, или онова, което наблюдавам, впечатлява и разтърсва и другите около мен.

Ще ви представя фото репортаж от учителския протестен митинг, като се съобразя с хронологията.

Той започва с излизането ми от училище, когато на входната врата видях плакат, направен от нашите ученици – онези, заради които сме излезли да се борим и да протестираме. Едно е безспорно: каквото и да си говорим, тяхното мнение е най-важно за нас сега, в този момент. Ако те ни разбират и подкрепят, това ни зарежда с неподозирани сили да издръжим на предизвикателствата и да преодолеем трудностите. Затова не може човек да остане безразличен, да не му трепне сърцето, когато прочете ето това... нали?



После на трамвайната спирка се засякохме с колеги от други училища и детски градини. Увековечих ги и тях.



Когато пристигнахме в 16:00 часа пред Министерския съвет, вече имаше насъбрали се хора, а полицаите се бяха заели да изпълнят задълженията си. Тук може да се види нещастната ни озвучителна система, благодарение на която 2/3 от присъстващите нищо не чуха от речите, произнасяни от трибуната.



До уречения час – 16:30 се стичаха учители от всички посоки. Някои биеха звънеца за започване на часа по демократично гражданство.



Една колежка ми поднесе да прочета стихотворение, написано от една детска учителка.



А точно, когато започна официално митинга, вече се бяха събрали хиляди преподаватели, много от които държаха плакати в ръце. Надписите от тези плакати никога няма да забравя. Част от тях снимах, но и доста останаха незаснети, защото не успях да стигна до тях. Прочитайки ги, чувствах горчивината, иронията, гнева, болката, обичта, с които са изпълнени моите колеги, и които с всяка своя дума изричаха страшни истини за българското образование. Мисли, позиции, мнения, които години наред споделяме помежду си, но, както изглежда, настъпи моментът да ги кажем на всеослушание.

Дано нашите сънародници да разберат посланията ни! Ето ги и самите плакати.