Когато се споразумеем какъв е мандатът на директора:
Това са обикновени неща. Но в България по тях няма ни преобладаващо нито няколко различни ясни мнения все още. Има за сметка на това един лош новик, всеки опит да се почне дискусия по въпроса да започва отзад-напред с въпросите:
Дано не е толкова безнадеждно. Иначе много добри учители ще напуснат системата заради некадърни директори.
Не е никога. Но няма наиситна много хора, готови да работим по въпроса. И, което е по-лошото - няма много хора, които да вярват, че е възможно да се има доверие на други хора. А определянето на мандат на училищен директор и преценката доколко е изпълнен, нямат много смиъсл, ако в тях не участват в някакво разумно представителство и адекватни пропорции мненията на:
Което по българските стандарати е "твърде много народ" и все "някой ще иска да прецака останалите". Така си мислим за образованието за съжаление. Че интересите на хората в него са диаметрално протиовоположни. Също за съжаление, не знам как това се "лекува" в обозрими срокове. Но съм намислила да опитаме с приятели и съмишленици да го направим за няколко училища. Които смятат че искат и могат да прескочат тая българска болест. Извинявам се ако засягам някого с "българска". Само казвам, че не съм я виждала в 2-3 други евроепйски държави, където са ме пускали достътчно навътре в училище, за да разбера ако има такова нещо.
ПП. Аз не съм учител, нито директор, нито ученик, нито родител на ученик, нито...каквото и да се сетите вътре в системата. Само съм се заинтила да разбера, защо нещо безспорно* като образованието може да се окаже жертва на битки на "противоположни" интереси до степен, че да си загуби цялата красота на приключението учене и израстване на децата от "на мама най-милото" до пълноценен достоен гражданин.
* няма по земята много каузи без естествени врагове и образованието е една от тях, здравето на децата - друга и така са 5-6 не повече.
Публикувано на 11 юли 2009 в 2:43pm
Хубаво е, че само преди ден се появи статия във великотърновския в-к „Борба”, в която директорът на СОУ „Вела Благоева” Ангел Янчев алармира за това, че директори подкупват, за да запишеш детето си в тяхното училище. Новината бе поднесена и от „Нова” тв, където пък в ефир потърпевш баща обясни практиката – обикалят по домовете и предлагат по 50 лв. на родителите да запишат децата си при тях.
Тази схема озадачи уж обръгналия българин, който обаче е чувствителен до скъсване, щом се касае за детето му. Едва ли му се удава обаче възможността да получи проверена информация за хората, на които поверява хлапето си в невъзвратимо важната за него възраст от седем до четиринадесет години. Особено в този период, в който то е „на сигурно”, в училище.
Скандалната новина накара „Разкрития” да се поразрови малко повече в добре прикриваните незаконни дейности на ниво обикновено училище и директори. Информацията ни е от двама преподаватели, един родител и няколко ученици. Споделяно е съвсем деликатно с децата.
Как да се разбере кое училище е фатално неподходящо за „меката ви глина” и „бедната попивателна”? Говорим за масовите училища, в които волю-неволю все пак трябва да учи детето. В частните човек има някакъв избор.
Как да разберем кое превръща ентусиазирания в началото малък човек в апатичен и не дай, боже, разхайлязен тийнейджър?
Мислите, че сложно? Не! Обърнете внимание на директорите. Те са опасно безнаказани и неконтролирани. Дори самите учители и държавата не са толкова виновни. Защото конюнктурата е дала възможността на директорите да си спретнат крепостно владение, за което вие и не подозирате.
Какво става в лошите училища и как това рефлектира директно и безнаказано върху детето, мира и спокойствието у дома ви? За бъдещето да не говорим.
Директорите са несменяеми. За двадесет-тридесет години на управление му намериха цаката как да забогатяват/не ги подценявайте/. От тях зависи подбора на всяка единица преподавателски кадър, а това се заплаща от порядъка на 1000–2000 лв. Някъде тарифата може и да е в евро. А минавало ли ви е през ум , че ако този кадър се окаже некадърен, шефът вече не му е шеф, а заложник. Най-некадърните и несменяеми учители са протежетата. Пък и защо да бъдат насилвани да му носят успеваемост. Неговите хора де. На другите, заварени или проврели се, жална им майка. А те са най-способните. Питайте децата си, разгледайте специалните сайтове, които са създали и там се изповядват без задръжки и емоционално. Цяла галерия карикатури и няколко липсващи имена. Попитайте ги за тях. Те са именно смазваните. И децата го чувстват и сигурно си създават модели и представи за света с неочакван обрат.
Но да продължим за директора! Него не го е грижа за училището – та това не му е частната фирма, фалитът на която ще одуха и него. Докато се въведе мандатността, още едно поколение ще плати данък нехайство и невежество на родителя.
Те и чистачките са с връзки. Мъжете им лепят плочките и градят няколкоетажните вили на скромния роден богаташ. После училището било мръсно и занемарено… Че те тези необразовани лелки са по-важни от директора и си го изкарват на най-кадърните и беззащитни даскали. Като влезете още в лошото училище, ще го познаете по безнадеждно замазаните мозайки, занемарените тоалетни и общото впечатление за запуснатост. И дворовете говорят.
Знаете ли какво виждат и чувстват децата? Как ли си обясняват, че има учители/има, питайте ги/, при които има дисциплина и урокът минава незабелязано. Но има и такива, в които ходят цял час от чин на чин, играят карти, обърнати гърбом към мякащото подобие на преподавател. То просто няма преподаване.
А и фактите в цифри. Попитайте директора /те са любезни и няма как да ви откажат/ колко са в момента паралелките в първи клас пък и нагоре. Ако са само две – бягайте. Тук го няма мениджърът, няма ги емблематичните преподаватели. Или едва оцеляват. Попитайте били ли са доскоро 4-5 паралелките в първи и нагоре класове? Да? Хм… Защо училището работи на една смяна, а преди се е пръскало по шевовете. Децата не намаляват, те са същите, за които няма място в детските градини. Къде отиват само след година. Нали сами не могат да отпътуват в чужбина? Ами действащи родители ги записват малко по-далече, но в добро училище.
Опасните директори унищожават превантивно знаещите учители, защото те са изобличителният пример и неприятното напомняне какво не са парашутистите. И ако това го има другаде, то там цената заплаща оформилия се вече възрастен, но в училище плащат децата.
Опасните директори правят реклама за първокласниците си, че ще осигурят денонощно охраняван и осветен подлез за такива дори без придружител. А през годината това не се случва и подлезът си остава кварталната тоалетна. Който схване, мести детето. Но веднъж одобрени от инспектората паралелки с минимален макар брой ученици, вече не се пипат, макар там да има „мъртви души”, т е. напуснали, но водещи се на отчет деца.
Защо му е на директора да търси спонсори, да подобрява материалната база, визия, престиж, да разкрива интересни паралелки за танци, изобразително изкуство, засилено обучение по езици? Керванът… нали знаете.
Лошите директори са неопознаваеми и за началниците си. Имат си система за ранно оповестяване на проверка и дори несъществуващи занимални се мобилизират, за да не лъсне фактът, че изобщо непрактикуващ „свой“ човек получава цяла заплата на гърба на… знае се кого. Документацията свети. Инспекторът е доволен.
А че на неправомерно уволнен и съкратен неудобен учител, успял да осъди такъв директор, му се заплаща дължимата сума обезщетение от училищния бюджет? Пари от порядъка на 6-12 хиляди лв. Вместо от джоба на сгафилия директор. Та те сега имат ДЕЛЕГИРАН бюджет. Разбирай поверен изцяло на Феодала педагог. В такива училища на родителски срещи ви изнудват да сбирате пари за мазане и кърпене. А пари има, но климатиците и най-новите компютри в кабинета на шефа, както и заплатени осъдителни присъди ги поглъщат. Този същият директор може да разкрие място за общ работник за братовчед си и да се чудят после децата ви защо бравите на такива училища са изкъртени и пр. елементарности. Ами това, което не се знае, но може само да се предполага?
Така че това, че някакъв мухльо се дигнал да купи първолаци, направо си свети, че е аут и той, и училището му. Да го затворят, то и без това е една имитация. Щом директорът е идиот? Директорът на УЧИЛИЩЕ?
И все пак има и добри директори, учители и училища. Търсете ги!
Иначе съм съгласна с мандатността. Това е правилно. Ще лъснат така или иначе възможностите на всички. Тези, които са некомпетентни и неможещи се страхуват. А учителите, ако са прави и сигурни, че са перфектни в работата си, нека станат открито срещу директорите си, щом смятат, че еднолично взимат решения. Ако им стиска. Аз съм учителка, но такова овчедушие в системата не съм виждала от години. А системата трябва да напуснат и много учители, свикнали да ги влачат на гърба си други. Така че казаното за "несменяемите " директори важи в пълна сила и за закотвените с постоянни трудови договори учители, които сега ще се изядат кой да вземе 50 лв. върху заплатат и кой 100. Защото и това не са прочели - главните учители се определят от педагогическия съвет, не от директора.
Мандатност на директорите ще има, когато:
Може би сте пропуснали информацията, че "Новото образование" работи вече по тези въпроси. Те са част от нашия "Закон за училището".
Желаещите да работят за каузата да се свържат с мен, че имаме да превеждаме много от английски.
Странно ли е, че докато четях всичко по темата в главата ми изплува народната поговорка "Докато умните се наумуват, лудите се налудуват"?
За да дам малко повече конкретност на думите си, отговарям на въпросите, поставени в постинга на Мария от 09 октомври:
Каква цел за колко време и кой я определя?
Целите вече сме ги прокламирали и са едни за всички. Виж „Целите на училищното образование в България”.
Що се отнася до задълженията на, т.е. задачите пред, директора, цитирам нашия закон.
---
Член 20Задълженията на един училищен директор са:
(а) да ръководи преподавателската дейност в училището;
(б) да гарантира, че преподаването в училището е съобразено с учебните пътища и образователните програми, предписани, одобрени или разрешени по силата на този Закон;
(в) да оценява или ръководи оценяването на програмите, предлагани в училището;
(г) да прави необходимото учениците (в управляваното от него училище) да покриват образователните стандарти, определени от Министъра;
(д) да ръководи училищната администрация;
(е) да се грижи за реда и дисциплината на територията на училището, и по време на дейностите финансирани или одобрени от Местния училищен съвет (МУС);
(ж) да стимулира сътрудничеството между училището и обслужваната от него общност;
(з) да следи за обективното оценяване и за напредъка на учениците;
(и) да оценява учителите, работещи в училището;
(к) да изпълнява възложените му от МУС задължения - съобразени с разпоредбите и изискванията на училищното настоятелство и самия МУС, - спазвайки клаузите на колективните договори и на собствения си трудов договор.
Kак и колко често проверяваме, че директорът е изпълнил задачите си?
Като начало, този въпрос съдържа отговора на въпроса Кой проверява? - ние. Ние, всички заинтересовани от доброто функциониране на едно училище. В преброяването на заинтересованите страни стигнахме до 18 (!).
Сега по другите въпроси.
Как проверяваме, че директорът е изпълнил задачите си?
Не мисля, че са нужни кампании за проверяване на качеството на свършената от директора работа. Както всичко останало в училище, на резултатите от работата му влияят 1 милион "външни" фактори: от стартовото ниво/възраст на учениците, през професионализма на учителите, до достатъчността на ресурсите на негово разположение и отношенията му с регионалния началник, та дори и симпатиите на някой зам.-министър или кмет.
И едно уточнение в отговор на евентуалните упреци в отвлеченост. Според мен по-важната част от работата и напредъка на всеки в училище, от първолачето до директора, трябва да бъде оценявана не със стандартен тест - според единни критерии за качество,- ами според конкретни цели, план за работа и индикатори, които сам си е изработил. САМ! ... Сам или по-скоро с помощта на компетентни хора, на които има доверие. Новото образование има амбицията да спечели доверието на търсещите директори и учители и като начало им дава на разположение „Целите на училищното образование в България”.
Следователно отговорът на горния въпрос е: директорът поставя целите и плана си за постигането им сам. От там нататък, и при наличието на постоянен отворен искрен диалог, всеки е в състояние да се информира (ако не го е усетил вече със собствените си сетива) за напредъка на работите.
Колко често?
Винаги, когато го счетем за необходимо.
Ние сме преди всичко човеци и като човеци трябва да се отнасяме един с друг. Аз отказвам да бъда надзирател на директора на училището. Аз и той/тя сме съзаклятници в името на достигането на най-високите възможни цели и затова ще общуваме пълноценно открито и ползотворно; за да можем да откриваме (причините за) проблемите в зародиш и да ги предоляваме бързо. ... Така ще се окаже, че от/в училището учат не само децата, ами учим всички. Ще се окаже, че сме реализирали едно учещо общество.
И ти ме накара да се усмихна, Доротеа. Благодаря ти!
Аз неколцина търсещи и можещи компетентни човека* съм открил и спечелил вече за каузата. (Сещаш ли се кои са? ) НИЕ я движим промяната! Колкото сме повече, толкова по-бързо ще стане. Когато втасаме, втасаме.
Какво да правят сегашните ученици? - Ще се справят и ще оцелеят. Не се съмнявай! Едновременно с това ще ни помагат да променяме нещата, които ги мъчат.
"Разместването към по-добро" вече се случва, мила. Кой ще е следващият министър има малко значение. Нас никой не може да ни спре, разбираш ли?
Ето че категорично не мога да се съглася с теб за едно нещо - за това, че си "извън системата". Никой не е извън системата! Всичките сме там, т.е. тук вътре и сме нейни съществени части. Отново, колкото по-скоро всички си дадем сметка за това, толкова по-скоро ще прозрем собствената си роля и ще открием механизмите, които трябва да задвижим, за да променим нещата в желаната посока. (Може и да ме сметнеш за луд, ала аз за себе си съм ги открил вече тези неща )
________________
* В първата версия на този текст използвах твоята думичка "специалисти", която аз не обичам да използвам, защото дели хората на такива и нетакива. "Който не е специалист по-добре да не говори", казват самите специалисти. А аз казвам: Трябва всички да (си) говорим, защото само така ще се разберем и ще намерим решението и на най-сложния проблем!
Чавеева,
Директорите СА "мениджъри на Рокфелеровата компания", ако с това последното имате предвид нещо върховно. Те управляват хората и мястото, наречено училище, доминиращо живота на децата ни в продължение на най-малко 9 години. Ако за вас има нещо по-ценно от собственото ви дете, тогава просто сме на различни честоти и разговорът ни ще е много труден.
Всъщност аз мисля, че не спорим. Ясно е, че директорите са натоварени с много отговорности, за които нито са подготвени, нито са заплатени подобаващо. Но и сред тях, както и из учителството, има и свестни, и идиоти. Въпросът тук е как да разкараме последните и да помогнем на останалите: с методи, пари, и подобаващо отношение,... мисля.
Анелия,
Кажете ни за "кирливите ризи". Аз лично съм любопитен, за да тествам способността на "машината" на Новото да не допуска повече кирлясване.
Не ме учудвате, Чавеева.
Знаете ли, струва ми се, че изборът на училище за децата ви се е състоял в малко по-друга епоха - при различни от сегашните обстоятелства. Днес от директорите се изисква да са мениджъри повече от всякога, защото преди година започнаха да им дават едни пари - както винаги "недостатъчни",- казвайки им "Ето, това е. Трошете си главите".
От тогава всеки директор държи в ръцете си един инструмент със страшен управленски потенциал (мотивацията е, знаете, задължителна за хубаво свършената работа) - инструмент, който обаче не е способен да ползва подобаващо; инструмент, който му се изплъзва от ръцете и с който прави поразия след поразия. Това е като да ви дадат хей сега в ръцете автомат "Калашников" и да ви кажат "Огън!" - Ще избиете всичко живо наоколо. Гаранция! От тогава отношенията между директор и учители са други. Последните обикновено "залягат", а това не може да не се отрази и на работата в час.
Не мога обаче да преглътна мисълта, че един директор получава недостатъчно и има куп отговорности.Нали се сещате, че когато заемаш дадена длъжност има длъжностна характеристика и куп информация, която прочиташ и решаваш, това е за мен или не е за мен.Аз поне не съм чувала , някой насила да е направен директор.Това е личен избор и да не говорим, че в много случай, доста дълго търсен ,чрез политически и приятелски кръгове.Тогава за какво говорим?Къде е професионалзима в цялата работа?Некадърници имало навсякъде, така е, но ние тук говорим за образование и аз лично не се чувствам подготвена да коментирам кадърността на хората от другите области, а пък и мисля , че не ми е работа.
По повод на средствата и от къде идват допълнителните доходи.Ще ви нахвърлям някои прости нещица, а вие разсъждавайте:
1.Застраховки на учениците, винаги се правят с отстъпка?Къде е тя?
2.Закупуване на учебни помагала за децата.Прави се организирано, защото това е в улеснение за родителя.Тук пак има отстъпка!
3.Всяка училищна сграда разполага със сграден фонд, който може да се дава под наем.До тук чудесно, но къде е наема?
4.Спечелени проекти, по разни програми .Оправдателни документи за извършена дейност се намират много лесно,а дали нещо е свършено????
5.Ремонтни дейности по сградата на училището - материали ,инструменти и т.н.
Не искам да продължавам, не защото не мога,а защото е неприятно да пишеш такива неща, но държа да се знае , че българският учител не е винаги толкова неинформиран и незнаещ!Той също има достойнство и трудно може да бъде залъгван с многото работа и отговорности.
Успех на онези директори, които знаят защо са такива и на всички нас, които се опитваме да променим нещата.
Доротеа,
Тези отстъпки и наеми (приходи и разходи) не са ли документирани? Счетоводната отчетност е едно от нещата, за които е отговорен всеки ръководител. Не само училищните!
Отчетите са сред най-лесно контролируемите неща, понеже става въпрос за цифри. Това, че никой не ги контролира подобаващо е патология, която, според мен, се дължи на прекалената централизация на системата. Осветлете ме, моля ви. Кой би трябвало да прави ревизия на училищните сметки по сегашните правила?
При всички положения в "Новото образование" имаме Местен училищен съвет (МУС), който управлява, значи и разпределя, финансовите ресурси на прилежащите си училища и обнародва задължително годишния си отчет, след заверката му от страна на одитор.
Павка, "документирани" в училище са всички разходи направени от средствата преведени от държавния бюджет в делегирания бюджет. Разходите за помагала се финансират със събрани от родителите средства. За да се документират като останалите - тези средства от родителите също трябва да постъпят в сметката на училището. Често не става така. Всъщност почти никога не става така - защото това е "празен оборот" и финансистите се страят да го избягват. Вкл. и защото в статиите (наричани още и параграфи) на училищния бюджет няма такава за "събиране на оборотни средства от родителите" и трябва да се използват за вписване на постъплението други - като "дарения" или "частно финансиране". Пък тези пари се смята, че не носят полза на училището, че то е "само посредник, за по-добра организация на закупуването". Ей така се оформя едно сенчесто пространство на незаписан оборот, в което комисионните отиват където реши комисионерът като частно лице. Виждала съм училище, в което тези покупки се извършват от настоятелството и комисионната чинно се отчита като приход в касата на настоятелството.
И без да искам да засегна никого и без претенции за предстваителност на извадката - аз лично съм срещала повече комисионери-учители отколкото комисионери-директори. И също съм срещала сред тези хора - такива, които с комисионните купуват/плащат пак неща за работа на децата. Редом с тези хора - които си плащат някакви лични неща.
Друга страна на въпроса е какви документи получават родителите за направените разходи за помагала. Това е според зависи от училището. И дали изискват такива е според зависи от родителите. Най-често не. Защот го смятат за дребнаво. И защото виждат на помагалото коричната цена.
Павка, обществената структура, която трябва да следи това движение на средства засега е училищното настоятелство или счетоводителя, но Мария ясно е обяснила защо това не се случна на много места.И така ,това си остава една ниша, която може да се потребява според решението на всевишният директор.Ако човекът е точен и нещата в училището му са такива и обратно.Има много неща, който трябва да бъдат изчистени и ясно разписани, за да няма подобни въпросителни!
Благодаря ти, Доротеа!
Но въпросът ми е кой прави ревизия на счетоводителя? Училищното настоятелство може само да приеме един годишен баланс, но не е достатъчно компетентно, за да прави обстойна ревизия.
Например закупуването на помагала. Учителят събира парите, отива в книжарницата или издателството и си дава поръчката. След това раздава сборници, граматики.... каквото е нужно на децата. Как точно ще се отчете пред родители и ученици зависи от това как ще се договорят помежду си. Предполагам, че ако директорите уреждат сделката, тя се развива по додобен начин.
И както вече се досещаш - много зависи от това до колко учител, директор едобросъвестен.
Сметките на училището ги ревизира общината - ако е общинско или дирекция финанси на МОН (или друго министерство-принципал) - ако е държавно. това се прави всеки месец.
Наемите са отделна глава от книга. Те зависят от това дали принципалът - община или държава под форммата на министерство е делегирал или не на директора права да отдава под наем. Това си е решение на принципала и някъде правото е делегирано, а другаде (на повечето места) не е. Като не са му делегирали право да отдава под наем - директорът не може да сключи договор. Като са му го делегирали - може да го сключи - но обикновено кметът го одобрява преди да влезе в сила.
Пътят на парите от наема зависи от това на кого е дадено правото да сключва договора. Ако е на директора и договорът е валиден - парите постъпват в сметката на училището. Ако общината не иска да делегира правото за отдаване под наем - то е обикновено, защото тя самата иска да разпредели средствата от наема по начин, който намира за добър и полезен. Част от тях ще отидат пак в училището, но друга част може да се събират за някои спешни ремонти на други общински сгради за образование. Виждала съм даже да се събират във фонд за аварийни ремонти такива средства или във фонд за строителство на спортни площадки. Като цяло - колкото повече години минават от въвеждането на делегираните бюджети - толкова повече права делегира общината на директорите. С едно изключение, което наблюдавам напоследък в една община, където се случва точно обратното - след 8 години делегирани бюджети, от миналата година започна изземване на делегирани права от директорите, под предлог, че "с консолидирани общински поръчки за всички училища, ще се постигнат по-добри цени". Но това е друга история. Поуката от нея е важна - общината може да делегира когато иска, каквото иска. Ако поиска - както уж е "задължена да делегира бюджетите на училищата", така може да отнеме правата на директорите да се разпореждат с тях. Този абсурд се получава, защото децентрализация не е само да напишеш в закона за държавния бюджет, че "училищата управляват делегирани бюджети", а да напишеш това в закона за народната просвета и да изброиш там правата, които се делегират на директора. Иначе - финансовият лост си е в ръцете на първостепепния разпоредител - община или министерство - и той си го върти както си реши с правата на първостепенен разпоредител. И винаги може да се оправдае, че така гаратира изпълнението на задълженията си на първостепенен разпоредител.
Мисля, че разбирам какво е положението - какофония.
За мен изводът от всички тези пояснения е, че при такава организация е абсурдно да се обвиняват директорите, че прибират някакви парици. Същото обвинение може спокойно да се адресира и до учителите, и до някой друг кмет.
Благодаря ви, Доротеа, Ани и Мария!
Хайде, де.
Иди че разбери, Ани.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи