Кристиян Ваклинов
Кристиян Ваклинов на теснолинейката. Снимка: Блу линк
Б. р. - Историята, разказана по-долу е необичайна. Ученик писал до
премиера и в резултат железниците пуснали отново спрян от две години
влак - теснолинейка от Добринище до Якоруда, най-живописната жп линия в
България.
И случаят не е някаква пиар акция на медии, обслужващи правителството.
Историята, разказана от първо лице от самия ученик Кристиан Ваклинов,
излезе преди няколко дни само в сайта BlueLink.net. Никой не й обърна
внимание. Нито вестниците на Пеевски я препечатаха, нито някоя телевизия
потърси младежа. Историята е поучителна какво може да постигне
гражданската инициатива и активността на един отделен човек, затова я
пускаме тук.
Кристиян Ваклинов вече е студент първи курс в УНСС. Благодарение на него
и изчисленията му, вечерният влак по теснолинейката от Добринище до
Якоруда тръгна след 2 години пауза и ще бъде в списъка с влаковете,
които ще се движат от 16 декември 2013-а до края на 2014 година. Хиляди
хора са му благодарни.
Снимка: Паун Македонски, Impact Press Group
…
Разказът започвам малко отдалече. България е страна с
много богата и красива природа. Нашата най-голяма ценност е родната
българска земя и нейните уникални забележителности, за които не сме се
борили и поне трябва да браним както подобава. Теснолинейката Септември –
Добринище е единствената железопътна линия у нас с междурелсие 760 мм
(при нормално 1435 мм), свързваща Горнотракийската низина с Родопите,
Рила и Пирин планина. Това е безспорно най-красивата железопътна линия
на Балканите, свързваща Тракия с Чепинско и Разложко. Освен с чара си,
теснолинейката Септември – Добринище впечатлява и със своята сложност на
изграждане и мащаба на строителната работа в такъв тежък
високопланински регион, проведена в периода 1921 – 1945 година. Тази
железница свързва СПА и ски столиците на Балканите – Велинград и Банско,
както и най-високата жп гара и най-високата планина отново на
Балканския полуостров – гара Аврамово и Рила планина. Призовавам тези,
които не са пътували до Велинград или Банско с това влакче да го
направят, защото преживяването е уникално и незаменимо. От друга страна
обаче, освен атрактивна, теснолинейката е изключително важна за местното
родопско население от Велинград, Якоруда, Белица, Разлог, Банско,
Добринище и всички села, разположени по баири и чукари в непроходимите
Родопи и Рила, защото повечето населени места нямат друг превоз, особено
през зимата.
Фоторепортаж за теснолинейката от лятото на Паун Македонски, Impact Press Group
До края на 2011 година по теснолинейката Септември –
Добринище пътуваха 4 чифта влакове, което ще рече, че по четири влакови
композиции в денонощието заминаваха от двете крайни гари съответно към
другата. С влизане в сила на новото разписание през 2012 година
влаковете по теснолинейката бяха крайно орязани. Вечерният влак от
Добринище и обедният от Септември бяха отменени. Като резултат от това
близо 40 хиляди жители в района на Добринище, Банско, Разлог, Белица и
Якоруда останаха без всякакъв вечерен превоз от работата (в Добринище,
Банско и Разлог) до домовете си. Последваха стачки, спирания на
движението на влаковете от ощетени граждани, подписки, молби и жалби до
различни институции. Всичко без резултат. Вечерен влак – няма. Измина
цялата 2012-а година. Стотици напуснаха работа, по простата причина, че
нямат алтернативен превоз до селото или градчето си вечер. Никой не
обърна внимание на това. През следващата 2013-а година все пак бе
назначен обеден влак от гара Септември, но за сметка на това вечерният
бе с намален маршрут само до гара Велинград. Освен всички засегнати
работещи имаше и десетки пътници, които бяха ползвали вечерните влакове
по линията за връзки с тренове за морето през лятото.
Може би ще се запитате защо се занимавам с това?! Аз
съм първа година студент в УНСС – специалност “Финанси”. От Пазарджик
съм, но вече шеста година живея в столицата със семейството си. Много
обичам родния си край и не пропускам уикенд, в който да не се прибера
към Пазарджик. Израснал съм в този град и по пътя за Велинград. От малък
имам спомени за влакчетата по теснолинейката, които разминавахме по
пътя. Много им се радвах. От 3 години пътувам редовно по теснолинейката и
вече съм част от нея, така образно да се каже. Тази приказна железница
внася много сантиментални чувства в моя живот. Водил съм много свои
приятели, които задължително повтарят маршрута с радост.
Снимка: Паун Македонски, Impact Press Group
От 2010 година насам с нищо различно от влак не тръгвам за Велинград
или Банско. Забелязах много слаби места в управлението на тази
железница. Преди години тя бе пред закриване, заради уж неефективност и
нерентабилност. Лъжа! Местните българо-мохамедани, живеещи в закътани
колиби и махали нямат друг превоз, нямат шосета до населените си места и
ходят с километри до теснолинейните гари и спирки. Линията е жива, но
неиздаването на билети я изкарва на първо място по неефективност. Не са
един и два пътите когато съм пътувал с влакчето – препълнено, особено
през летните уикенди, когато има дори чужденци, “умиращи от кеф” –
казано на жаргон. Но по данни на компанията БДЖ, влакът е пътувал с
десетина пътници, което е недопустимо. Теснолинейката е богатство за
родопчани, тя е част от живота им и без нея те не могат да съществуват.
Тя е връзката им със света.
Поради всички тези факти и множеството ми
запознанства с хора пряко или косвено свързани с тази линия, хора, които
знаят колко е необходима и жизненоважна за региона, аз се заех лично с
проблема. През 2012 година писах писмо до изпълнителния директор на БДЖ
тогава, с молбата да направят по-удобни и бързи връзките на
теснолинейката с нормалните влакове на гара Септември. Нямаше резултат.
По-късно – в края на годината проведох анкета във влака. Анкетирах 121
души – пътници – местни и туристи, дори чужденци. Попитах колко е важна
за тях линията, достатъчни ли са влаковете, какво биха правили ако я
закрият и прочие. Всички бяха единодушни. Хората започнаха да се радват,
че някои е дошъл да ги попита какво им трябва. Започнаха да искат да се
подпишат и ме молиха да изпратя желанята им “горе при началниците в
София”. Сформирах подписка за връщането на вечерния влак от Добринище
поне до гара Якоруда, след като местни ми разказаха, че са напуснали
работа и че някои спят на гарите в Банско и Разлог, за да чакат сутрешен
влак, за да се приберат. Изпратих и подписката в министерството, но без
успех.
Не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е
рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на
безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз.
Всичко това ми се вижда като гавра с нас – гражданите.
Снимка: Паун Македонски, Impact Press Group
През това време дойде 2013-а година, изписах множество
писма, препоръки, предложения, жалби, молби и т. н. до министерството на
транспорта, инф. технологии и съобщенията, до двама директори на БДЖ и
НКЖИ, до БДЖ-ПП, но всичко бе напразно. Тогава реших, че трябва да
предприема друг подход и нито за миг не се отказах. Написах много
подробно писмо до самия премиер – Пламен Орешарски, за безобразията
извадили теснолинейката от употреба. Разказах, че не е нормално регион с
положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и
същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен
от транспорт в 21 век, в Европейския съюз. Всичко това ми се вижда като
гавра с нас – гражданите.
Описах му подробно проведеното от мен изследване на пътникопотока и
влаковата населеност по линията за период от 2 години и констатациите
ми. Обясних, че не може едни хора да чакат по 15 часа между 2 влака, а
други – от Велинград да имат влак през един час в едно и също
направление (Септември) – такъв влак бе назначен преждевременно – движещ
се и днес – абсолютно празен.
Получих отговор, че е наредено на Министерството на
ТИТС и Холдинг “БДЖ” ЕАД да разгледат обстойно случая и да информират
мен и Министерски съвет за взетите мерки. Ето, че след този отговор на
моето писмо – получен през май юни месец, имаше развитие на проблема. В
края на октомври получих отговор от БДЖ до мен и до Министерски съвет,
че в новия график за движение на влаковете през 2014 година, влизащ в
сила на 16.12.2013 година, е заложен нов влак по теснолинейката, по
направление Добринище – Якоруда, както аз съм предложил. Влакът ще
пътува всеки делничен ден, като ще заминава на 18:55 ч. от гара
Добринище и ще пристига в Якоруда на 20:25 часа.
Ето, че аз извоювах желанието на хиляди български граждани от
държавата и искрено се надявам, че тези хора ще бъдат доволни и влакът
ще им бъде много удобен и полезен, а транспортът – улеснен и подобрен.
Не е важно, че съм го направил аз, важното е, че институциите обърнаха
внимание на един - тогава - ученик, който бе наясно с проблема.
Именно ние сме хората, които трябва да променяме нещо.
От BlueLink.net
Историята е дадена като пример за вдъхновение, сред други различни
истории, на страницата за конкурса ЧистоЗнание в действие, за Играта на
Любопитните, за Премакултура и пр. цветя:
Общественият транспорт като общополезен и насърчаващ дружелюбието и
икономията на енергия за обществото, би трябвало да бъде насърчаван
всячески и достъпен за всички, което най-просто може да значи безплатен
за потребителите си, а личните МПС-та би следвало според здравия
споделен разум да се използват само в крайни случаи и наистина там,
където устройство на обществен транспорт не е възможно или твърде
ненужно и тяхното използване би могло да се ограничава и санкционира с
мерки, противно на обществения транспорт, произтичащо от желанието за
изграждане на едно дружелюбно и екологически приемливо и устойчиво
общество.
Общественият транспорт има много предимства, когато се полага
необходимата грижа за него, като свободното време примерно по време на
пътуването, но тук най-важното е да се подчертае, че той наред с
останалите услуги, както и образованието, са гаранти за елементарното
подсигуряване на базовите нужди на населението, само въз основата, на
които може да се гради щастието на отделния човек, и това, колкото
по-демократично, толкова по-добре, а това ще рече да се насърчава
участието и загрижеността на всички в общественото управление,
участвайки конкретно и ежедневно в живота на общностите, тяхното
устройство и на различните услуги, които ги засягат.