РЕШЕНИЕ
№ 10673
София, 18.07.2011
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя МАРИНА МИХАЙЛОВА по адм. дело № 9548/2010.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Асен Панев Петров от гр. София срещу заповед № РД-10-1206/09.07.2010 год. на министъра на образованието, младежта и науката (МОМН), с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа оплаквания, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в противоречие с чл. 93, ал. 1 ЗДСл не е изслушана от дисциплинарнонаказващия орган, не са обсъдени писмените му обяснения и не е взето предвид становището на дисциплинарния съвет. Твърди също, че заповедта не съдържа описание на конкретни нарушения, нито доказателствата, които да ги установяват и в този смисъл е издадена в нарушение на изискванията за форма, а наказанието е наложено, без да са налице основанията, предвидени в закона за това, тъй като не е осъществил посочените в акта нарушения на служебните задължения. Моли заповедта да бъде отменена, като й се присъдят и разноските по делото.
Ответникът - министърът на образованието, младежта и науката оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
От събраните по делото доказателства Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установено следното:
Жалбоподателят е изпълнявал длъжността "държавен експерт" в отдел "Достъп до образование" в дирекция "Достъп до образование и подкрепа на развитието" на МОМН, с ранг ІV старши.
Със заповед №РД09-300/18.03.2010 година министърът на образованието е определил комисия за организиране и провеждане на дейности по провеждане на държавните зрелостни изпити през майската сесия на учебната 2009/2010 година, като жалбоподателят Петров е включен като член на тази комисия под номер 4 и е отговарял за провеждането на държавните зрелостни изпити на ученици със специални образователни потребности. С последваща заповед № РД-09-515/30.04.2010 година министърът на образованието е определил дейностите по организиране на зрелостните изпити на учениците със специални образователни потребности и е определил жалбоподателя за ръководител на работната група. На 02.07.2010 година Асен Петров е предоставил на министъра на образованието, младежта и науката информация относно дейностите по изготвяне на изпитните материали за на брайлов шрифт за държавните зрелостни изпити по български език и литература през месец май 2010 година, което писмо има харектер и на обяснения относно предприетите от него мерки за сигурност за непредоставяне на изпитните материали преди проведения изпит.
На заседание, проведено на 02.07.2010 година, дисциплинарният съвет е приел, че въз основа на писмените доказателства, представени от органа по назначаването, писмените обяснения на жалбоподателя и доклад от МВР са допуснати нарушения от страна Петров, изразяващи се в ненадлежно съхраняване на информацията за изпитните материали, липса на сигнал от негова страна до МОНМ за съмнения в надежността на системата за опазване на информацията и непосочване на причини за негативния резултат на специализираната проверка на МВР с технически средства. Излага съображения, че нарушенията са тежки, както и че са предизвикали са обществен скандал и са настъпили крайно неблагоприятни последици за държавната служба и достига до единодушното решение, че на служителя следва да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение”.
Липсват доказателства жалбоподателят да е бил поканен да даде писмени обаснения и да е поканен за изслушване от дисциплинарнонаказващия орган съгласно изискванията на чл. 93, ал.1 от ЗДСл. Въпреки това Асен Петров е депозирал "Информация", която може да бъде тълкувана като писмени обяснения, в която твърди, че му е поискана устно от министъра. По делото е разпитан свиделят Станоев - председател на Дисциплинарния съвет при МОМН, който твърди, че изслушването на жалбоподателя е станало броени дни преди заседанието на ДС, извършено е от министъра в негово присъствие, но не си смомня точната дата. Разговорът е бил устен.
На 09.07.2010 година г. министърът на образованието, младежта и науката издава заповед № РД 10-1206, предмет на оспорване, с която налага на Петров дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение. Дисциплинарнонаказаващият орган приема, че държавния служител е извършил нарушенията на служебните задължения, изразяващи се неизпълнение на задълженията на Петров, възложени му със заповеди №РД09-300/18.03.2010 и №РД-09-515/30.04.2010 година на министъра на образованието. Изложени са мотиви, че на 14.05.2010 година в 8 часа сутринта е бил проведен държавен зрелостен изпит по български език за всички зрелостници, като първият изтеглен вариан е бил варинт №2. Във форума на интернет на 13.05.2010 година е имало информация за вариантите, които могат да се паднат на зрелостниците. По повод на изтичането на тази информация МОМН е образувало проверка и е сезирало МВР. В справката на МВР е било посочено, че на 25.06.2010 година в Института по психология към МВР Асен Петров е бил подложен на полиграф и положителният резултат на полиграфа установява, че Петров е отговорен за изтичане на темата за ДЗИ.
При тези факти министърът на образованието, младежта и науката приема, че с описаните действия жалбаподателят не е изпълнила задълженията си съгласно посочените заповеди и Наредба №3/2004 година за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити по поради това приема, че е осъществен съставът на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, поради което и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 налага на Петров най-тежкото дисциплинарно наказание.
При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон.
Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал.1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че това изискване не е спазено. По делото са депозирани писмени обяснения на Петров от 02.07.2010 година, като липсват доказателства същия да е поканен както да бъде изслушан на определена дата и час, така и да представи писмени обяснения на дисциплинарнонаказващия орган. Показанията на разпитания свидетел Станоев установяат наличието на разговор между жалбоподателя и министъра на образованието, но той не посочва конкретна дата на този разговор, липсва и протокол за изслушването, поради което същият не може да се приеме за изпълнение на процедурата по чл. 93, ал.1 от ЗДСл. При това положение, административнонаказващият орган не е изпълнил кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия, което е основание за отмяна на заповедта, без да бъде разглеждан спора по същество.
Въпреки това съдът намира, че към административната преписка не са налице доказателства, такива не са представени и в хода на съдебното производство, обосноваващи по същество налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя.
Основателни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че не в заповедта не са конктретизирани извършените от жалбаподателя дисциплинарни нарушения и в оспорената заповед няма конкретна формулировка кои от задлъженията си по длъжностна характеристика е нарушил. Липсват и конкретни задължения в заповеди №РД09-300/18.03.2010 и № РД-09-515/30.04.2010 година на министъра на образованието във връзка с това какви задължения е имал жалбоподателя и какви мерки не е предприел с цел да предотврати изтичане на ифромация за изпитните варианти по български език и литература. Посочения доклад на МВР не е приложен по делото и съдът не може да извърши преценка за какви нарушения или престъпления от жалбоподателя му е наложено дисциплинарното наказание. Акцентирането в заповедта на действията в МВР, т.е. в администрация, извън администрацията на органа по назначаване, с което служителите на МОМН, имащи някакви отношения към тези матури, били подлагани на изследване с полиграф не е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Изследванията с полиграф не са предвидени, нито в АПК, нито в ЗДСл, като способ за установяване наличието или липса на вина на държавните служители. Полиграфското изследване не представлява доказателствено средство дори в наказателния процес, а още по-малко в административните и трудовите правоотношения. В случай, че срещу държавния служител е образувано наказателно производство, то за органа по назначаването е предвидено правомощие по чл. 100, ал.2 от ЗДСл да го острани временно от работа. Самото наказателно производство не е предвидено като самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 89 от ЗДСл.
В мотивите на оспорената заповед липсват съображения, които да обосновават както конкретните нарушения, така конкретната им тежест. Поради това не може да се направи извод, че пропуски в работата на жалбоподателя са достатъчни за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”. Този извод следва от обстоятелството, че при определянето на наказанието административния орган и съдът следва да се съобразят с разпоредбата на чл. 91 от Закона за държавния служител, която изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител.
Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерството на образованието, младежта и науката следва да заплати на жалбоподателя сумата 1300.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № РД-10-1206/09.07.2010 год. на министъра на образованието, младежта и науката.
ОСЪЖДА Министерство на образованието, младежта и науката, гр. София, бул. „Княз Дондуков” № 2А да заплати на Асен Панев Петров от гр. София, сумата от 1300.00 (хиляда и триста) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението на страните.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марина Михайлова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Виолета Главинова
/п/ Илиана Славовска
М.М.
№ 17287
София, 29.12.2011
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
АТАНАСКА ДИШЕВА
ТОДОР ТОДОРОВ
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Николай Николов изслуша докладваното от съдията АТАНАСКА ДИШЕВА по адм. дело № 11235/2011.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на образованието, младежта и науката, чрез пълномощника юрисконсулт Мария Болашъкова, против решение № 10673/18.07.2011г., постановено по адм. дело № 9548/2010г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № РД-10-1206/09.07.2010г. на министъра на образованието, младежта и науката. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.
Ответникът по касационната жалба – Асен Панев Петров от гр. София оспорва жалбата, като чрез пълномощника адв. Бенатов излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че правилно е отменена заповедта за дисциплинарно уволнение на държавния служител, предвид констатираните от съда нарушения на процесуални правила и на материалния закон.
Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното:
С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменена заповед № РД-10-1206/09.07.2010г., издадена от министъра на образованието, младежта и науката, с която на Асен Панев Петров е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл./ служебното му правоотношение е прекратено. Наказанието е наложено за това, че служителят е извършил нарушения на служебните задължения, изразяващи се в неизпълнение на възложените задължения със заповеди №РД09-300/18.03.2010г. и №РД09-515/30.04.2010г. на министъра на образованието, младежта и науката, като в заповедта са изложени мотиви, че на 14.05.2010г. в 8 часа сутринта е бил проведен държавен зрелостен изпит по български език за всички зрелостници, а във форума на Интернет на 13.05.2010г. е имало информация за вариантите, които могат да се паднат на изпита; във връзка с образуваната проверка от МВР на 25.06.2010г. в Института по психология към МВР Асен Петров е бил подложен на полиграф, и положителния резултат на полиграфа установява, че Асен Петров е отговорен за изтичането на темите за изпита.
За да отмени заповедта за уволнение тричленният състав на ВАС е приел, че при издаването й е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 93, ал. 1 ЗДСЛ., изразяващо се в това, че преди налагане на наказанието дисциплинарнонаказващият орган не е изслушал държавния служител. В тази връзка съдът е посочил, че няма доказателства Асен Петров да а бил поканен да бъде изслушан; показанията на свидетеля Станоев установяват наличието на разговор между жалбоподателя и министъра, но тъй като не е посочена дата на разговора, а освен това липсва протокол за изслушването, то не може да се приеме, че е изпълнена процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Според съда допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на заповедта.
Наред с това тричленният състав на съда е приел, че е допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като не са представени доказателства, обосноваващи по същество налагането на дисциплинарното наказание „уволнение”. В тази връзка съдът е посочил, че в заповедта не са конкретизирани извършените от жалбоподателя дисциплинарни нарушения, като липсват и конкретни задължения в двете заповеди, цитирани в оспорената заповед за уволнение. Посоченият в заповедта доклад на МВР не е представен по делото и не може да се извърши преценка за какви нарушения или престъпления е наложено дисциплинарното наказание. Съдът е посочил също, че изследванията с полиграф не са предвидени като способ за установяване наличието или липсата на вина на държавните служители нито в АПК, нито в ЗДСл., като полиграфското изследване не представлява допустимо доказателствено средство дори в наказателния процес. В случаите, когато срещу държавния служител е образувано наказателно производство, органът по назначението може временно да го отстрани от работа, но не и да го уволни на това основание. Наред с това съдът е приел, че в заповедта за уволнение липсват съображения, които да обосновават както конкретните нарушения, така и тяхната тежест, което представлява нарушение на изискванията по чл. 91 ЗДСл., според които при налагане на дисциплинарното наказание следва да се прецени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. По подробни съображения в този смисъл, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е отменил същата.
Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно.
От фактическа страна по делото е безспорно, че преди уволнението с процесната заповед жалбоподателят Асен Панев Петров, ответник в настоящото производство, е заемал длъжността „държавен експерт” в отдел „Достъп до образование”, дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието” на Министерството на образованието, младежта и науката /МОМН/, с ранг ІV старши.
Със заповед № РД09-876/02.07.2010г., издадена от министъра на образованието, младежта и науката е наредено да бъде образувано дисциплинарно дело и да се свика дисциплинарен съвет за разглеждане нарушенията, извършени от Асен Панев Петров, наредено е също дисциплинарният съвет да изясни фактите и обстоятелствата по извършените нарушения, да обсъди писмените обяснения на държавния служител и да представи становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършените нарушения дисциплинарно наказание. Въз основа на тази заповед дисциплинарният съвет към Министерството на образованието, младежта и науката /МОМН/ е провел заседание на 02.07.2010г., на което е взел решение, обективиращо становището по дисциплинарно дело №9/2010г. за налагане на дисциплинарно наказание на Асен Панев Петров по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. - уволнение. С вх. № 94АА-1191/02.07.2010г. от министъра на образованието, младежта и науката са приети писмените обяснения на държавния служител, дадени в писмен документ, озаглавен ”Информация относно дейностите по изготвяне на изпитните материали на брайлов шрифт за държавните зрелостни изпити по български език и литература”. От министъра на образованието, младежта и науката е издадена заповед № РД10-1206/09.07.2010г., с която на Асен Панев Петров е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл.
От фактическа страна безспорно е също, че със заповед №РД09-303/18.03.2010г. на министъра на образованието, младежта и науката са определени лица, които отговарят за отделните дейности по организиране и провеждане на държавните зрелостни изпити /ДЗИ/ през майската сесия на учебната 2009/2010г. и които докладват на министъра във връзка с организирането и провеждането на ДЗИ, като сред тези лица е и Асен Петров /т. 4 от заповедта/, за който е наредено да отговаря за дейностите, свързани с полагането на държаните зрелостни изпити от ученици със специални образователни потребности. Със заповед № РД09-515/30.04.2010г. министърът е определил работна комисия с ръководител Асен Петров, която през периода от 10.05.2009г. до 16.05.2009г. за сесия май-юни на учебната 2009/2010г. да извърши дейности по организиране на: подкрепящата среда за ДЗИ на ученици със специални образователни потребности; адаптирането, предпечатната подготовка, отпечатването, засекретяването и раздаването на изпитните материали на брайлов шрифт за зрелостници с нарушено зрение; адаптирането на изпитните материали чрез софтуерен продукт JAWS и програма за синтетична синтезаторна реч „Speech lab – Gergana” за работа с компютър за зрелостници с нарушено зрение. В заповедта е посочено, че ръководителят на групата организира и ръководи дейността й.
Въпреки че по делото липсват доказателства в тази връзка, между страните е безспорно и съдът приема за установено, че на 14.05.2010г. в 8 часа сутринта е проведен държавен зрелостен изпит по български език и литература за всички зрелостници, като е изтеглен вариант 2 – „Силата на словото в одата „Левски” на Иван Вазов”; на 13.05.2010г. във форума „BGHELP” в Интернет е имало информация за вариантите, които могат да се паднат на зрелостниците. Не се спори също, че „изтичането на информация” /цитат от обжалваната заповед/ е станало достояние на широката общественост и в това число на родителите на зрелостници чрез медиите.
От показанията на разпитания в съдебното заседание на 16.05.2011г. пред тричленния състав на ВАС свидетел Лъчезар Станоев, се установява, че същият е бил председател на Дисциплинарния съвет към МОМН, същият е присъствал на изслушването на Петров, което е проведено в кабинета на министъра на образованието, младежта и науката броени дни след заседанието на дисциплинарния съвет и преди връчване на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. Свидетелят дава също показания, че Петров е обяснил устно фактите по случая, като становището му е било, че не е виновен за случая, не е носил и не е представил никакви доказателства, министърът му е задал няколко въпроса.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността, която е заемана от Асен Петров преди уволнението, като страните не спорят по връчването й, което е удостоверено с подписа на служителя на 15.03.2010г., не се спори и по нейното съдържание. Същевременно никоя от страните не навежда фактически или правни доводи във връзка с тази длъжностна характеристика.
Предвид представените по делото доказателства, накратко описани по-горе, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Единственото несъответствие между събраните доказателства и изводите на съда от фактическа и правна страна е свързано с преценката относно устното изслушване на служителя от дисциплинарнонаказващият орган. Настоящият касационен състав не споделя извода на тричленния състав на съда, че не е проведено изслушване на Асен Панев от министъра на образованието, младежта и науката в нарушение на изискването по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. От показанията на свидетеля Л. Станоев, възпроизведени накратко по-горе, се установява, че такова изслушване е проведено лично от министъра и това е сторено в периода след заседанието на дисциплинарния съвет и преди връчването на заповедта за уволнение. Свидетелят дава обяснения относно предмета на разговора, от които се установява, че изслушването е било свързано с образуваното дисциплинарно производство, служителят е дал устни обяснения, министърът му е задал въпроси. Датата на провеждане на изслушването не е конкретно посочена от свидетеля, но предвид дадените в показанията на свидетеля времеви параметри е видно, че изслушването е било в периода между 02.07.2010г. /датата на заседанието на дисциплинарния съвет/ и 09.07.2010г. /датата на връчването на заповедта за уволнение/. Значението на датата на изслушването не е самоцелно, а е свързано с преценката дали е проведено в рамките на дисциплинарното производство и преди издаването на заповедта. Както се посочи, в случая е установено че изслушването е проведено именно в този период.
В случая не е установено основание за игнориране на показанията на изслушания свидетел, тъй като не е доказано и не се твърди наличие на някоя от хипотезите, изрично предвидени в чл. 172 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 ГПК, нито са налице конкретни данни, че свидетелят е заинтересован от изхода на процеса по други причини. Същевременно по делото липсват доказателства, които да опровергават достоверността на показанията. Не може да се изведат доводи за недостоверност на показанията на свидетеля и от факта, че същият е бил председател на дисциплинарния съвет. В приложимите нормативни разпоредби не са предвидени изисквания за съставяне на протокол за изслушването, нито за удостоверяването му по друг специален начин, поради което не може да се направи извод, че изслушване не е проведено само поради липсата на такъв протокол. Същото се отнася и до връчването на нарочна писмена покана за изслушването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че служителят е бил изслушан устно от дисциплинарнонаказващият орган преди издаването на заповедта за уволнение, с което е изпълнено кумулативното изискване по чл. 93, ал. 1 ЗДСл.
Посоченият необоснован извод на тричленния състав на съда обаче не е довел до неправилност на крайния резултат по правния спор, тъй като са обосновани и правилни изводите на съда за несъответствие на обжалваната заповед за уволнение с материалния закон. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява обективното осъществяване от страна на служителя Асен Петров на фактически действия или бездействия, които да представляват неизпълнение /нарушения/ на негови служебни задължения. В обжалваната заповед за уволнение, освен изложението на възприетата от дисциплинарнонаказващия орган фактическа обстановка, не се съдържа обсъждане или позоваване на доказателства, от които да се установява извършването на нарушения. Единственото позоваване на доказателство, чрез което се установява извършването на нарушение /или нарушения/ от страна на Асен Петров е в следния абзац от заповедта /стр. 2 от същата/: ”В справката на МВР е посочено, че на 25.06.2010г. в Института по психология към МВР държавният служител Асен Петров – държавен експерт в дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитие в МОМН”, е бил подложен на полиграф /детектор на лъжата/ като пряко отговорен за дейностите свързани с полагането на ДЗИ от ученици със специални образователни потребности. Положителният резултат на полиграфа установява, че отговорен за изтичане на темата за ДЗИ по български език и литература, проведен на 14.05.2010г. е държавният служител Асен Петров”. Въпросната „справка на МВР” /цитат/ не е представена по делото, като нито в заповедта, нито в друг документ са посочени номер, дата, издател и други индивидуализиращи признаци на тази справка, няма данни и за образувана предварителна проверка в МВР. Дори в искането в касационната жалба за събирането на справка от МВР като доказателство не е посочена подобна информация за твърдяния документ – „справка от МВР”. Следователно по делото не е доказано изобщо съществуването на такъв документ, а още по-малко е доказано съдържанието му. Независимо от последното, дори и да се приеме, че такъв документ съществува и той има съдържанието, което е посочено в заповедта за уволнение, то той не може да има материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства, доколкото същите са получени чрез полиграфско изследване, а последното не е предвидено като допустимо доказателствено средство по действащото административно и гражданско процесуално право. В тази връзка настоящият състав споделя изложените съображения и направените изводи в обжалваното първоинстанционно решение. Обосноваването на дисциплинарни нарушения с недопустими доказателствени средства е равнозначно на недоказаност на същите.
Наред с изложеното, от съществено значение в случая е това, че в заповедта за уволнение не са посочени конкретните служебни задължения на служителя, които са нарушени, както и конкретните действия или бездействия на служителя, с които тези задължения са нарушени и които, съответно са квалифицирани като дисциплинарно нарушение. Както е видно от съдържанието на заповеди №РД-09-300/18.03.2010г. и №РД-09-5151/30.2010г. на министъра на образованието, младежта и науката, което в съществените части е цитирано по-горе, в тези заповеди не са посочени конкретни задължения на служителя Асен Петров. Същевременно липсват други заповеди или документи, с които да са определени конкретни задължения и отговорности, чието неизпълнение или нарушение от страна на служителя да може да се определи като дисциплинарно нарушение. В заповедта за уволнение е посочен резултат от определено поведение – изтичане на информация относно темите за изпита, но липсват доказателства, от които да се направи обоснован извод, че този резултат е свързан с поведение на служителя Асен Петров.
Предвид изложените съображения, настоящият състав счита за правилен извода на първоинстанционния състав на съда, че обжалваната заповед за уволнение следва да бъде отменена, като издадена при липса на посоченото в нея материалноправно основание за издаването й. Не е доказано служителят да е осъществил действия или да е допуснал бездействия, които да се квалифицират като дисциплинарни нарушения, представляващи основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. По делото е представено доказателство – договор за правна защита и съдействие от 01.11.2011г., за изплатено адвокатско възнаграждение на адв. Бенатов за производството пред касационната инстанция в размер на 650 лв., поради което касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в този размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10673/18.07.2011г., постановено по адм. дело № 9548/2010г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
ОСЪЖДА Министерството на образованието, младежта и науката да заплати на Асен Панев Петров от гр. София, ул.”Цар Иван Асен ІІ” №17, сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Галина Солакова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Александър Еленков
/п/ Атанаска Дишева
/п/ Тодор Тодоров
/п/ Николай Гунчев
А.Д.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи